За Чарли Чаплин тя е “актрисата, на която най-много се

За Чарли Чаплин тя е “актрисата, на която най-вече се удивлявам. ” Той пък е един от най-великите и най-титулувани режисьори в италианското и международно кино. Те са Творецът и неговата Муза. А един за различен те са въздухът, водата, хляба, слънцето, виното, насладата, тъгата, небето и земята. Те са всичко. Рядко се среща двойка, която и в живота и в изкуството да са реализирали всичко в подобен синхрон и с толкоз ентусиазъм. Любовта им, както и филмовите шедьоври, които двамата са сътворили дружно, могат да бъдат разказани единствено с две думи: непреходно съвършенство.

22 февруари 1921 година. Джулиета Мазина се ражда като Джулия Анна в фамилията на цигулар и учителка в Сан Джорджо ди Пиано, покрай Болоня. Покрай татко си още от дребна тя мечтае да се занимава с музика. Родителите й обаче са скептични към вятърничавата й детска фантазия и упорстват да учи типичен науки в Рим. Само че един път стъпила във Вечния град, Джулиета се развихря. Въпреки че Втората международна е в разгара си и времето не е за песни и танци, на нея й се прави тъкмо това. Академизмът може да върви по дяволите – тя просто желае да бъде актриса!

Джулиета среща Федерико, тогава новак сценарист, през 1942 година по време на прослушване за радиопиеса. След като чува по какъв начин изчита репликите си, нещо в гласа й, в цялото й държание, закачливите й обноски и непринуденото й детско лъчение незабавно го притеглят и той я кани на обяд. Едното води към другото и година по-късно постоянно сериозният Федерико и неговата lo spippolo, фъстъче, както галено назовава Джулиета, към този момент са семейство.

Джулиета пробива в киното през 1948 година около работата си с режисьорите Алберто Латуада, Роберто Роселини и Луиджи Коменчини. Със международна популярност обаче се снабдява през идващото десетилетие, откакто стартира да играе във филмите, режисирани от брачна половинка й. Най-известният им взаимен филм несъмнено е “Пътят ”, който печели “Оскар ” за най-хубав чуждоезичен филм през 1957 година Лентата, както допуска заглавието, е филм за живота на път. В него пътуващият цирков актьор Дзампано (Антъни Куин) се спазарява с една бедна вдовица от крайморско село да пусне щерка си с него.

С натежало сърце дамата му продава за 10 хиляди лири Джелсомина (Джулиета Мазина) – наивна хлапачка с ококорени очи и детско личице. Дзампано я облича като смешник и я учи по какъв начин да бие барабана и да обикаля тълпата с шапка в ръка след края на жалкото му зрелище – скъсване на верига с гърди. Това, което натъжава и разочарова Джелсомина, е не толкоз физическия и полов тормоз, на който е подложена от страна на “шефа ” си, а безразличието му към чудесата и хубостите на света, които животът непрекъснато им сервира, до момента в който са на път.

Именно това тъжно-палячовско, Чарли-Чаплиновско изражение на лицето на Джелсомина е обликът, който, въпреки и чернобял, не стопира да те преследва години откакто си гледал кино лентата за първи път. За Фелини, “Пътят ” се оказва средоточието на очертаващата се наклонност в творчеството му да смесва неореализма със символичния експресионизъм. Тенденция, която ще докара до сътворяването на такива кинематографични шедьоври като “8 1/2 ” и “Нощите на Кабирия ”.

За ролята си в “Нощите ” на наивна римска продажница, която има вяра в същинската обич и не се уморява да я търси, Джулиета печели премията на фестивала в Кан през 1957 година “Нощите ” изстрелва Фелини в междузвездна орбита и му печели славата на талант, който е в положение да преплита по новаторски метод безредното и имагинерното, да смесва сънищата с действителността, приказното с уродливото, сакралното с профанското.

Джулиета и Федерико вършат седем кино лентата дружно, множеството от които печелят интернационалните награди и за двамата. И в случай че взаимното им съдействие на снимачната площадка върви без спънки, то не може да се каже, че същото се случва отвън нея.

