Адам Кейс: Путин ще оцелее от тази криза
За Бога! Този човек не трябва да остава на власт! Това прочувствено възклицание на Джо Байдън във връзка с Владимир Путин провокира в края на март доста и най-различни страсти на Запад и в Русия. Споровете и анализите бяха съсредоточени върху това дали помагайки на Украйна Съединените щати в действителност не се стремят към промяна на режима в Москва.
Това съгласно Адам Кейси, лекар по политически науки от Мичиганския университет, не е допустимо, най-малко все още. Кейси е приключил и съветска лингвистика, специализира в проучването на властническите режими и опълчването на великите сили.
" Авторитарните режими наподобяват непоклатими до момента в който внезапно се окаже, че към този момент не са ", написа доктор Кейси неотдавна в публикация за сп. " Форин полиси ".
Разговорът с него в предаването " Събота 150 " е за вероятността - поради войната в Украйна - Путин да бъде сполетян от дворцов или боен прелом, всеобщата поддръжка измежду руснаците за войната му да се изпари поради тегобите от западните наказания или да го изоставен технократите, които крепят стопанската система на путинова Русия.
Има ли непосредствена опасност за властта на Путин поради изненадващо за руснаците неподходящия ход на войната в Украйна?
Краткият отговор е - евентуално да. Мисля, че през последните 22 години Путин постави много старания да се ваксинира от опити за оборване на властта му - и от елитите, и от масите. Но все пак, считам, че тази провокирана от самия него рецесия има действителен капацитет да разклати позициите му. Засега обаче признаците са, че най-вероятно ще оцелее.
Проблемът му е, че войната отваря опция и на хардлайнерите, и на по-умерените да го застрашат. Съдейки по някои информации, които се появяват в последно време, част от вътрешния му кръг са недоволни от хода на бойните дейности - желаят да са по-мащабни. Други се застъпват за таман противоположното. Режимът му несъмнено е по-нестабилен, в сравнение с беше през февруари. Но това не значи, че е в непреодолима рецесия.
Наближава 9 май - денят на успеха във Великата Отечествена война на Съветския съюз. Ден на успеха в Украйна обаче освен няма да има скоро, а и изобщо е под въпрос. Историята демонстрира, че в доста случаи, когато един властнически режим се провали във война, която е почнал - руският да вземем за пример в Афганистан или аржентинската военна хунта с Фолклендската война, скоро по-късно пада от власт. Възможно ли е това да се случи и на Путин?
Определено това, че войната върви доста зле досега не оказва помощ на Путин. Но дано не забравяме, че диктатури като неговата, в които водачът консолидира значително персоналния си надзор за сметка на останалите членове на елита, постоянно излизат сухи от такива провокации.
По никакъв метод Путин не може да бъде сравняван с тях, само че спомнете си за един Муамар Кадафи в Либия и за един Саддам Хюсейн в Ирак. И двамата предизвикаха голям брой външнополитически бедствия за страните си, без някоя група в границите на режимите им да ги смъкна от власт. Затова мисля, че - да, макар пагубното показване на съветските военни в Украйна, е изцяло допустимо то да не докара до промяна на режима.
Колко комплициран би бил развой на промяна на властта в Русия?
Категорично не може да се каже какво ще бъде след Путин. Ще повторя - съгласно мен той ще оцелее от тази рецесия. По принцип обаче е допустимо да бъде свален. Но в случай че падне от власт, не е ясно кой ще е идващият, който би се опитал да консолидира властта у себе си. Би трябвало да е министър председателят Мишустин. Но той е по-скоро технократ, чието предопределение е да ръководи стопанската система, и няма доста персонална власт.
Тези, които действително биха имали капацитет да оформят нов режим, са така наречен силовици от близкото му обграждане. Но дали който и да било от тях би съумял да си обезпечи поддръжка от останалите силовици, това е въпрос без явен отговор. Затова по-вероятно е, в случай че Путин падне, с него да се срине и цялата конструкция.
Всички в обкръжението на Путин наподобяват изцяло лоялни към него. Как си обезпечава той такава честност?
Тази преданост не е безусловна. Не ми се коства, че силовиците, олигарсите или която и да било друга част от елита са му безусловно правилни. Но въпреки това следствията за всеки, който се осмели да се надигне против Путин, биха били чудовищни. Ако някой от близкото му обграждане опита да направи прелом и се провали, го чака затвор, заточение или даже гибел.
Олигарсите, колкото и недоволни да са от тежките си стопански загуби, породени от изолацията на Русия, не разполагат с доста механизми да се отърват от Путин. Освен това дължат благосъстоянието си точно на него.
