Мариана Маринова с 5 медала от маратоните по бягане
Мариана Маринов е позната като организаторката на редица състезания за хубост у нас и има ново начинание.
В момента е записала курс по йога – естествено продължение на интерес, който съществува от години. Йогата в никакъв случай не е била мода за нея, а леговище и процедура, която я е съпътствала по света – от Лас Вегас, през Дърбан и Куала Лумпур, до разнообразни континенти, където е живяла и работила сама с месеци.
Път
„ Когато си самичък в непозната страна, търсиш нещо устойчиво. За мен това постоянно е била йогата “, споделя тя. Работата ѝ в интернационалната конкурсна промишленост я води в Китай, Малайзия, Африка и Америка. Пътуванията са част от всекидневието ѝ, само че дружно с тях идва и търсенето на баланс – сред придвижване, вътрешен свят и тяло. Интересът ѝ към духовното, окултното и различните практики не е инцидентен, а резултат от дългогодишно самонаблюдение и персонален път.
„ Аз съм зодия Скорпион – ние имаме интерес към окултното “, прибавя Мариана.
Днес тя е част от курс по йога с учител от Индия и възнамерява пътешестване до ашрам още при започване на идната година. Мечтата ѝ не е просто да практикува, а един ден да предава познание.
„ В някакъв миг желая да преподавам. Но до тогава имам още доста да изучавам. Най-много ме влече висящата йога. А някой ден – да основа личен център за баланс сред тяло и дух. “ Център, в който йога ще върви ръка за ръка с чиста храна, филтриране, различни способи и грижа за индивида като целокупност. Не като бизнес концепция, а като философия.
„ Има време за това “, споделя тя, без да бърза.
Медал
Паралелно с йогата, в живота ѝ се появява друга огромна пристрастеност – тичането. Започва като бягство от персонални и фамилни компликации, само че последователно се трансформира в нейна форма на медитация и мощ.
„ Някои хора пият, други залитат по разнообразни неща. Аз започнах да търча “, споделя Мариана.
От едвам изминат километър първоначално, през днешния ден тя бяга маратони и ултрамаратони. Само за една година печели пет медала от полумаратони, бяга във Варна и София, взе участие в Търново Ултра и Марково Ултра. Най-екстремното ѝ прекарване остава маратона „ Полярна нощ “ в Тромсьо – при минус 20 градуса.
Километри
„ Тичането е най-голямата ми пристрастеност. Харесва ми концепцията да обикаляш света с тичане. Затова в този момент бленувам да вземам участие в маратоните в Истанбул, Барселона и Париж “, споделя Маринова. В мощните си интервали изминава сред 60 и 70 километра седмично. В по-спокойните – към 20. Редува тичане на открито с пътека във фитнеса, дълги дистанции в парка и прецизна рутина. Денят ѝ стартира с привет към слънцето, чаша вода с лимон и фитнес – табиет, който поддържа от години. За нея придвижването няма нищо общо със суетата.
„ Грижата за тялото е инвестиция. Не го върша за външния тип, а с цел да мога да пребивавам пълноценно и интензивно до късна възраст. “
Мариана има изключително мнение и във връзка с тематиката за възрастта. Тя отхвърля да приема рестриктивните мерки, които обществото слага след избрани години.
„ Човек е на толкоз години, на колкото си разреши да бъде. Всичко е в главата “, споделя Мариана. Според нея, в случай че един път се примириш, че „ към този момент не е за теб “, тогава започваш да живееш като възрастен човек – без значение от действителните си години.
„ Постоянно ще се откри някой да каже: към този момент си остарял за фитнес, към този момент си остарял за къса пола, към този момент си остарял за ново обучение, към този момент си остарял за скъсани дънки “, с усмивка прибавя тя и отхвърля да слуша такива нелепости. Затова храната, придвижването, женските ритуали, позитивната мисъл и знанието са в центъра на философията ѝ. Но позитивното мислене не е факсимиле – то изисква и непорочност на средата.
Драма
„ Започнах да страня непотребните драми. Махнах много хора от живота си. Някои са още на изчакване. “ Тя чете доста – само че не книги за личностно развиване. Вярва, че никой не може да ѝ каже по какъв начин да бъде щастлива.
„ Знанието е основата. Четенето те прави по-широко скроен. Знаещият човек не е едностранчив – той е приемащ “, изяснява тя. И прибавя, че когато човек има необятна палитра от знания, може самичък да направи вярната преценка за благополучен живот. Любимата ѝ книга е „ Най-щастливият човек на света “ от Еди Джаку – история за силата на знанието и вътрешния избор. Водещ на подкаст неотдавна я назовава „ октопод “. В обществените мрежи тя сама се дефинира като „ мултитаскинг кралица “.
