Атомната енергия беше бъдещето
За създателя
Симеон Белорешки е инженер по автоматизация, EMBA от Американския университет в Благоевград, с дълготраен управнически опит в Близкия изток, а преди този момент съветник по енергийни планове в EMEA и началник планове в Топлоелектрическа централа " Бобов дол ", модернизацията на блокове 1, 3, 4 в " Марица-изток 2 " и редица планове в " Лукойл Нефтохим ". Текстът се разгласява в партньорство с www.gorichka.bg.
Ще стартира с една персонална история. Беше началото на 80-те години на предишния век. Бях възпитаник и починалият ми татко, който работи 26 години в инвеститорската дирекция в АЕЦ " Козлодуй ", ме заведе на площадката на 5 и 6 блок в АЕЦ Козлодуй. Сега като се замисля, по какъв начин изобщо са ни позволили без персонални защитни средства (каска и защитни обувки), само че това е друга тематика... Помня две неща: миризмата от електрожените, от която ми стана неприятно и големия кран DEMAG, 600 или 800-тонен, който беше закупен по специфична поръчка и беше нужен за слагане на капака на корпуса на реактора. За първи път виждах такова голямо страшилище. Та около татко ми, животът ми беше обвързван дълги години косвено с АЕЦ-а и дори по едно време обсъждахме дали да не стана стипендиант - по това време пращаха в тогавашния Ленинград. Бях разпален по неизчерпаемата сила, светлото бъдеще и неповторимите технологии. Съдбата обаче е имала други проекти за мен, за което съм доста признателен.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики И да, по това време, всичко изглеждаше толкоз обещаващо. Доста по-късно разбрах, че в действителност и тогава атомната енергетика е била изправена пред съществено тестване след случая в " Три Майлс " през 1979. На всички е известно до болежка какво е станало в " Чернобил " и " Фукушима " и надали има нещо ново, което може да се написа по тези въпроси, с цел да провокира интерес отвън тесните експерти, а и те все по-малко четат нови неща, тъй като си мислят, че всичко знаят към този момент.
В същото време, около АЕЦ " Белене " се поставиха и се поставят големи старания, с цел да се оправдае един безусловно непотребен план - както от икономическа, по този начин и от стратегическа позиция. Не, не желая изобщо да плашим хората с бъдещи вероятни повреди, радиации и така нататък - това са механически проблеми и евентуално изцяло решими в задоволителна за популацията сигурност (цената към този момент не я разясняваме, въпреки да е най-важната в последна сметка, изключително когато има друга алтернатива).
Ще приказваме единствено за позитивните неща, които дават обещание. Те са същите, които са обещавали и в зората на атомната енергетика: На процедура, изобилен източник на сила (да, зависи от урана, сега известните ресурси са за към 180 години, само че евентуално има доста други места за рандеман - дано да предположим, че е така). Изключително благонадежден и предсказуем базов товар. Независимост от вносни запаси - даже за тези, които не създават руда или гориво, горивото е доста дребна съставния елемент от индустриалните разноски и това прави нещата много привлекателни. На пръв взор! Развитие на високоплатени експерти, допринасящи висока притурен артикул по цялата верига на цената. Развитие на съпътстващите технологии (генерация, дистрибуция, програмен продукт, лабораторно съоръжение и т.н.) и произлизащите от това изгоди за обществото и стопанската система. Използването на наученото от военните технологии в гражданските такива, което допуска ниски цени, защото развойната активност към този момент един път е платена по този начин или другояче по линия на военните разработки. Осигуряване на извънредно евтина електрическа сила, заради извънредно дългия експлоатационен период на оборудванията. Няма инженер в света, който да не се съгласи по принцип с горните постановки. Те са годни даже и през днешния ден, а през 60-те и 70-те години и изключително след петролното ембарго през 1973, това е било единственото избавление на хоризонта.
Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
И несъмнено, розовите прогнози и вложения не закъсняват, както се вижда на фиг.2 на стр.30 от отчета за положението на атомната енергетика за 2019.
