Безделникът е един от най-дейните хора ♥ Мигел де УНАМУНО
За безделниците ~ празнично. Споделено от испанския мъдрец и публицист в „ В отбрана на безделничеството ” 
Безделникът е един от най-дейните хора. В първа сцена на второ деяние на „ Сарданапал ” лорд Байрон кара Белезес да каже следното: „ Леността (sloth) е най-прищевното от всички неща и изминава в начинанията си повече левги, в сравнение с генералите в своите походи, когато се пробват да надхитрят врага. ”
Какво ли не му хрумва на ленивеца, когато рече да си убива времето? Има действия, които не са в действителност нищо друго с изключение на необикновен тип леност, мързел. Мнозина от тези, които се поддават на пътешественическата пристрастеност, го вършат, тъй като бягат от всяко съответно място: те не могат да спрат на никое място. Не ги притегля мястото, към което са се запътили, а ги отблъсква мястото, което напущат.
Вгледайте се в ерудираността и ми кажете не е ли тя в доста случаи особена форма на умствена леност, на безделие, средство да се отърси духът от притеснителни грижи и паники.
Цивилизацията се дължи в края на краищата на празноскитащите, на безработните. Цивилизацията стартира, когато един човек окове различен човек с веригите на робството и го задължи да работи за двама, а един път освободил се от задължението да си печели хляба, може да се вгледа в звездите и да се запита: „ Защо се въртят по този начин? Защо изгряват в този момент тук, а на следващия ден там? ”
Ако в работливи селища се появяват някакви по-висши форми на просвета в региона на изкуството, на науката, на литературата, то е не тъй като те са по-трудолюбиви, а тъй като в тях броят на безделниците, на празноскитащите е по-голям. Необходим е прочут брой безделници, с цел да се развие една по-висока просвета.
Мнозина корят хората, които не са си сложили избрана цел в живота, само че и те самите не преследват никаква цел, тъй като се трудят поради самия труд, с цел да не скучаят.
Винаги ме е възмущавала фамозната легенда за щуреца и мравката. Егоизмът и безчовечността на мравката са явни.
Не знам кой е споделил, че най-големите прояви на смелост са чеда на страха. По същия метод може да се каже, че най-плодовитите старания на човешкия дух са чеда на мързела, на безделничеството. Човек се труди, с цел да избегне труда, труди се, с цел да не се труди. Какви необикновено огромни старания поставя човек, с цел да не се труди! А също така кой може да каже какво тъкмо е трудът?
Цивилизацията произлиза повече от методите да се потребителства и от измененията в тези способи, в сравнение с от методите да се създава и от измененията в тях.
Какво е бил Сократ, в случай че не лентяй? Не се знае да е оставил нито една скулптурна творба, откакто е бил ваятел. И в случай че нищо не е написал, то е съгласно мен от мързел, не си е давал труда да пипне перо. Времето, което е могъл да употребява, с цел да написа, е употребявал да скита по улиците, търсейки да откри някой, с който да приказва защо ли не. Ако живееше в наше време, бихте могли да го видите да кисне постоянно в някое кафене, пристрастен в диалози с други безделници като него. А какъв брой Сократовци умират, без да знаем нищо за голямата им активност заради неналичието на един Платон или Ксенофонт, който да е писал за нея!
Навсякъде, само че изключително там, където бушува треската за покупко-продажби, човек би трябвало да се научи да почита безделниците. Те съществуват, с цел да могат другите да вкусват от насладите на труда.
1908
Портрет: Unamuno seen by Ramon Casas (MNAC), Wikipedia
