Рибен буквар в планината
За да осъществя отдавнашната си фантазия за развъждане на риба, Георги Костов разчита на лични средства и насъбрани знания
© Надежда Чипева *Статията е завършена публицистично преди откриването на първите случаи на инфектирани с ковид в България
" Знаеш ли какъв брой ми е хубаво, когато предизвикам усмивка в някого. " Георги Костов ни изпраща с топлота и със заръката идващия път безусловно да останем да хапнем и " да си създадем моабет ". Намираме се в издигнатия от него рибарник за пъстърва над разложкото село Добърско, който работи от 10 години и още от основаването му има правилни фенове. Аз самата съм тук за четвърти или пети път, а визитата на рибовъдното му стопанство към този момент е неизменима част от програмата ми, когато съм в района.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Изградено от Георги и фамилията му напълно със лични средства, през днешния ден в него се развъждат към 3 тона екологично чиста пъстърва годишно. След първите години, когато продава част от отгледаните количества на пазара в Благоевград, в този момент към този момент реализирането на производството става напълно на място. " Нямам време да отида на никое място ", споделя Георги. И добавя, че би могъл да разшири активността и да доставя магазини, само че не разполага с нужните средства. А бюрократичните пречки и опциите за злоупотреби при европейските стратегии са го отказали да търси финансиране посредством тях.
Трудното начало
Така, когато през 2009 година взема решение да осъществя отдавнашната си фантазия за развъждане на риба, в последна сметка разчита единствено на лични средства и на познанията, които натрупва в придвижване за този вид отглеждане на животни. Иначе по обучение Георги е агроном и преди демократичните промени управлява локалното Трудово-кооперативно земеделско стопанство. В началото на 90-те години на предишния век изкарва и един мандат като кмет на Добърско. След приключването му обаче е изправен пред въпроса къде да търси ново прехранване за фамилията си.
" Огледах се - имаме гора. И по този начин започнахме с дърводобив и преправяне ", споделя той. В тази сфера работи дружно със сина си над 15 години, до момента в който в един миг не взема решение, че е време въпреки всичко да осъществя фантазията си. " Синът към този момент порасна, искаше си автономия и аз му споделих - ето ти цеха, аз отивам и ще си върша рибарник. Защото ние с изключение на гора имаме и вода. "
Фотограф: Надежда Чипева В построяването на рибното стопанство в началото са вложени 115 хиляди лева, с част от които фамилията купува земи над селото. На добития терен Георги построява пет басейна, в които се отглежда рибата през другите стадии от развиването й. Те се пълнят от локалната вада Клинец, която слиза от планината. " Водата е чиста, няма варовик, нагоре е единствено гранит - над нас нагоре е единствено Баба Меца - по тази причина и вкусовите качества на рибата са доста положителни ", смее се домакинът ни.
В началото купува зарибителен материал, до момента в който успее да отгледа лични майки. Сега към този момент работи с тях. Малкият му комплекс включва и закрито помещение, където се прави оплождането на хайвера и което шеговито назовава родилния дом. След което към този момент съществено ни изяснява, че това става по инвитро способ, заимстван в медицината от природата.
Инвитро за риби
Вместо обаче да обособи места, където женските да хвърлят хайвера си, а мъжките да го оплождат, Георги прави това ръчно - като дружно с помощници издояват и едните, и другите риби и смесват яйцата със семенната течност. Процесът се случва в края на април или началото на май, когато в локалните условия узрява хайверът. За да бъде оплодена, сместа престоява 15 минути неподвижен, след което се отмива и изцежда, а мъртвите яйца се изваждат ръчно с пинсети. В идващия стадий, който трае малко над месец, протича развиването на ембрионите, което става на мрачно, при непрекъснато течаща вода и кислороден температурен режим.
След 36-37 дни, когато в яйцата към този момент са завършени и забележими очите на рибата, хайверът още веднъж се почиства (като по думите на Георги 30-35% от него е загинал) и стартира пукането му и излизането на ларвите. В продължение на 8-12 дни, според от температурата на водата, протича така наречен абсорбация, по време на която те лежат на дъното на специфичните касетки по личен патент, в които Георги ги отглежда, и черпят хранителни субстанции от жълтъчните си мехурчета, след което към този момент стартират да се качват на повърхността на водата и да плуват.
" Когато две трети от рибата се вдигне да плува, тогава се зарежда с външна храна ", разяснява домакинът ни. Задачата е трудоемка - през първата седмица дребните рибки се хранят през 15 минути в светлата част на денонощието. На втората седмица интервалът се усилва на 30 минути, като редом с това пораства и дажбата. След това, когато към този момент всички рибки са се вдигнали и стартират да търсят повече пространство, се изваждат от касетките в по-големи корита, където в идващите седмици последователно се приспособяват към по-големи дълбочини - и надлежно по-голямо налягане - от 7-9 сантиметра пласт на водата при преместването им от касетките до 30 сантиметра преди към края на юни да бъде пусната в откритите басейни. Там дълбочината стартира от 40 см и в идващите дни се подвига с по 5 см дневно, а храненето се разрежда на шпации от към час, като редом с това се усилва и размерът на гранулите, с които се хранят.
