За гениалността няма дефиниция. Но ако приемем, че това е

За гениалността няма формулировка. Но в случай че приемем, че това е вътрешният ентусиазъм да направиш нещо огромно по най-хубавия метод, макар всички спънки и от време на време макар себе си; да промениш света, да приемеш ориста си, да си друг от другите… Е, в този филм не един воин дава отговор на това изложение. И точно в това е уловката – за кой талант в действителност става въпрос? " Геният " споделя за специалност, която, най-малко съдейки по множеството издадени книги, не съществува у нас – литературният редактор. В Съединени американски щати хората от този отрасъл от време на време са митове, равни на създателите, с които работят. Например Тей Хохоф – редакторката на Харпър Лий – се бори с писателката за всяка страница от " Да убиеш присмехулник ", кара я да преписва цели глави, да събира изхвърления през прозореца ръкопис в снега на открито, с цел да се получи най-после именитият разказ, който познаваме.

Главният воин на кино лентата " Геният " – редакторът Максуел Пъркинс (в ролята, безукорен както винаги) – е едно от най-големите имена в специалността си. През 1978 година А. Скот Бърг издава биографията на Пъркинс и печели за книгата си Националната премия за литература на Съединени американски щати. Филмът наблюдава най-динамичната и забавна част от живота на Максуел Пъркинс – годините, в които той работи с Томас Улф. Последният дължи напълно на своя редактор славата си и литературните си триумфи, само че това не се случва елементарно за никой от двамата. Сред останалите открития на Пъркинс са (убедително изигран от Гай Пиърс) и Хемингуей, който посвещава на своя редактор " Старецът и морето ".

Всичко в този филм е безупречно – атмосферата, репликите, костюмите, темпото, шегите, актрисите – Лора Лини като брачната половинка на Пъркинс и като любовницата на Улф - Алайн Бърнстейн. Единственият сериозен минус е в избора на артист за основната роля. Първоначалният избор е бил Майкъл Фасбиндер, който се отхвърля в интерес на Джуд Лоу. Последният в действителност се старае доста, само че резултатът повече наподобява на клоунада, в сравнение с съществено актьорско достижение. Това е и главната причина филмът да има много отрицателни рецензии и оценки.

Погледнат през лупата на огромното кино, това може и да не е голям шедьовър. Но погледнат с очите на влюбените в книгите и на тези, които за първи път откриват тази история, " Геният " е в идентична степен прелестен и назидателен.