Да, в този момент в действителност е смешно като гледаме действителността, само че дано бъдем почтени, че в случай че не бяха ужасните произшествия, нещата щяха да бъдат напълно други. И в действителност, единствено след случая през 1979, от утвърдените 129 нови блокове, биват приключени единствено 53, а " Чернобил " заби съвсем смъртоносна стрела в промишлеността.
Какво се строи
Да оставим прогнозите на страна - както е в анекдота, няма нищо по-сложно от това да се вършат прогнози - изключително за бъдещето. Но в случай че изгодите са в действителност такива, както настояват, за какво тогава атомната енергетика е в подобен мощен крах в целия свят?!
Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
Не се лъжете по гръмогласните публикации за новите блокове, които се откриват и пускат в употреба в този момент тук и там. Те получават повече публичност от блоковете, които се стопират отново тук и там. Новите блокове са обекти, за които капиталовите решения са взети преди най-малко десетина години, а от този момент настъпиха доста промени. Ето една красноречива графика.
Болшинството нови атомни блокове в действителност са главно в Китай и тези строени от " Росатом " с финансиране от съветската страна.
Въпреки че атомната енергетика би трябвало да е към този момент зряла и одобрена от доста години на пазара технология, множеството компании, които се занимават с употреба на такива уреди са в нежелано финансово положение и не престават да разчитат на помощи от страната под най-различна форма - от директни дотации, през разнообразни типове крос дотации, до скрити от необятната аудитория връзки с атомните оръжия на въоръжените сили. Макар да имаше съмнения за това, проучване на Университета в Съсекс го потвърждава и това докара до полемики в Народното събрание на Англия, от които излиза наяве, за какво беше толкоз належащо да се строи Hinckley Point C при такива тежки финансови параметри на изкупуваната цена - £92.50/MWh, естествено индексируема съгласно инфлацията за интервала на градеж и контрактувания период за употреба от 35 години.
Интересното в тази ситуация е и обстоятелството, че не става даже въпрос за някаква локална разработка на Англия, а за реактор на Areva, както и че главните вложители са държавни компании - EDF (Франция) и CGN (Китай). Другото подозрение поражда от това, че първичните оценки на Areva през 2008 бяха за £24/MWh, а се стигна до умопомрачаващата цена от 92.5 паунда, която очевидно устройва държавните компании (и двете страни създават интензивно атомни оръжия) и държавното управление на Англия.
Финансови модели
Ако се върнем на обещаваните изгоди, можем да кажем, че почти се извършват съвсем всичките 6 изгоди, само че твърдо не и седмата. Естествено, тези неща не могат да останат незабелязани в страна с развита народна власт и свободна преса каквато е Англия. Това, както и съществуването въпреки всичко на виновни политици, докара до разбирането, че този модел на финансиране на атомни централи е несполучлив.
Ето за какво, през 2019 година, държавното управление на Англия подложи на публично разискване нов (за атомната енергия) финансов модел - RAB. Все още следва да се разгласи мнението на база получените оферти, само че имайки поради последните събития, това надали ще им е приоритет. Без да влизаме в елементи, това е модел, употребен във Англия за други области на естествени монополи (вода, газ, електричество и т.н.). Идеята е, освен да се обезпечи на процедура обезпечена облага, само че да се обезпечават и доходи още по време на построяването (естествено за сметка на потребителите). Естествено, всичко това ще бъде контролирано и обезпечено от страната. Нещата се обяснени в резюме и на по-популярен език тук.
И четирите съществени съставния елемент будят терзания във всички тези, които гледат на атомните централи само като на икономически обекти, подчинени на пазарните правила: От пакета за помощ от държавното управление - няма решение по отношение на неполитическия риск, който не може да се застрахова. Даже не се приказва за още по-сложния политически риск. Предлагат нов ЕRR механизъм (Economic Regulatory Regime ) за " почтено систематизиране на разноските и рисковете сред вложителите и клиентите, каквото и да значи това. Но най-важното е, че вложителя, ще стартира да получава " позволените " му от регулатора доходи. Да, това би понижило доста разноските по финансиране (кой дава елементарно пари за нещо, което постоянно доста закъснява и постоянно доста трансферира първичния бюджет), само че с това се цели всеки един вложител във всеки един миг от плана да получава доходи, които надвишават направените от него досега разноски. Що за " вложения " са това? Прилича по-скоро на празен чек, като сумите се договарят от регулатора. Разбира се, този нов механизъм ще се ръководи от нов самостоятелен регулатор. Разбира се, този регулатор ще трансформира и цената на силата на база позволените доходи. По-горе изложих единствено рамката, в случай че се стигне до внедряването му. Тепърва ще се развива в елементи кое, за какво и по какъв начин, а това ще отнеме години.
