За децата от български произход, които се раждат или живеят

За децата от български генезис, които се раждат или живеят в чужбина, лятото е времето да се срещнат или още веднъж да се срещнат с роднините си в България, да се порадват на слънцето и морето, на бабините мекички, на плодовете от двора… Но това е и времето да научат на място и посредством личните си прекарвания за историята, традициите, природата, културата на родината ни. Има ли обаче организирани  такива летни занимания. Този въпрос ни води до две начинания, отговарящи на концепцията за обогатяващо, свястно и пълноценно превозване на ваканцията в България.

„ Моето българско лято “ е концепция на Елена Павлова, за която тя се готви от няколко години. Нейните лични деца израстват в две европейски страни и тя търси способи да резервира връзката им с България. Когато споделя желанието си да провежда летен лагер с просветителни занимания, се оказва, че доста родители имат предпочитание да дават на децата си таман такава почивка. Занимания по български език, походи в Балкана, до исторически места,  етнографски резервати и занаятчийски работилници, различаване на билки и дървета, даже предене с хурка и вретено… това към този момент е програмата, само че концепциите се умножават. Родители на по-малки деца оферират да има групи за деца и майки, българчета желаят да си доведат приятелчета от чужбина… Това обаче следва, надява се Елена, както и периодично повтаряне на местата, в които ще бъдат лагерите, с цел да могат децата да видят разнообразни краища от България. Засега е значимо по какъв начин ще мине „ премиерата “, тъй като това лято е началото.

„ Аз съм българче “ е лятно учебно заведение с непрестанен 7-годишен опит. Пепа Чавдарова и фамилията ѝ го провеждат в родната Копривщица, тъй като считат, че всеки би трябвало да направи нещо положително за родното си място. Идеята в началото е по-скоро обществено ориентирана. Събират се дружно деца от фамилии с разнообразни благоприятни условия, които посредством общи занимания и прекарвания се научават да споделят и схващат другия, срещат се с историята в място, богато със мемоари, пробват разнообразни действия под упътванията на локални занаятчии. Постепенно към децата от страната се причисляват и българчета от чужбина. Капацитетът на лагера е стеснен, а активността му се реализира от доброволци с разнообразни специалности.