За децата на Новото време, които ни учат да помним

За децата на Новото време, които ни учат да помним всички свои фантазии и да ги сбъдваме в живота си, споделено от холандската терапевтка и основателка на интернационалната детска организация „ Светлинен пръстен на децата-индиго ”.

(The Fairytale Forest, by Edvard Munch, 1901-1902)

Живеем във време, в което всичко от ден на ден излиза от равновесие. Живеем в свят, в който „ властта и парите ” са сложени преди „ щастието и любовта ”. През последните години всичко стартира да се разрушава. Религии, държавни управления и други инстанции изгубиха меродавност, поддръжниците и членовете им понижиха. Ценностните системи са кухи. Само малко на брой са щастливи и пазят фантазиите си, множеството пропаднаха. Чрез угнетяване на доста равнища и взаимни отстъпки човечеството загуби самоуважението си и контакта с природата. Връзките ни са плоски и повърхностни, прекомерно постоянно ръководени от горделивост, ревнивост, виновност и оскъдност. Любовта е заместена от похот и нарцисизъм. Мнозина към този момент не се осмеляват същински да се доверяват, единствено играят ролята си, забравяйки тогавашната си фантазия – да създадат Земята парадайс. Родителите не помнят фантазиите си, до момента в който децата пораснат, а по-късно се оказва, че към този момент са прекомерно остарели.

Контактът с нашето по-висше Аз, с божествената искра, е атрофирал, а помощта на духовния свят към този момент не се взема поради, тъй като никой не има вяра, че той съществува. Реално животът ни няма нищо общо с същинския стандарт на живот. Магазините са претъпкани със артикули, от които нямаме потребност, доста от храните са нездравословни и обработвани с пестициди, консерванти или радиационно облъчване. Много хора усещат празнина в живота си и се пробват да я запълнят с външни неща. Наистина, опитваме се да възстановим вътрешната връзка с телата си, само че сме не запомнили по какъв начин да се вслушваме в тях и затова не можем да научим децата си да го вършат.

Живеем в „ нереалистичен ” свят, само че надълбоко в нас непрекъснато пораства потребността от другарство, обич и превръщане към по-фините светове.

Пред децата индиго лежи грандиозна задача. Те биха могли да ни донесат световен мир, само че с цел да се развиват, имат потребност от отворени сърца. Те идват в свят, където хората страдат, само че все пак се опасяват от промени. Повечето към този момент нямат фантазии и гледат на света през очите на другите. Забравили са кои са, не запомнили са есенцията на живота и постоянно тъжат. Нека си спомним кои сме ние и всеки тръгне по своя самостоятелен път на развиване, който самичък е избрал.

Децата на новото време желаят своята отговорност. Те усещат кои са, какво им следва, кое е правилно и кое не, и нормално добре знаят по какъв начин да го осъществят. Те са изпълнени с безусловна обич, толерантни са и не се занимават да подлагат на критика другите. Общото им предпочитание е да ги подкрепим, с цел да употребяват гениите си и изпълнят задачата си. Те желаят хората да си напомнят своите фантазии и миражи и да ги осъществят в живота си.

Иска ми се да снема възприятието за виновност от плещите на родителите на децата индиго и да покажа, че е в ход неизразим постепенен, трансформационен развой, за който жадуваме към този момент дълго време. Нека се опитаме дружно да преодолеем компликациите на тази смяна. Дарявам знанията си на родителите, които желаят да имат кураж.

На новите деца ще е доста по-лесно, тъй като през днешния ден във всички прослойки има духовно пробудени хора. Те са в положение да им оказват помощ като дадат образец за себе си и за тях.

Децата-индиго пристигнаха, с цел да прекрачат дружно с нас във времето на същинската нематериалност. A какво е същинска нематериалност? Свързаният със своя върховен Аз човек, познава хубостта и истината на всички религии и осъзнава, че духовността няма нищо общо с догмите, етическите кодекси или застиналия морал. Тя надвишава очертанията на религиите и свързва всяка душа с нейната персонална божествена истина. Духовността обича и приласкава живота, не осъжда и не отблъсква никого.

Духът работи в границите на светите всеобщи закони, които са неизменими. Тяхната същина е любовта – любовта към себе си и любовта към всички божии творения. Духовността не е равна на свръхсетивност, която ще рече – развито вътрешно зрение, ясно виждане, ясно чуване или телепатия. Тези качества се дават на индивида по рождение. За страдание, те бяха забравени от него и просто закърняха. Свръхсетивното усещане се връща по натурален път, когато той още веднъж се свърже с Духа в себе си. Истинската нематериалност значи да прегърнеш положителното във всички религии и хора и да допуснеш те да изразят духовността си по собствен метод. Тя значи още да виждаш във всеки човек, животно или в цялото мироздание чудните качества на Твореца, както и да ги откриеш у себе си, да ги проявиш и по този начин да подтикнеш другите да сторят същото. Дойде моментът, в който огромен брой индигови деца се въплътиха на Земята, с цел да ни оказват помощ в този развой. Влизането в благозвучие с висшия Аз и божествения извор в сърцевината ни разрешават духовното да струи от всеки от нас да се закрепва и разгръща на Земята.

От: „ Децата на Новата епоха ”, Каролина Хеенкамп
Изображение: The Fairytale Forest, by Edvard Munch, 1901-1902