Разбира се, страни като Русия и Китай нямат такива проблеми, въпреки че и там нещата очевидно не вървят безпрепятствено, като се има поради непрестанно намаляващия брой на реакторите, които са в развой на създаване, тъй като кой би вложил средства в нещо, което е стопански не атрактивно?
Малките реактори
Очевидно, в опит да се съживи остарялата популярност, с нова мощ се приказва за новите дребните модулни реактори. Всъщност и тук няма нищо ново - в тази област се работи от доста години, като все се натъртва на главните планови характерности: по-малки и гъвкави мощности, елементарно индустриално инсталиране, понижени нуклеарни боклуци, супер евтини.все неща, които публиката желае да чуе.
Нека обаче да не се заблуждаваме. Това, че сега има над 50 разнообразни разработки на друг стадий, е резултат от обстоятелството, че светът се къпеше в пари до напълно скоро, което не значи, че даже да излезе работеща и утвърдена разработка, това ще промени нещо. Нещата са в доста, доста ранна фаза - даже за напредналите такива, се приказва за пробни проби след 2026 и вероятно някакво по-сериозно произвеждане чак след 2030 (това са оптимистичните прогнози).
Не е належащо да губите никакво време по този въпрос, просто тъй като в същия отчет за статуса на атомната енергетика за 2019, страница 209, присъдата е ясна: " Въпреки, че доста страни не престават да се интересуват от модулните реактори, към този момент е явно, че те ще бъдат даже още по-неконкурентоспособни спрямо огромните атомни блокове, които от своя страна стават все по-неконкурентоспособни. Ето за какво, даже да има реактори през идващото десетилетие или по-късно, вследствие на всеобща поддръжка от едно или няколко държавни управления, е доста малко евентуално те да играят някаква основна роля и електропроизводството ".
В поддръжка на същото е и преди малко оповестения от Международната атомна организация (IEAE) 3 годишен план, който занапред ще обяснява икономическата жизнеспособност на този жанр реактори. И чак по-късно, ще би трябвало да се внедряват политиките и финансовите модели. С две думи, правят се доста научни и пробни действия, които обаче са надалеч от практическото приложение и май нямат и огромен късмет. Предвид новите условия, чакам огромна част от разработките (които не са поддържани от министерствата на защитата на производителите на атомни оръжия и технологии) в тази област да бъдат доста лимитирани.
Не желая да втълпявам нищо, а желая единствено да си зададете въпроса: какъв брой от тези " хубавите " неща, които дава обещание атомната сила, са използвани за България? Не за Америка, Китай, Русия, Франция.., а за нас.
Да, за ревностните фенове на атомната енергетика, горните неща не звучат доста окуражаващо. Затова ще завърша с позитивна нотка - тъй като единствено термоядрената енергетика е бъдещето. Ето по какъв начин би трябвало да наподобява реакторът на бъдещето: Да е основан на потвърдена технология, която може да обезпечи зареждането на бъдещите генерации през идващите хилядолетия. Да дава евтина или най-добре безвъзмездна сила. Да не създава отпадни радиоактивни артикули, които да желаят предпазване. Да е надалеч от обитаеми места. Да не изисква разноски за поддръжка, рационализация, ъпгрейди на системите за ръководство, личен състав и така нататък Да не желае специфични ограничения за защита и отбрана. Да доставя силата си елементарно и бързо на всеки който има потребност. Най-хубавата вест е, че тази технология, изпълняваща горните условия, я има от дълго време и се извършва от слънцето. Залезът на атомната енергетика, каквато я познаваме, припомня отдръпването на английския министър председател Дейвид Камерън и думите му: " Някога аз бях бъдещето ".
