За да се превърне Пристанище Варна в регионален хъб по

За да се трансформира Пристанище Варна в районен хъб по протежението на Транскаспийския кулоар, са нужни вложения от 1 милиарда лева (над 500 млн. евро). А страната има ангажимент да притегли „ умел интернационален логистичен оператор “, който да насочи нови, директни товаропотоци към морската столица. Това излиза наяве от изявление на транспортния министър Гроздан Караджов по време на среща със синдикално показаните организации на пристанището.

Припомняме, че Караджов към този момент разгласи, че до края на тази година би трябвало да се намери концесионер за Пристанище Варна. На концесия ще бъде даден и фериботният комплекс.
Инвестиционният проект
Числото над 500 милиона евро е изведена от калкулации на Министерството на превоза. Подготвя се и цялостен разбор в партньорство с Международната финансова корпорация (IFC) и Европейската банка за възобновяване и развиване (ЕБВР). Тези средства са жизненоважни за превръщането на Варна в стратегически състезател по Транскаспийския кулоар (Средния коридор), който свързва Азия и Европа, заобикаляйки Русия.

Конкретните вложения са свързани с ново корабно място №18 за контейнери и Ro-Ro товари, опция за обслужване на кораби с прегазване до 13.5 метра, което ще разреши приемането на по-големи плавателни съдове. От думите на Караджов се схваща, че е заложена и цялостна рационализация на терминалите Варна-изток, Варна-запад и Фериботния комплекс с нова техника и автоматизация.

Според министър Караджов, десетилетията на подценяване и липса на вложения са лишили Варна от опцията да стане значим Черноморски хъб, само че в този момент е моментът за смяна.

Колкото и каквито типове товари стопанската система има потребност да внесе или да изнесе по море, тъкмо толкоз са и размерите на пристанищата в съответната страна. Транзитираните към прилежащи страни товари нормално са оскъдни по размер “, показва министърът, представен от пресцентъра на ведомството.
Концесия, а не приватизация
Министър Караджов акцентира, че задачата на държавното управление не е приватизация, а развиване посредством концесия или публично-частно партньорство (ПЧП). Той дефинира процеса като „ повече вложения в държавна благосъстоятелност “, а не като нейно подчинение.

Държавата търси умел интернационален логистичен оператор, който да насочи нови директни товаропотоци към Варна и да я включи интензивно в интернационалните вериги за доставки, изключително по Средния кулоар, чийто товарооборот пораства с над 60% годишно и се чака да се утрои до 2030 година

Караджов даде образец с Пристанище Бургас, където след концесията междинните заплати са нарастнали с над 230% за 10 години. Той уточни, че заплащането в Бургас към този момент изпреварва Варна, което е доказателство, че вложенията и увеличените товарообороти непосредствено въздействат на приходите на чиновниците.
Предизвикателствата
Въпреки амбициозните проекти, Черно море остава зона на боен спор, което съществено затруднява плаването и води до високи застрахователни награди (0.5 – 1.5% от цената на кораба за боен риск, с пикове до съвсем 3%). Това оскъпява пътуванията с десетки и стотици хиляди долари.

Министърът съобщи, че води открит разговор със синдикатите – КНСБ, Народно събрание „ Защита “ и КТ „ Подкрепа “ – с цел да подсигурява, че бъдещето на пристанището ще бъде построено взаимно с работещите. Той увери, че Колективният трудов контракт ще бъде непокътнат, а заплатите стабилно нараснали, като част от „ обществено виновното “ развиване на врата.

Финалният модел за развиване (концесия, ПЧП или друга форма) ще бъде определен след привършване на цялостния разбор, като задачата е той да подсигурява нараснал товарооборот, рационализация, по-добро ръководство на държавната благосъстоятелност и отбрана на публичния интерес.
концесия Пристанище Варна Гроздан Караджов Министерство на транспорта