Колело
„ Моят един ден е цяла седмица за различен “, споделя с усмивка Мариана. Тя съумява да съчетава майчинство, тренировки, работа, грижа за дома, време за себе си и непрекъснат поток от нови хрумвания. Работи доста, провежда състезания за хубост, само че признава, че тази сфера към този момент не ѝ носи същото предизвикателство.
„ Там съм постигнала всичко. В България съм провела съвсем всеки един конкурс. Създадох „ Мис Силикон “ и той се трансформира в моя запазена марка – за положително или зло. Този конкурс влезе в книгите, в Румъния и Унгария се пробваха да откраднат концепцията ми. Вече 18 години го провеждам, значи е сполучлив. 17 години провеждам с Меги „ Мисис България “ – правила съм редица национални състезания. Работила съм 10 години в Азия и Латинска Америка като народен шеф в една от най-престижните международни вериги. Взела съм в тази сфера „ златен орден “ и към този момент състезанията влязоха в една рутина – няма предизвикателство, тъй като знам, че мога да спретна един конкурс за ден. “
Днес тя е по-малко суетна, само че по-осъзната. Интересът към естетични интервенции е липсващ, времето е станало най-ценният запас.
„ Бих си понижила гърдите, даже вървях при доктор Георгиев с концепцията да ми махне дупето, само че се оказа комплицирана задача. Не ме влекат интервенциите. Да, значимо е да си хубав, само че не чак толкоз, че да е център на вселената. “
Пример
Последното ѝ работно поле са премиите. Създава платформа за сполучливи хора и бизнеси, провежда награди и събития, изследва историите на хората, които я въодушевяват.
„ Срещите с сполучливи хора ме стимулират да бъда по-добра във всичко “, изяснява тя.
Няма потребност от почивка
„ Почивам си с тотално безучастие. Аз нямам потребност от отмора в смисъла на това да лежиш и нищо да не правиш – аз се зареждам от действието. Но въпреки всичко, когато ми пристигна допълнително, нуждая се за ден да остана сама – да лежа и да не си подвигам телефона. Нямам потребност нито от книги, нито от филми “, споделя тя. Зимата разпуска със сноуборд, лятото – уейкборд. Научила е и децата си, по този начин постоянно може да разчита на компания. Винаги има придвижване, постоянно има живот.
В момента е записала курс по йога – естествено продължение на интерес, който съществува от години. Йогата в никакъв случай не е била мода за нея, а леговище и процедура, която я е съпътствала по света – от Лас Вегас, през Дърбан и Куала Лумпур, до разнообразни континенти, където е живяла и работила сама с месеци.
Път
„ Когато си самичък в непозната страна, търсиш нещо устойчиво. За мен това постоянно е била йогата “, споделя тя. Работата ѝ в интернационалната конкурсна промишленост я води в Китай, Малайзия, Африка и Америка. Пътуванията са част от всекидневието ѝ, само че дружно с тях идва и търсенето на баланс – сред придвижване, вътрешен свят и тяло. Интересът ѝ към духовното, окултното и различните практики не е инцидентен, а резултат от дългогодишно самонаблюдение и персонален път.
„ Аз съм зодия Скорпион – ние имаме интерес към окултното “, прибавя Мариана.
Днес тя е част от курс по йога с учител от Индия и възнамерява пътешестване до ашрам още при започване на идната година. Мечтата ѝ не е просто да практикува, а един ден да предава познание.
„ В някакъв миг желая да преподавам. Но до тогава имам още доста да изучавам. Най-много ме влече висящата йога. А някой ден – да основа личен център за баланс сред тяло и дух. “ Център, в който йога ще върви ръка за ръка с чиста храна, филтриране, различни способи и грижа за индивида като целокупност. Не като бизнес концепция, а като философия.
„ Има време за това “, споделя тя, без да бърза.
Медал
Паралелно с йогата, в живота ѝ се появява друга огромна пристрастеност – тичането. Започва като бягство от персонални и фамилни компликации, само че последователно се трансформира в нейна форма на медитация и мощ.
„ Някои хора пият, други залитат по разнообразни неща. Аз започнах да търча “, споделя Мариана.
От едвам изминат километър първоначално, през днешния ден тя бяга маратони и ултрамаратони. Само за една година печели пет медала от полумаратони, бяга във Варна и София, взе участие в Търново Ултра и Марково Ултра. Най-екстремното ѝ прекарване остава маратона „ Полярна нощ “ в Тромсьо – при минус 20 градуса.