Симеон Белорешки е инженер по автоматизация, EMBA от Американския университет в Благоевград, с дълготраен управнически опит в Близкия изток, а преди този момент съветник по енергийни планове в EMEA и началник планове в Топлоелектрическа централа " Бобов дол ", модернизацията на блокове 1, 3, 4 в " Марица-изток 2 " и редица планове в " Лукойл Нефтохим ". Текстът се разгласява в партньорство с www.gorichka.bg.
Ще стартира с една персонална история. Беше началото на 80-те години на предишния век. Бях възпитаник и починалият ми татко, който работи 26 години в инвеститорската дирекция в АЕЦ " Козлодуй ", ме заведе на площадката на 5 и 6 блок в АЕЦ Козлодуй. Сега като се замисля, по какъв начин изобщо са ни позволили без персонални защитни средства (каска и защитни обувки), само че това е друга тематика... Помня две неща: миризмата от електрожените, от която ми стана неприятно и големия кран DEMAG, 600 или 800-тонен, който беше закупен по специфична поръчка и беше нужен за слагане на капака на корпуса на реактора. За първи път виждах такова голямо страшилище. Та около татко ми, животът ми беше обвързван дълги години косвено с АЕЦ-а и дори по едно време обсъждахме дали да не стана стипендиант - по това време пращаха в тогавашния Ленинград. Бях разпален по неизчерпаемата сила, светлото бъдеще и неповторимите технологии. Съдбата обаче е имала други проекти за мен, за което съм доста признателен.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики И да, по това време, всичко изглеждаше толкоз обещаващо. Доста по-късно разбрах, че в действителност и тогава атомната енергетика е била изправена пред съществено тестване след случая в " Три Майлс " през 1979. На всички е известно до болежка какво е станало в " Чернобил " и " Фукушима " и надали има нещо ново, което може да се написа по тези въпроси, с цел да провокира интерес отвън тесните експерти, а и те все по-малко четат нови неща, тъй като си мислят, че всичко знаят към този момент.
В същото време, около АЕЦ " Белене " се поставиха и се поставят големи старания, с цел да се оправдае един безусловно непотребен план - както от икономическа, по този начин и от стратегическа позиция. Не, не желая изобщо да плашим хората с бъдещи вероятни повреди, радиации и така нататък - това са механически проблеми и евентуално изцяло решими в задоволителна за популацията сигурност (цената към този момент не я разясняваме, въпреки да е най-важната в последна сметка, изключително когато има друга алтернатива).
Ще приказваме единствено за позитивните неща, които дават обещание. Те са същите, които са обещавали и в зората на атомната енергетика: На процедура, изобилен източник на сила (да, зависи от урана, сега известните ресурси са за към 180 години, само че евентуално има доста други места за рандеман - дано да предположим, че е така). Изключително благонадежден и предсказуем базов товар. Независимост от вносни запаси - даже за тези, които не създават руда или гориво, горивото е доста дребна съставния елемент от индустриалните разноски и това прави нещата много привлекателни. На пръв взор! Развитие на високоплатени експерти, допринасящи висока притурен артикул по цялата верига на цената. Развитие на съпътстващите технологии (генерация, дистрибуция, програмен продукт, лабораторно съоръжение и т.н.) и произлизащите от това изгоди за обществото и стопанската система. Използването на наученото от военните технологии в гражданските такива, което допуска ниски цени, защото развойната активност към този момент един път е платена по този начин или другояче по линия на военните разработки. Осигуряване на извънредно евтина електрическа сила, заради извънредно дългия експлоатационен период на оборудванията. Няма инженер в света, който да не се съгласи по принцип с горните постановки. Те са годни даже и през днешния ден, а през 60-те и 70-те години и изключително след петролното ембарго през 1973, това е било единственото избавление на хоризонта.
Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
И несъмнено, розовите прогнози и вложения не закъсняват, както се вижда на фиг.2 на стр.30 от отчета за положението на атомната енергетика за 2019.