Биографът на Фелини и негов непосредствен другар Тулио Кезих твърди, че Федерико е прелестен в връзките си с хората, само че ужасяващ във връзка с парите. Всъщност цялата му персона е изтъкана от несъгласия. От една страна той обожава земята, по която стъпва брачната половинка му, а въпреки това не намира нищо неправилно в това да има извънбрачни връзки. Хем обича да прекарва часове наред в някое кафене, без да прави нищо, хем е невротизиран работохолик. Вярва в случайността, другарството, любопитен е към всичко и е безпределно прям с всички.

Фелини не живее премерено; избира да се пусне по течението на реката на живота, без да го интересува къде ще го води тя. Изобщо животът на Фелини е като филм на Фелини. И дружно с дамата до него, тази, при която намира опора и при която постоянно се връща, без значение от това какъв брой е кръшнал от правия път, минава през не малко трагични моменти. Повечето от тези моменти са свързани с опитите им да имат потомство.

По време на първата си бременност през 1943-а Джулиета пада по стълбите и претърпява импровизиран аборт. Две години по-късно тя още веднъж е бременна и този път на бял свят се появява синът им Пиер Федерико. За страдание бебето живее по-малко от месец и умира в резултат на енцефалит. Съпрузите са покрусени от ненавременната гибел на детето си. Което, както ще се окаже в следствие, ще бъде и само.

Тъжният факт, че са бездетни, няма да внесе ужас и безчувственост в фамилията. Напротив, оттук насетне двамата още повече се сплотяват и се трансформират в наследник и щерка един за различен. Когато е на път, Федерико обезателно се обажда по няколко пъти дневно вкъщи, единствено с цел да чуе гласа на Джулета, да я пита по какъв начин е. Тя е наясно, че той върти обич с всякакви асистентки и амбициозни старлетки, само че нехае, тъй като знае, че връзката им е по-силна даже от яз, който удържа буйна река.

В продължение на 20 години Джулета Мазина страни от светлините на прожекторите. Да, появява се  спорадично в някои излъчвания по италианската телевизия, а сред 1966 и 1969 година води радио-шоу – “Писма до Джулиета Мазина ”, само че единствено толкоз. През 1985 година за първи път по-късно дълго неявяване от огромния екран взема решение да взе участие във филм дружно с Марчело Мастрояни. Съвместният им план “Джинджър и Фред ” обаче получава спорни оценки от страна на рецензията.

През 1993 година Фелини получава пети “Оскар ”, този път за изцяло творчество. Това е последната му и най-важна премия. Когато излиза на сцената, с цел да я получи, не споделя нищо друго с изключение на тези няколко думи: “Искам да загатна единствено едно име, името на актрисата, която също е и моя брачна половинка. Благодаря ти, скъпа Джулиета, и апелирам те, стига си плакала! ”

93-та се оказва последна година и за съпрузите. Само ден след 50-ата годишнина от сватбата им 73-годишният режисьор получава инфаркт. Откаран е в болница в Рим, където издъхва няколко седмици по-късно, на 31-и октомври. Това, което Джулиета се пробва да скрие от брачна половинка си, до момента в който той бере душа в болничното заведение, е че самата тя е терминално болна. Ракът от месеци постепенно изсмуква силите от тялото й, само че тя по всякакъв начин се пробва да прикрие следите от химиотерапията, когато е на рандеву на Федерико.

Смъртта на обичания мъж се оказва катализаторът, който отключва заболяването с цялостна мощ. Крехкото й тяло по този начин и не съумява да се пребори с прогресиращия рак и единствено пет месеца след кончината на Фелини Джулиета също си отива от този свят. По време на възпоменателната гала кардинал Акиле Силвестрини я назовава с името на героинята й от “Пътят ” – “мила, мощна, нежна Джелсомина. ” Докато ковчегът с тленните й остатъци се спуска в гроба, тромпетистът Мауро Маур извършва прочувственият лайтмотиф от същия филм.

Джулиана и Федерико почиват в общ гроб в Римини, над който се извисява могила във формата на корабен нос, специфична направа на статуя Арналдо Помодоро.