Всички рибки плуват
Преброяването на продукцията става в края на септември. " Оставям 21-22 хиляди при нас за доотглеждане, а останалите ги давам на други сътрудници, които не могат да си произведат зарибителен материал ", споделя Георги. Отглеждането на рибата, до момента в който стане подготвена за консумация, трае най-малко две години. Всъщност толкоз е и времето, належащо на мъжките да доближат полова зрялост. При женските е нужна още една година. За сметка на това пък женските могат да се издояват до осмата година, до момента в който при мъжките процесът може да се прави до шестата - по-късно рибите се бракуват и се подменят с други. " Аз упражнявам - когато заменям, взимам мъжки от различен сътрудник, с цел да сменя кръвта ", изяснява стопанинът.
В рибарника се отглеждат дъгова и жълта японска пъстърва
Фотограф: Надежда Чипева
Към момента на визитата ни в рибарника има към 19 хиляди дребни рибки, към 8000 подготвени за консумация и 505 майки. Видовете, които се отглеждат, са дъгова и жълта японска пъстърва, чийто по-необичаен цвят радва изключително доста по-малките гости на рибарника. Иначе, въпреки и по думите му вкусовите й качества да са една концепция по-добри от тези на дъговата, развъждането й е по-трудно, най-малко в локалните условия. Пробвал е да развъжда и балканска пъстърва, само че не се получило. " Опитвах, `земах 300 бройки балканка, сложих вътре - не може да вирее на тия условия. Тя си е дива, желае си други, специфични условия - тука не става. "
Говорейки за тях, Георги акцентира, че първото и най-важно изискване за произвеждането на пъстърва с положителни вкусови качества в стопанството му е водата. От значително значение е и храната, с която я отглежда. " Храната за рибата би трябвало да е риба или отпадъкът от рибни артикули. Ако правиш фалшификати, пазарът ще те изхвърли ", безапелационен е той. Причината е, че пъстървата е хищна риба и по тази причина не би трябвало да бъде на вегетарианска диета. Опитвал е с разнообразни храни - и български, и вносни - като в последна сметка сега работи с компания, която създава в Холандия и в Австрия. Сред значимите условия е и поддържането на непорочност в басейните. " И на четвърто, само че не на последно място - развъждане на рибата с обич. Това не е факсимиле. Това са нещата. "
С непримиримост и усмивка
Преди няколко години дава рибарника чартърен, само че неотдавна още веднъж персонално се занимава със стопанството. " Видях, че не върви както би трябвало, и си го взех назад. Сега възвръщам. Почти е възобновено в действителност, към този момент всичко съм напълнил, всичко е готово, трансферирано, очистено, дезинфекцирано ", разяснява Георги.
Произведената риба продава напълно на място. " Когато направих рибарника и заработихме, никой не ме знаеше. Отивам с една УАЗ-ка, с една вана с кислородна бутилка, на пазара в Благоевград. Дойдоха там хора, питат от кое място е тая риба, от Бричи бор - става въпрос за рибарника под Рилския манастир, а аз им споделям: не, това е риба от Добърско. Купиха си някои от тях и ми остана малко. На идната събота, когато отидох, със слизането в пазара виждам 2-3 групички си пушат цигарите и си вършат моабет и един сподели " УАЗ-ката идва ". Надойдоха и други хора и към този момент питат това ли е рибата от Добърско ", споделя през смях.
С разрастването на активността обаче в този момент към този момент не му остава време да слиза до пазара. И макар че неналичието на средства го лимитира да усили в допълнение производството, е удовлетворен и на това, което е построил. За 2018 година приходите от активността на рибното стопанство са 28 хиляди лева Общата инвестиция в него към този момент възлиза на 180 хиляди лева, а упованията на Георги са тя да се изплати в границите на 12 години.
Иначе, с изключение на да си купите подготвена и почистена риба за у дома ( " рибата след хващането в границите на половин час би трябвало да се почисти, с цел да резервира идеално вкусовите си качества " ), можете да хапнете и на място в дребното заведение, което двамата със брачната половинка му Мария построяват към стопанството си. А в него с изключение на вкусните й гозби, приготвени по локални предписания, можете да се насладите и на прелестната природа, да чуете славни истории за героичното минало на Добърско (прапрадядото на Георги е бил сподвижник на Левски в легията на Раковски) и даже да попеете с общителните домакини (Мария е била част от фамозната група на Добърските баби, вписани в Националната система на живите човешки съкровища). И в последна сметка непроменяемо да си тръгнете с усмивка и с обещанието за нови срещи.