Да, в този момент в действителност е смешно като гледаме действителността, само че дано бъдем почтени, че в случай че не бяха ужасните произшествия, нещата щяха да бъдат напълно други. И в действителност, единствено след случая през 1979, от утвърдените 129 нови блокове, биват приключени единствено 53, а " Чернобил " заби съвсем смъртоносна стрела в промишлеността.
Какво се строи
Да оставим прогнозите на страна - както е в анекдота, няма нищо по-сложно от това да се вършат прогнози - изключително за бъдещето. Но в случай че изгодите са в действителност такива, както настояват, за какво тогава атомната енергетика е в подобен мощен крах в целия свят?!
Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
Не се лъжете по гръмогласните публикации за новите блокове, които се откриват и пускат в употреба в този момент тук и там. Те получават повече публичност от блоковете, които се стопират отново тук и там. Новите блокове са обекти, за които капиталовите решения са взети преди най-малко десетина години, а от този момент настъпиха доста промени. Ето една красноречива графика.
Болшинството нови атомни блокове в действителност са главно в Китай и тези строени от " Росатом " с финансиране от съветската страна.
Въпреки че атомната енергетика би трябвало да е към този момент зряла и одобрена от доста години на пазара технология, множеството компании, които се занимават с употреба на такива уреди са в нежелано финансово положение и не престават да разчитат на помощи от страната под най-различна форма - от директни дотации, през разнообразни типове крос дотации, до скрити от необятната аудитория връзки с атомните оръжия на въоръжените сили. Макар да имаше съмнения за това, проучване на Университета в Съсекс го потвърждава и това докара до полемики в Народното събрание на Англия, от които излиза наяве, за какво беше толкоз належащо да се строи Hinckley Point C при такива тежки финансови параметри на изкупуваната цена - £92.50/MWh, естествено индексируема съгласно инфлацията за интервала на градеж и контрактувания период за употреба от 35 години.
Интересното в тази ситуация е и обстоятелството, че не става даже въпрос за някаква локална разработка на Англия, а за реактор на Areva, както и че главните вложители са държавни компании - EDF (Франция) и CGN (Китай). Другото подозрение поражда от това, че първичните оценки на Areva през 2008 бяха за £24/MWh, а се стигна до умопомрачаващата цена от 92.5 паунда, която очевидно устройва държавните компании (и двете страни създават интензивно атомни оръжия) и държавното управление на Англия.
Финансови модели
Ако се върнем на обещаваните изгоди, можем да кажем, че почти се извършват съвсем всичките 6 изгоди, само че твърдо не и седмата. Естествено, тези неща не могат да останат незабелязани в страна с развита народна власт и свободна преса каквато е Англия. Това, както и съществуването въпреки всичко на виновни политици, докара до разбирането, че този модел на финансиране на атомни централи е несполучлив.
Ето за какво, през 2019 година, държавното управление на Англия подложи на публично разискване нов (за атомната енергия) финансов модел - RAB. Все още следва да се разгласи мнението на база получените оферти, само че имайки поради последните събития, това надали ще им е приоритет. Без да влизаме в елементи, това е модел, употребен във Англия за други области на естествени монополи (вода, газ, електричество и т.н.). Идеята е, освен да се обезпечи на процедура обезпечена облага, само че да се обезпечават и доходи още по време на построяването (естествено за сметка на потребителите). Естествено, всичко това ще бъде контролирано и обезпечено от страната. Нещата се обяснени в резюме и на по-популярен език тук.
И четирите съществени съставния елемент будят терзания във всички тези, които гледат на атомните централи само като на икономически обекти, подчинени на пазарните правила: От пакета за помощ от държавното управление - няма решение по отношение на неполитическия риск, който не може да се застрахова. Даже не се приказва за още по-сложния политически риск. Предлагат нов ЕRR механизъм (Economic Regulatory Regime ) за " почтено систематизиране на разноските и рисковете сред вложителите и клиентите, каквото и да значи това. Но най-важното е, че вложителя, ще стартира да получава " позволените " му от регулатора доходи. Да, това би понижило доста разноските по финансиране (кой дава елементарно пари за нещо, което постоянно доста закъснява и постоянно доста трансферира първичния бюджет), само че с това се цели всеки един вложител във всеки един миг от плана да получава доходи, които надвишават направените от него досега разноски. Що за " вложения " са това? Прилича по-скоро на празен чек, като сумите се договарят от регулатора. Разбира се, този нов механизъм ще се ръководи от нов самостоятелен регулатор. Разбира се, този регулатор ще трансформира и цената на силата на база позволените доходи. По-горе изложих единствено рамката, в случай че се стигне до внедряването му. Тепърва ще се развива в елементи кое, за какво и по какъв начин, а това ще отнеме години.