Километри
„ Тичането е най-голямата ми пристрастеност. Харесва ми концепцията да обикаляш света с тичане. Затова в този момент бленувам да вземам участие в маратоните в Истанбул, Барселона и Париж “, споделя Маринова. В мощните си интервали изминава сред 60 и 70 километра седмично. В по-спокойните – към 20. Редува тичане на открито с пътека във фитнеса, дълги дистанции в парка и прецизна рутина. Денят ѝ стартира с привет към слънцето, чаша вода с лимон и фитнес – табиет, който поддържа от години. За нея придвижването няма нищо общо със суетата.
„ Грижата за тялото е инвестиция. Не го върша за външния тип, а с цел да мога да пребивавам пълноценно и интензивно до късна възраст. “
Мариана има изключително мнение и във връзка с тематиката за възрастта. Тя отхвърля да приема рестриктивните мерки, които обществото слага след избрани години.
„ Човек е на толкоз години, на колкото си разреши да бъде. Всичко е в главата “, споделя Мариана. Според нея, в случай че един път се примириш, че „ към този момент не е за теб “, тогава започваш да живееш като възрастен човек – без значение от действителните си години.
„ Постоянно ще се откри някой да каже: към този момент си остарял за фитнес, към този момент си остарял за къса пола, към този момент си остарял за ново обучение, към този момент си остарял за скъсани дънки “, с усмивка прибавя тя и отхвърля да слуша такива нелепости. Затова храната, придвижването, женските ритуали, позитивната мисъл и знанието са в центъра на философията ѝ. Но позитивното мислене не е факсимиле – то изисква и непорочност на средата.
Драма
„ Започнах да страня непотребните драми. Махнах много хора от живота си. Някои са още на изчакване. “ Тя чете доста – само че не книги за личностно развиване. Вярва, че никой не може да ѝ каже по какъв начин да бъде щастлива.
„ Знанието е основата. Четенето те прави по-широко скроен. Знаещият човек не е едностранчив – той е приемащ “, изяснява тя. И прибавя, че когато човек има необятна палитра от знания, може самичък да направи вярната преценка за благополучен живот. Любимата ѝ книга е „ Най-щастливият човек на света “ от Еди Джаку – история за силата на знанието и вътрешния избор. Водещ на подкаст неотдавна я назовава „ октопод “. В обществените мрежи тя сама се дефинира като „ мултитаскинг кралица “.
Колело
„ Моят един ден е цяла седмица за различен “, споделя с усмивка Мариана. Тя съумява да съчетава майчинство, тренировки, работа, грижа за дома, време за себе си и непрекъснат поток от нови хрумвания. Работи доста, провежда състезания за хубост, само че признава, че тази сфера към този момент не ѝ носи същото предизвикателство.
„ Там съм постигнала всичко. В България съм провела съвсем всеки един конкурс. Създадох „ Мис Силикон “ и той се трансформира в моя запазена марка – за положително или зло. Този конкурс влезе в книгите, в Румъния и Унгария се пробваха да откраднат концепцията ми. Вече 18 години го провеждам, значи е сполучлив. 17 години провеждам с Меги „ Мисис България “ – правила съм редица национални състезания. Работила съм 10 години в Азия и Латинска Америка като народен шеф в една от най-престижните международни вериги. Взела съм в тази сфера „ златен орден “ и към този момент състезанията влязоха в една рутина – няма предизвикателство, тъй като знам, че мога да спретна един конкурс за ден. “
Днес тя е по-малко суетна, само че по-осъзната. Интересът към естетични интервенции е липсващ, времето е станало най-ценният запас.
„ Бих си понижила гърдите, даже вървях при доктор Георгиев с концепцията да ми махне дупето, само че се оказа комплицирана задача. Не ме влекат интервенциите. Да, значимо е да си хубав, само че не чак толкоз, че да е център на вселената. “
Пример
Последното ѝ работно поле са премиите. Създава платформа за сполучливи хора и бизнеси, провежда награди и събития, изследва историите на хората, които я въодушевяват.
„ Срещите с сполучливи хора ме стимулират да бъда по-добра във всичко “, изяснява тя.
Няма потребност от почивка
„ Почивам си с тотално безучастие. Аз нямам потребност от отмора в смисъла на това да лежиш и нищо да не правиш – аз се зареждам от действието. Но въпреки всичко, когато ми пристигна допълнително, нуждая се за ден да остана сама – да лежа и да не си подвигам телефона. Нямам потребност нито от книги, нито от филми “, споделя тя. Зимата разпуска със сноуборд, лятото – уейкборд. Научила е и децата си, по този начин постоянно може да разчита на компания. Винаги има придвижване, постоянно има живот.
Източник: hotarena.net
КОМЕНТАРИ