Тези от ерата на Елцин звучат по-смело - Дерипаска да вземем за пример назова така наречен интервенция в Украйна " полуда, поради която руснаците дълго ще се срамят ".
Путин много зрелищно в профил множеството елцинови олигарси още при започване на ръководството си. Най-зрелищно се освободи от Ходорковски още през първите години на века. Но и за тях считам, че колкото и да са недоволни - те въпреки всичко не са тогавашният руски хайлайф - че не могат да употребяват парцелите и яхтите си в Европа, нямат инструментите, с които биха провокирали промяна в ръководството в Русия.
Но с изключение на от групата, която не печели нищо от войната и е срещу нея, както загатнах, Путин е под напън и от по-агресивните му подчинени, които виждат, че войната върви на зле, само че считат, че грешките могат да бъдат поправени в придвижване. Нито един от лагерите в елита обаче няма независим потенциал да смъкна елементарно Путин.
Николай Патрушев - секретарят на съвета за сигурност към Кремъл - даде предходната седмица изявление за " Российская газета ", в което упрекна Запада - империята на лъжата, че води прокси война против Русия и се застъпи за структурна перестройка на стопанската система настрана от пазарните механизми. Някои наблюдаващи, като английския професор Марк Галеоти да вземем за пример, съзряха в това изявление доказателство, че силовиците надалеч не са преобладаващата клика, а имат потребност да водят спор по тезите си и че технократите в елита още се държат в борбата за въздействие върху Путин. Каква е ролята на военните?
Едно от най-проблематичните за Путин противодействия е сред силовиците и военните. Защото в голяма степен слабото показване на съветските сили в Украйна се дължи на неподплатена с нищо в действителността политическа самоувереност в първата фаза на нападението. Военното командване е много яростно поради некачествените разследващи данни от ФСБ, които бяха в основата на решенията по време на тази първа фаза.
Конкуренцията сред другите служби за сигурност е доста значим фактор за обезвреждане на заплахата която и да било от тях да посегне на Путин. Фрагментирането на бранша е значимо за отбягване на възможен прелом, само че както се вижда на бойното поле в Украйна, води до някои патологии в процеса на взимане на президентските решения - тъй като Путин получава некачествена информация.
Какво ще стане с салдото сред другите групи в елита когато отмине етапа на общ брой към лидера и под знамената и западните наказания стартират в действителност да вземат своето? Тогава технократите май ще са в по-слаби позиции.
За някои от тях се разбра, че са се пробвали да се отдръпват, само че не са могли. Други - Анатолий Чубайс да вземем за пример - си отпътуваха. Но той е от остарялата армия на Елцин. Повечето технократи към този момент остават. Репресивните органи са показали към този момент неведнъж качествата си за заплашване на опозицията, в това число посредством всеобщи арести. Но е многозначително, че досега на Путин не му се е наложило да употребява в действителност силови способи на домакински терен.
Ако Путин разпореди масирана принуда против каквото и да било неодобрение против него в Русия, а да не забравяме, че така и така има доста съществени спънки пред активизирането на опозицията, може да се чака някои шокирани членове на елита да дезертират. Но това е единствено хипотетично.
Отмина ли времето на демократичните митинги в Русия? Защото от власт се пада освен с прелом, само че и с всеобщо национално неодобрение.
Евентуални всеобщи митинги биха срещнали нечовечен отговор. Въведени бяха драконовски законови ограничения - дълги години затвор. Освен това видяхме по какъв начин с лекост и без съмнение се арестуват хора. А и не сме очевидци на каквито и да било признаци, че тази война е извънредно непопулярна в Русия. Трудно е да се дефинира какви са тъкмо всеобщите настройки на руснаците. Но не е мъчно да се заключи, че опозицията не би могла да активизира огромен брой съперници на войната.
Все в миналото Путин няма към този момент да е на власт. Както наподобява, а и както и вие смятате, няма да я загуби внезапно, а последователно. Каква ще е Русия по-късно?
Според мен най-големият проблем на Путин с наближаването на края на неговия режим е, че няма явен проект кой да го наследи. Събитията в Казахстан неотдавна демонстрираха, че първичният му проект не е бил добър. Според някои той е възнамерявал като Нурсултан Назарбаев последователно да се отдели от всекидневните задания по ръководството на страната и да влезе в ролята на татко на нацията.
Доста автократи в предишното са се опитвали да го създадат - да вземем за пример Джулиъс Ниерере в Танзания и Ли Куан Ю в Сингапур. Но сриването на устоите на Назарбаев в Казахстан сподели на Путин, че може и да му е мъчно да реализира този проект. Не е ясно кого приготвя да поеме властта след него. Но постоянно стои казусът, че не е обезпечено, че наследникът ще остане предан. Затова може би Путин ще се опита да господства до гибелта си. А какво ще стане по-късно с Русия? Никак не е ясно.
