За феновете на Radiohead, сред които съм и аз, този

За почитателите на Radiohead, измежду които съм и аз, този филм е като чудноват дълъг клип, от тези по-мрачните и без анимация. На фона на един вечерен Ню Йорк в дребни улички и проходи обикаля чудноват човек с качулка, а денем седи на мостовете на градската железница и лицето му се мярка в пролуките на профучаващия трен. Човекът е Хоакин Финикс, музиката е на Джони Грийнуд, а филмът е на Лин Рамзи.

Сюжетът е тъкмо като за клип – по-голямата част от него не се случва на екрана, а е оставена на въображението на феновете, тъй като историята е ясна и без доста думи. Героят на Финикс на име Джо е някогашен чиновник на тайните служби, който в този момент убива хора на частно. Запазената му марка е дребен чук, който се мярка и в ръката на татко му в травматичните мемоари от детството. Поредната задача на Джо е да избави от коптор за малолетни дъщерята на сенатор, русо ангелоподобно творение, което гледа с нетрепващ взор по какъв начин Джо разчиства пътя си с чука.

Нещо приблизително сред „ Шофьор на такси “ и „ Леон “, този филм в действителност не се нуждае от доста думи, още повече музиката е в действителност прелестна и споделя за всичко доста по-въздействащо от всевъзможни думи. На фона на комбинацията от написаните от Джони Грийнуд претекстове и остарели радостни песнички, които режисьорката помни от детството си, Джо върви по света изпълнен с безмълвен яд и обезсърчение. Хоакин Финикс е измислил самичък огромна част от детайлите на героя си, както нормално, като Лин Рамзи споделя, че е бил дотам неразпознаваем, че снимайки в Ню Йорк, месеци наред нито един човек не го е разпознал! Това следващо гениално преобразяване на Хоакин Финикс има премия за мъжка роля в Кан, само че е даже без номинация за „ Оскар “, което потвърждава какъв брой късогледа е от време на време Академията.

На фестивала в Кан Лин Рамзи е донесла незавършена версия на кино лентата си, която е прекъснала с черен кадър по някое време и публиката просто е седяла още 10 минути в мрака, с цел да чуе прелестната музика до края. В последна сметка филмът по този начин и не е завършен, просто са поставени надписи и в този момент последният кадър си остава все същият – една маса, на която Джо и момиченцето са оставили недопитите си млечни шейкове. Две деца, избавили се взаимно.