Елхичката ♥ Георги РАЙЧЕВ
За детската душа, която потреперва от тъгата на дребната елхичка и новогодишните илюзии на детството – с описа на писателя Георги Райчев (1882 - 1947) – представител на аналитичния психологизъм в българската белетристика, създател на няколко сборника с приказки и разкази за деца, оставили ярка диря в родната детска литературна класика.
(„ Елочка “, Художники Ирина Рыбакова и Сергей Павлович Викторов)
♥ Елхичката
Вечерта, преди да си легне, дребната Милка надникна на балкона. Там стоеше в ъгъла елхичката. Но тя не светеше както по-рано. Празниците бяха минали и Дядо Мраз беше прибрал всичките декорации. Нямаше към този момент нито стъклените гъбички, ни алените ябълки, нито лъскавите божествен птици и смешни палячовци и куклички.
Милка се прибра в стаята си и легна, само че дълго не можеше да заспи. Пред очите й стоеше оголената елхичка. Тя задремва, пробужда се и в мозъка й към момента се мяркаше елхичката. Какво ще стане в този момент с нея, горкичката, като няма към този момент украшенията й? И за какво Дядо Мраз не е прибирал и нея дружно с тях?! След малко Милка незабелязано заспа. Тя не помнеше какъв брой време е спала, само че внезапно я пробуди печален зов:
– Помощ! Помощ, Милке, умирам! – пищеше някой в стаята.
Милка отвори очи и видя зачудена, че до креватчето й стои някакво непознато момиче. То бе чудно девойче – стройно, високо, облечено в необятна зелена дреха и със странна шапка на главата. Но това не беше шапка, а посребрена стъклена коронка, с високо копие от горната страна, също каквато беше стъклената ябълка на върха на елхичката. Но не щеш ли и облеклата й не бяха напълно човешки, а като че ли изтъкани от тънките иглички на елхичката.
Девойката се раздвижи и подвигна нагоре двете си ръце. Чудно – и ръцете бяха не като човешки ръце, а повече приличаха на прострените клонки на елхичката.
Но преди Милка да се опомни, момичето се притисна до нея, извърна страхливо глава към вратата и още веднъж запищя:
– Помощ, Милке, помощ, умирам!
Милка доста се изплаши.
– От кого се боиш! Защо плачеш, момиче? – запита я тя разтреперена. – И коя си ти?
– Не виждаш ли, Милке, аз съм вашата елхичка – рече зеленото момиче. – Твоят баща е решил да ме заколи… Искам да се върна в гората, при сестричките си… Ето го… ето го, иде!
Наистина, вратата изпращя и в стаята се втурна Милкиният баща с огромен нож в ръката. Той идеше право към момичето. Милка скочи и прегърна момичето.
– Татко, баща, недей! – замоли се тя.
Същия момент отвори очи и разбра, че е спала. В стаята нямаше никого.
Но тя към момента трепереше, скочи и изтича боса в кухнята. И що да види! Там в действителност беше баща и с огромен кухненски нож в едната ръка, а в другата държеше повалената на пода елхичка и се готвеше да сече клончетата й.
Милка се спусна и улови елхичката разплакана.
– Татко, баща, недей! – извика тя, както доскоро беше се провикнала насън. – Пусни я! Тя желае да се върне в гората, при сестричките си…
Татко й се засмя и остави настрани ножа.
– Добре де – рече той, – аз не мислех да я заколвам. Щях единствено да отсека най-долните клонки, с цел да върви из снега по-лесно. Ще я сложим вън на двора и тази вечер Дядо Мраз ще я води отново в гората.
И той изнесе на открито елхичката.
Цял ден Милка гледа елхичката през прозореца. Снегът отрупа клончетата на дръвчето, а то сякаш гледаше Милка и радостно полюляваше вейките си.
А на утрото на двора нямаше никого! Майка й сподели, че през нощта пристигнал Дядо Мраз и отвел елхичката в гората при другите елхички. Там тя щяла да порасне и следващата година да се върне отново при тях, още по-голяма и хубава.
От: „ Имало едно мече “, Георги Райчев, изд. „ Народна юноша “, София, 1971
Снимка: Георги Райчев, 1934; Национална библиотека „ Св. св. Кирил и Методий “, dictionarylit-bg.eu
Картина: „ Елочка “, Художники Ирина Рыбакова и Сергей Павлович Викторов