Това съгласно Адам Кейси, лекар по политически науки от Мичиганския университет, не е допустимо, най-малко все още. Кейси е приключил и съветска лингвистика, специализира в проучването на властническите режими и опълчването на великите сили.
" Авторитарните режими наподобяват непоклатими до момента в който внезапно се окаже, че към този момент не са ", написа доктор Кейси неотдавна в публикация за сп. " Форин полиси ".
Разговорът с него в предаването " Събота 150 " е за вероятността - поради войната в Украйна - Путин да бъде сполетян от дворцов или боен прелом, всеобщата поддръжка измежду руснаците за войната му да се изпари поради тегобите от западните наказания или да го изоставен технократите, които крепят стопанската система на путинова Русия.
Има ли непосредствена опасност за властта на Путин поради изненадващо за руснаците неподходящия ход на войната в Украйна?
Краткият отговор е - евентуално да. Мисля, че през последните 22 години Путин постави много старания да се ваксинира от опити за оборване на властта му - и от елитите, и от масите. Но все пак, считам, че тази провокирана от самия него рецесия има действителен капацитет да разклати позициите му. Засега обаче признаците са, че най-вероятно ще оцелее.
Проблемът му е, че войната отваря опция и на хардлайнерите, и на по-умерените да го застрашат. Съдейки по някои информации, които се появяват в последно време, част от вътрешния му кръг са недоволни от хода на бойните дейности - желаят да са по-мащабни. Други се застъпват за таман противоположното. Режимът му несъмнено е по-нестабилен, в сравнение с беше през февруари. Но това не значи, че е в непреодолима рецесия.
Наближава 9 май - денят на успеха във Великата Отечествена война на Съветския съюз. Ден на успеха в Украйна обаче освен няма да има скоро, а и изобщо е под въпрос. Историята демонстрира, че в доста случаи, когато един властнически режим се провали във война, която е почнал - руският да вземем за пример в Афганистан или аржентинската военна хунта с Фолклендската война, скоро по-късно пада от власт. Възможно ли е това да се случи и на Путин?
Определено това, че войната върви доста зле досега не оказва помощ на Путин. Но дано не забравяме, че диктатури като неговата, в които водачът консолидира значително персоналния си надзор за сметка на останалите членове на елита, постоянно излизат сухи от такива провокации.
По никакъв метод Путин не може да бъде сравняван с тях, само че спомнете си за един Муамар Кадафи в Либия и за един Саддам Хюсейн в Ирак. И двамата предизвикаха голям брой външнополитически бедствия за страните си, без някоя група в границите на режимите им да ги смъкна от власт. Затова мисля, че - да, макар пагубното показване на съветските военни в Украйна, е изцяло допустимо то да не докара до промяна на режима.
Колко комплициран би бил развой на промяна на властта в Русия?
Категорично не може да се каже какво ще бъде след Путин. Ще повторя - съгласно мен той ще оцелее от тази рецесия. По принцип обаче е допустимо да бъде свален. Но в случай че падне от власт, не е ясно кой ще е идващият, който би се опитал да консолидира властта у себе си. Би трябвало да е министър председателят Мишустин. Но той е по-скоро технократ, чието предопределение е да ръководи стопанската система, и няма доста персонална власт.
Тези, които действително биха имали капацитет да оформят нов режим, са така наречен силовици от близкото му обграждане. Но дали който и да било от тях би съумял да си обезпечи поддръжка от останалите силовици, това е въпрос без явен отговор. Затова по-вероятно е, в случай че Путин падне, с него да се срине и цялата конструкция.
Всички в обкръжението на Путин наподобяват изцяло лоялни към него. Как си обезпечава той такава честност?
Тази преданост не е безусловна. Не ми се коства, че силовиците, олигарсите или която и да било друга част от елита са му безусловно правилни. Но въпреки това следствията за всеки, който се осмели да се надигне против Путин, биха били чудовищни. Ако някой от близкото му обграждане опита да направи прелом и се провали, го чака затвор, заточение или даже гибел.
Олигарсите, колкото и недоволни да са от тежките си стопански загуби, породени от изолацията на Русия, не разполагат с доста механизми да се отърват от Путин. Освен това дължат благосъстоянието си точно на него.
Тези от ерата на Елцин звучат по-смело - Дерипаска да вземем за пример назова така наречен интервенция в Украйна " полуда, поради която руснаците дълго ще се срамят ".
