Секс, отрова, ереси: тайните архиви на Ватикана
За архивите на Ватикана и тайните на средновековната инквизиция се носят какви ли не митове. Германски историк твърди, че истината за тях засенчва даже и най-смелите мечти на Дан Браун.
На 22 януари 1998 – т.е. преди тъкмо 20 години – тайните архиви на Светата инквизиция за първи път бяха открити за откриватели. Историците получиха опция да потвърдят или опровергаят най-малко част от спекулациите, слуховете и съзаклятническите теории, свързани с тях. Германският историк Хуберт Волф от няколко години насам постоянно изследва архивите на Ватикана. Въз основа на събраните данни, той разгласява няколко книги, чието наличие просто засенчва творенията на Дан Браун. Реалните обстоятелства са доста по-вълнуващи спрямо художествената небивалица, твърди Хуберт Волф. В книгата си " Монахините от Свети Амвросий " историкът предлага да вземем за пример забавни сведения за половия живот в манастира и за честите убийства посредством отравяне.
В Европа инквизицията е дефинитивно анулирана едвам през 19 век. Систематичното гонене на инакомислещите е трябвало да подсигурява спазването на религиозния канон и да изкорени всевъзможни отклонения от нормата. Към отговорностите на инквизиторите е спадало и това да изкореняват езически традиции и всевъзможен тип магьосничество. Имуществото на тези, които са били обявявани за отговорни, прекосявало в ръцете на Светата Инквизиция, което още повече разпалвало ловния инстинкт на " божиите кучета ".
Всички европейски нации са изпитали на гърба си безмилостната хватка на средновековните „ загадка служби “. Но най-дълбоки корени Инквизицията пуска в Испания, Португалия и Италия. За трибуналите на Инквизицията е бил задоволителен даже един непотвърден слух, с цел да осъдят обвинения за разкол. Всеки е можел да бъде изгорял на клада - от учения до най-обикновената госпожица, оповестена за магьосница.
Инквизиторите са следели освен за чистотата на вярата, само че и за настроенията измежду хората, както и за спазването на одобрените морални правила. Това им е разрешавало да цензурират съвсем всички печатни издания в целия западен християнски свят. Римската инквизиция играе значима роля и при съставянето на описи със неразрешените книги. Принципите на цензурата, налагана от Рим, са били осъзнавани като прекомерно строги още по това време.
В листата на " неблагонадеждните " създатели по-късно попадат и такива имена като Хайнрих Хайне, Емил Зола, Оноре дьо Балзак, Рене Декарт, Волтер и Имануел Кант.
Тържественото разсекретяване на архивите преди 20 години става навръх същото място, от което Ватиканът и през днешния ден следи за чистотата на католическото обучение и на морала. Тогавашният папа Йоан Павел Втори прикани откривателите да учат архивните материали без боязън и предразсъдъци. Тогава беше оповестено, че Ватиканът не чака морални присъди, а разчита да получи " достоверна реорганизация на минали събития, традиции и нрави в съответния исторически подтекст ".
Досега Ватиканът е разсекретил архивни материали за интервала до 1939 година. Не е известно по кое време ще бъде отворен за историците архивът от времето на папа Пий XII, подозиран за дейна поддръжка за нацисткия режим в Германия. Хуберт Волф е уверен, че с времето ще бъде разкрит целият списък на Ватикана. " Сегашният папа е зает с по-важни църковни каузи. Той е ангажиран с промени ", разяснява историкът. / Deutsche Welle
На 22 януари 1998 – т.е. преди тъкмо 20 години – тайните архиви на Светата инквизиция за първи път бяха открити за откриватели. Историците получиха опция да потвърдят или опровергаят най-малко част от спекулациите, слуховете и съзаклятническите теории, свързани с тях. Германският историк Хуберт Волф от няколко години насам постоянно изследва архивите на Ватикана. Въз основа на събраните данни, той разгласява няколко книги, чието наличие просто засенчва творенията на Дан Браун. Реалните обстоятелства са доста по-вълнуващи спрямо художествената небивалица, твърди Хуберт Волф. В книгата си " Монахините от Свети Амвросий " историкът предлага да вземем за пример забавни сведения за половия живот в манастира и за честите убийства посредством отравяне.
В Европа инквизицията е дефинитивно анулирана едвам през 19 век. Систематичното гонене на инакомислещите е трябвало да подсигурява спазването на религиозния канон и да изкорени всевъзможни отклонения от нормата. Към отговорностите на инквизиторите е спадало и това да изкореняват езически традиции и всевъзможен тип магьосничество. Имуществото на тези, които са били обявявани за отговорни, прекосявало в ръцете на Светата Инквизиция, което още повече разпалвало ловния инстинкт на " божиите кучета ".
Всички европейски нации са изпитали на гърба си безмилостната хватка на средновековните „ загадка служби “. Но най-дълбоки корени Инквизицията пуска в Испания, Португалия и Италия. За трибуналите на Инквизицията е бил задоволителен даже един непотвърден слух, с цел да осъдят обвинения за разкол. Всеки е можел да бъде изгорял на клада - от учения до най-обикновената госпожица, оповестена за магьосница.
Инквизиторите са следели освен за чистотата на вярата, само че и за настроенията измежду хората, както и за спазването на одобрените морални правила. Това им е разрешавало да цензурират съвсем всички печатни издания в целия западен християнски свят. Римската инквизиция играе значима роля и при съставянето на описи със неразрешените книги. Принципите на цензурата, налагана от Рим, са били осъзнавани като прекомерно строги още по това време.
В листата на " неблагонадеждните " създатели по-късно попадат и такива имена като Хайнрих Хайне, Емил Зола, Оноре дьо Балзак, Рене Декарт, Волтер и Имануел Кант.
Тържественото разсекретяване на архивите преди 20 години става навръх същото място, от което Ватиканът и през днешния ден следи за чистотата на католическото обучение и на морала. Тогавашният папа Йоан Павел Втори прикани откривателите да учат архивните материали без боязън и предразсъдъци. Тогава беше оповестено, че Ватиканът не чака морални присъди, а разчита да получи " достоверна реорганизация на минали събития, традиции и нрави в съответния исторически подтекст ".
Досега Ватиканът е разсекретил архивни материали за интервала до 1939 година. Не е известно по кое време ще бъде отворен за историците архивът от времето на папа Пий XII, подозиран за дейна поддръжка за нацисткия режим в Германия. Хуберт Волф е уверен, че с времето ще бъде разкрит целият списък на Ватикана. " Сегашният папа е зает с по-важни църковни каузи. Той е ангажиран с промени ", разяснява историкът. / Deutsche Welle
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