Учителят – емоционално френско кино
За човек, мразещ скучното, пренебрежително, блудкаво и предвидимо френско кино, пиша доста за френски филми, знам! Сега за – (всъщност " Големи мозъци " ) на Оливие Аяш-Видал. Mалък, непретенциозен, на ниска цена и човешки, но доста прочувствен, внимателен, ярък и ненапълно носталгичен, без номинации и награди и с едвам 6.8 в IMDb (благодаря, HBO GO).
Франсоа Фуко (Дени Подалид от " Комеди Франсез ", французите имат хубавия табиет да загатват такива факти) е преподавател в елитна парижка гимназия, плешив двойник на мистър Бийн с очила и дълъг нос, потомствен интелектуалец левичар. Самотник и ерген, въпреки и над 50, на едно професионално заседание той безгрижно застъпва тезата, че гимназиите в смесените квартали (разбирай гетата) не реализират резултати, тъй като назначават неопитни преподаватели.
Поканен е в министерството, където горещо и енергично му благодарят за самодейността да отиде да работи в непрестижно школо! Стреснат и шокиран, той избира да одобри предизвикването, вместо да си признае за недоразумението, а и би трябвало да стоиш зад думите си, в случай че си почтен и пореден. Първият образователен ден с одисеята на пътуването ме развесели доста, в това число паркирането зад овъглен " Мерцедес "!
Всъщност нещата не са толкоз ужасяващи и неспасяемо трагични. Oбикновени деца с елементарни фантазии и очаквания. E, малко по-шумни и нападателни, по-непокорни и неуважителни, само че какво от това? Франсоа бързо намира общ език с изящната, нежна и очарователна учителка по изкуствата Хлое (Полин Уруген), незабавно изпитва злост към приятеля ѝ (взаимна) Гаспар (Алексис Монгорд), гиздав, изпъчен, горд и прекрасен математик, и усеща инстинктивно, че би трябвало да се дистанцира от шефа (Еманюел Баруйе), вцепенен сухар с очила и непослушен перчем.
Героят, вежлив, учтив и честен, напипва държанието си в придвижване и след няколко незабравими разговора и групови разисквания, преяждане с курабийки с марихуана (!) и злополучно посещаване на Версай стартира да се усеща в свои води. Има си любим – дребният, набит, жив мастилено черен шмекер Сейду (Абдулайе Диало). Обръща ученическа машинация в нещо положително (само мощният може да се остави умишлено да го водят за носа), печели целувка от Хлое... Системата го предава, несъмнено, само че той не е човек, който да се остави по този начин елементарно. Няма невъзможни провокации, в случай че подходиш намерено, добронамарено и с достолепие, хъс и отдаденост.
В топлия юнски финален образователен ден с блестящо слънце и безоблачно синьо като умерено море небе Франсоа и Сейду седят на стълбите на учебното заведение и съпреживяват несподелената си обич. А следващата година? Кой знае...
Франсоа Фуко (Дени Подалид от " Комеди Франсез ", французите имат хубавия табиет да загатват такива факти) е преподавател в елитна парижка гимназия, плешив двойник на мистър Бийн с очила и дълъг нос, потомствен интелектуалец левичар. Самотник и ерген, въпреки и над 50, на едно професионално заседание той безгрижно застъпва тезата, че гимназиите в смесените квартали (разбирай гетата) не реализират резултати, тъй като назначават неопитни преподаватели.
Поканен е в министерството, където горещо и енергично му благодарят за самодейността да отиде да работи в непрестижно школо! Стреснат и шокиран, той избира да одобри предизвикването, вместо да си признае за недоразумението, а и би трябвало да стоиш зад думите си, в случай че си почтен и пореден. Първият образователен ден с одисеята на пътуването ме развесели доста, в това число паркирането зад овъглен " Мерцедес "!
Всъщност нещата не са толкоз ужасяващи и неспасяемо трагични. Oбикновени деца с елементарни фантазии и очаквания. E, малко по-шумни и нападателни, по-непокорни и неуважителни, само че какво от това? Франсоа бързо намира общ език с изящната, нежна и очарователна учителка по изкуствата Хлое (Полин Уруген), незабавно изпитва злост към приятеля ѝ (взаимна) Гаспар (Алексис Монгорд), гиздав, изпъчен, горд и прекрасен математик, и усеща инстинктивно, че би трябвало да се дистанцира от шефа (Еманюел Баруйе), вцепенен сухар с очила и непослушен перчем.
Героят, вежлив, учтив и честен, напипва държанието си в придвижване и след няколко незабравими разговора и групови разисквания, преяждане с курабийки с марихуана (!) и злополучно посещаване на Версай стартира да се усеща в свои води. Има си любим – дребният, набит, жив мастилено черен шмекер Сейду (Абдулайе Диало). Обръща ученическа машинация в нещо положително (само мощният може да се остави умишлено да го водят за носа), печели целувка от Хлое... Системата го предава, несъмнено, само че той не е човек, който да се остави по този начин елементарно. Няма невъзможни провокации, в случай че подходиш намерено, добронамарено и с достолепие, хъс и отдаденост.
В топлия юнски финален образователен ден с блестящо слънце и безоблачно синьо като умерено море небе Франсоа и Сейду седят на стълбите на учебното заведение и съпреживяват несподелената си обич. А следващата година? Кой знае...
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