Путин много зрелищно в профил множеството елцинови олигарси още при започване на ръководството си. Най-зрелищно се освободи от Ходорковски още през първите години на века. Но и за тях считам, че колкото и да са недоволни - те въпреки всичко не са тогавашният руски хайлайф - че не могат да употребяват парцелите и яхтите си в Европа, нямат инструментите, с които биха провокирали промяна в ръководството в Русия.
Но с изключение на от групата, която не печели нищо от войната и е срещу нея, както загатнах, Путин е под напън и от по-агресивните му подчинени, които виждат, че войната върви на зле, само че считат, че грешките могат да бъдат поправени в придвижване. Нито един от лагерите в елита обаче няма независим потенциал да смъкна елементарно Путин.
Николай Патрушев - секретарят на съвета за сигурност към Кремъл - даде предходната седмица изявление за " Российская газета ", в което упрекна Запада - империята на лъжата, че води прокси война против Русия и се застъпи за структурна перестройка на стопанската система настрана от пазарните механизми. Някои наблюдаващи, като английския професор Марк Галеоти да вземем за пример, съзряха в това изявление доказателство, че силовиците надалеч не са преобладаващата клика, а имат потребност да водят спор по тезите си и че технократите в елита още се държат в борбата за въздействие върху Путин. Каква е ролята на военните?
Едно от най-проблематичните за Путин противодействия е сред силовиците и военните. Защото в голяма степен слабото показване на съветските сили в Украйна се дължи на неподплатена с нищо в действителността политическа самоувереност в първата фаза на нападението. Военното командване е много яростно поради некачествените разследващи данни от ФСБ, които бяха в основата на решенията по време на тази първа фаза.
Конкуренцията сред другите служби за сигурност е доста значим фактор за обезвреждане на заплахата която и да било от тях да посегне на Путин. Фрагментирането на бранша е значимо за отбягване на възможен прелом, само че както се вижда на бойното поле в Украйна, води до някои патологии в процеса на взимане на президентските решения - тъй като Путин получава некачествена информация.
Какво ще стане с салдото сред другите групи в елита когато отмине етапа на общ брой към лидера и под знамената и западните наказания стартират в действителност да вземат своето? Тогава технократите май ще са в по-слаби позиции.
За някои от тях се разбра, че са се пробвали да се отдръпват, само че не са могли. Други - Анатолий Чубайс да вземем за пример - си отпътуваха. Но той е от остарялата армия на Елцин. Повечето технократи към този момент остават. Репресивните органи са показали към този момент неведнъж качествата си за заплашване на опозицията, в това число посредством всеобщи арести. Но е многозначително, че досега на Путин не му се е наложило да употребява в действителност силови способи на домакински терен.
Ако Путин разпореди масирана принуда против каквото и да било неодобрение против него в Русия, а да не забравяме, че така и така има доста съществени спънки пред активизирането на опозицията, може да се чака някои шокирани членове на елита да дезертират. Но това е единствено хипотетично.
Отмина ли времето на демократичните митинги в Русия? Защото от власт се пада освен с прелом, само че и с всеобщо национално неодобрение.
Евентуални всеобщи митинги биха срещнали нечовечен отговор. Въведени бяха драконовски законови ограничения - дълги години затвор. Освен това видяхме по какъв начин с лекост и без съмнение се арестуват хора. А и не сме очевидци на каквито и да било признаци, че тази война е извънредно непопулярна в Русия. Трудно е да се дефинира какви са тъкмо всеобщите настройки на руснаците. Но не е мъчно да се заключи, че опозицията не би могла да активизира огромен брой съперници на войната.
Все в миналото Путин няма към този момент да е на власт. Както наподобява, а и както и вие смятате, няма да я загуби внезапно, а последователно. Каква ще е Русия по-късно?
Според мен най-големият проблем на Путин с наближаването на края на неговия режим е, че няма явен проект кой да го наследи. Събитията в Казахстан неотдавна демонстрираха, че първичният му проект не е бил добър. Според някои той е възнамерявал като Нурсултан Назарбаев последователно да се отдели от всекидневните задания по ръководството на страната и да влезе в ролята на татко на нацията.
Доста автократи в предишното са се опитвали да го създадат - да вземем за пример Джулиъс Ниерере в Танзания и Ли Куан Ю в Сингапур. Но сриването на устоите на Назарбаев в Казахстан сподели на Путин, че може и да му е мъчно да реализира този проект. Не е ясно кого приготвя да поеме властта след него. Но постоянно стои казусът, че не е обезпечено, че наследникът ще остане предан. Затова може би Путин ще се опита да господства до гибелта си. А какво ще стане по-късно с Русия? Никак не е ясно.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