Разбира се, страни като Русия и Китай нямат такива проблеми, въпреки че и там нещата очевидно не вървят безпрепятствено, като се има поради непрестанно намаляващия брой на реакторите, които са в развой на създаване, тъй като кой би вложил средства в нещо, което е стопански не атрактивно?
Малките реактори
Очевидно, в опит да се съживи остарялата популярност, с нова мощ се приказва за новите дребните модулни реактори. Всъщност и тук няма нищо ново - в тази област се работи от доста години, като все се натъртва на главните планови характерности: по-малки и гъвкави мощности, елементарно индустриално инсталиране, понижени нуклеарни боклуци, супер евтини.все неща, които публиката желае да чуе.
Нека обаче да не се заблуждаваме. Това, че сега има над 50 разнообразни разработки на друг стадий, е резултат от обстоятелството, че светът се къпеше в пари до напълно скоро, което не значи, че даже да излезе работеща и утвърдена разработка, това ще промени нещо. Нещата са в доста, доста ранна фаза - даже за напредналите такива, се приказва за пробни проби след 2026 и вероятно някакво по-сериозно произвеждане чак след 2030 (това са оптимистичните прогнози).
Не е належащо да губите никакво време по този въпрос, просто тъй като в същия отчет за статуса на атомната енергетика за 2019, страница 209, присъдата е ясна: " Въпреки, че доста страни не престават да се интересуват от модулните реактори, към този момент е явно, че те ще бъдат даже още по-неконкурентоспособни спрямо огромните атомни блокове, които от своя страна стават все по-неконкурентоспособни. Ето за какво, даже да има реактори през идващото десетилетие или по-късно, вследствие на всеобща поддръжка от едно или няколко държавни управления, е доста малко евентуално те да играят някаква основна роля и електропроизводството ".
В поддръжка на същото е и преди малко оповестения от Международната атомна организация (IEAE) 3 годишен план, който занапред ще обяснява икономическата жизнеспособност на този жанр реактори. И чак по-късно, ще би трябвало да се внедряват политиките и финансовите модели. С две думи, правят се доста научни и пробни действия, които обаче са надалеч от практическото приложение и май нямат и огромен късмет. Предвид новите условия, чакам огромна част от разработките (които не са поддържани от министерствата на защитата на производителите на атомни оръжия и технологии) в тази област да бъдат доста лимитирани.
Не желая да втълпявам нищо, а желая единствено да си зададете въпроса: какъв брой от тези " хубавите " неща, които дава обещание атомната сила, са използвани за България? Не за Америка, Китай, Русия, Франция.., а за нас.
Да, за ревностните фенове на атомната енергетика, горните неща не звучат доста окуражаващо. Затова ще завърша с позитивна нотка - тъй като единствено термоядрената енергетика е бъдещето. Ето по какъв начин би трябвало да наподобява реакторът на бъдещето: Да е основан на потвърдена технология, която може да обезпечи зареждането на бъдещите генерации през идващите хилядолетия. Да дава евтина или най-добре безвъзмездна сила. Да не създава отпадни радиоактивни артикули, които да желаят предпазване. Да е надалеч от обитаеми места. Да не изисква разноски за поддръжка, рационализация, ъпгрейди на системите за ръководство, личен състав и така нататък Да не желае специфични ограничения за защита и отбрана. Да доставя силата си елементарно и бързо на всеки който има потребност. Най-хубавата вест е, че тази технология, изпълняваща горните условия, я има от дълго време и се извършва от слънцето. Залезът на атомната енергетика, каквато я познаваме, припомня отдръпването на английския министър председател Дейвид Камерън и думите му: " Някога аз бях бъдещето ".
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