© Надежда Чипева *Статията е завършена публицистично преди откриването на първите случаи на инфектирани с ковид в България
" Знаеш ли какъв брой ми е хубаво, когато предизвикам усмивка в някого. " Георги Костов ни изпраща с топлота и със заръката идващия път безусловно да останем да хапнем и " да си създадем моабет ". Намираме се в издигнатия от него рибарник за пъстърва над разложкото село Добърско, който работи от 10 години и още от основаването му има правилни фенове. Аз самата съм тук за четвърти или пети път, а визитата на рибовъдното му стопанство към този момент е неизменима част от програмата ми, когато съм в района.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Изградено от Георги и фамилията му напълно със лични средства, през днешния ден в него се развъждат към 3 тона екологично чиста пъстърва годишно. След първите години, когато продава част от отгледаните количества на пазара в Благоевград, в този момент към този момент реализирането на производството става напълно на място. " Нямам време да отида на никое място ", споделя Георги. И добавя, че би могъл да разшири активността и да доставя магазини, само че не разполага с нужните средства. А бюрократичните пречки и опциите за злоупотреби при европейските стратегии са го отказали да търси финансиране посредством тях.
Трудното начало
Така, когато през 2009 година взема решение да осъществя отдавнашната си фантазия за развъждане на риба, в последна сметка разчита единствено на лични средства и на познанията, които натрупва в придвижване за този вид отглеждане на животни. Иначе по обучение Георги е агроном и преди демократичните промени управлява локалното Трудово-кооперативно земеделско стопанство. В началото на 90-те години на предишния век изкарва и един мандат като кмет на Добърско. След приключването му обаче е изправен пред въпроса къде да търси ново прехранване за фамилията си.
" Огледах се - имаме гора. И по този начин започнахме с дърводобив и преправяне ", споделя той. В тази сфера работи дружно със сина си над 15 години, до момента в който в един миг не взема решение, че е време въпреки всичко да осъществя фантазията си. " Синът към този момент порасна, искаше си автономия и аз му споделих - ето ти цеха, аз отивам и ще си върша рибарник. Защото ние с изключение на гора имаме и вода. "
Фотограф: Надежда Чипева В построяването на рибното стопанство в началото са вложени 115 хиляди лева, с част от които фамилията купува земи над селото. На добития терен Георги построява пет басейна, в които се отглежда рибата през другите стадии от развиването й. Те се пълнят от локалната вада Клинец, която слиза от планината. " Водата е чиста, няма варовик, нагоре е единствено гранит - над нас нагоре е единствено Баба Меца - по тази причина и вкусовите качества на рибата са доста положителни ", смее се домакинът ни.
В началото купува зарибителен материал, до момента в който успее да отгледа лични майки. Сега към този момент работи с тях. Малкият му комплекс включва и закрито помещение, където се прави оплождането на хайвера и което шеговито назовава родилния дом. След което към този момент съществено ни изяснява, че това става по инвитро способ, заимстван в медицината от природата.
Инвитро за риби
Вместо обаче да обособи места, където женските да хвърлят хайвера си, а мъжките да го оплождат, Георги прави това ръчно - като дружно с помощници издояват и едните, и другите риби и смесват яйцата със семенната течност. Процесът се случва в края на април или началото на май, когато в локалните условия узрява хайверът. За да бъде оплодена, сместа престоява 15 минути неподвижен, след което се отмива и изцежда, а мъртвите яйца се изваждат ръчно с пинсети. В идващия стадий, който трае малко над месец, протича развиването на ембрионите, което става на мрачно, при непрекъснато течаща вода и кислороден температурен режим.
След 36-37 дни, когато в яйцата към този момент са завършени и забележими очите на рибата, хайверът още веднъж се почиства (като по думите на Георги 30-35% от него е загинал) и стартира пукането му и излизането на ларвите. В продължение на 8-12 дни, според от температурата на водата, протича така наречен абсорбация, по време на която те лежат на дъното на специфичните касетки по личен патент, в които Георги ги отглежда, и черпят хранителни субстанции от жълтъчните си мехурчета, след което към този момент стартират да се качват на повърхността на водата и да плуват.
" Когато две трети от рибата се вдигне да плува, тогава се зарежда с външна храна ", разяснява домакинът ни. Задачата е трудоемка - през първата седмица дребните рибки се хранят през 15 минути в светлата част на денонощието. На втората седмица интервалът се усилва на 30 минути, като редом с това пораства и дажбата. След това, когато към този момент всички рибки са се вдигнали и стартират да търсят повече пространство, се изваждат от касетките в по-големи корита, където в идващите седмици последователно се приспособяват към по-големи дълбочини - и надлежно по-голямо налягане - от 7-9 сантиметра пласт на водата при преместването им от касетките до 30 сантиметра преди към края на юни да бъде пусната в откритите басейни. Там дълбочината стартира от 40 см и в идващите дни се подвига с по 5 см дневно, а храненето се разрежда на шпации от към час, като редом с това се усилва и размерът на гранулите, с които се хранят.
Всички рибки плуват
Преброяването на продукцията става в края на септември. " Оставям 21-22 хиляди при нас за доотглеждане, а останалите ги давам на други сътрудници, които не могат да си произведат зарибителен материал ", споделя Георги. Отглеждането на рибата, до момента в който стане подготвена за консумация, трае най-малко две години. Всъщност толкоз е и времето, належащо на мъжките да доближат полова зрялост. При женските е нужна още една година. За сметка на това пък женските могат да се издояват до осмата година, до момента в който при мъжките процесът може да се прави до шестата - по-късно рибите се бракуват и се подменят с други. " Аз упражнявам - когато заменям, взимам мъжки от различен сътрудник, с цел да сменя кръвта ", изяснява стопанинът.
В рибарника се отглеждат дъгова и жълта японска пъстърва
Фотограф: Надежда Чипева
Към момента на визитата ни в рибарника има към 19 хиляди дребни рибки, към 8000 подготвени за консумация и 505 майки. Видовете, които се отглеждат, са дъгова и жълта японска пъстърва, чийто по-необичаен цвят радва изключително доста по-малките гости на рибарника. Иначе, въпреки и по думите му вкусовите й качества да са една концепция по-добри от тези на дъговата, развъждането й е по-трудно, най-малко в локалните условия. Пробвал е да развъжда и балканска пъстърва, само че не се получило. " Опитвах, `земах 300 бройки балканка, сложих вътре - не може да вирее на тия условия. Тя си е дива, желае си други, специфични условия - тука не става. "
Говорейки за тях, Георги акцентира, че първото и най-важно изискване за произвеждането на пъстърва с положителни вкусови качества в стопанството му е водата. От значително значение е и храната, с която я отглежда. " Храната за рибата би трябвало да е риба или отпадъкът от рибни артикули. Ако правиш фалшификати, пазарът ще те изхвърли ", безапелационен е той. Причината е, че пъстървата е хищна риба и по тази причина не би трябвало да бъде на вегетарианска диета. Опитвал е с разнообразни храни - и български, и вносни - като в последна сметка сега работи с компания, която създава в Холандия и в Австрия. Сред значимите условия е и поддържането на непорочност в басейните. " И на четвърто, само че не на последно място - развъждане на рибата с обич. Това не е факсимиле. Това са нещата. "
С непримиримост и усмивка
Преди няколко години дава рибарника чартърен, само че неотдавна още веднъж персонално се занимава със стопанството. " Видях, че не върви както би трябвало, и си го взех назад. Сега възвръщам. Почти е възобновено в действителност, към този момент всичко съм напълнил, всичко е готово, трансферирано, очистено, дезинфекцирано ", разяснява Георги.
Произведената риба продава напълно на място. " Когато направих рибарника и заработихме, никой не ме знаеше. Отивам с една УАЗ-ка, с една вана с кислородна бутилка, на пазара в Благоевград. Дойдоха там хора, питат от кое място е тая риба, от Бричи бор - става въпрос за рибарника под Рилския манастир, а аз им споделям: не, това е риба от Добърско. Купиха си някои от тях и ми остана малко. На идната събота, когато отидох, със слизането в пазара виждам 2-3 групички си пушат цигарите и си вършат моабет и един сподели " УАЗ-ката идва ". Надойдоха и други хора и към този момент питат това ли е рибата от Добърско ", споделя през смях.
С разрастването на активността обаче в този момент към този момент не му остава време да слиза до пазара. И макар че неналичието на средства го лимитира да усили в допълнение производството, е удовлетворен и на това, което е построил. За 2018 година приходите от активността на рибното стопанство са 28 хиляди лева Общата инвестиция в него към този момент възлиза на 180 хиляди лева, а упованията на Георги са тя да се изплати в границите на 12 години.
Иначе, с изключение на да си купите подготвена и почистена риба за у дома ( " рибата след хващането в границите на половин час би трябвало да се почисти, с цел да резервира идеално вкусовите си качества " ), можете да хапнете и на място в дребното заведение, което двамата със брачната половинка му Мария построяват към стопанството си. А в него с изключение на вкусните й гозби, приготвени по локални предписания, можете да се насладите и на прелестната природа, да чуете славни истории за героичното минало на Добърско (прапрадядото на Георги е бил сподвижник на Левски в легията на Раковски) и даже да попеете с общителните домакини (Мария е била част от фамозната група на Добърските баби, вписани в Националната система на живите човешки съкровища). И в последна сметка непроменяемо да си тръгнете с усмивка и с обещанието за нови срещи.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