За 80 на сто от язовирите в област Кърджали липсва пълна документация
За 80 на 100 от всички 1067 язовири на територията на област Кърджали няма цялостна документи. Това сочат данните при 90% завършила подредба на тези уреди. Това е една от главните аргументи да не могат да бъдат трансферирани на държавното дружество „ Управление и стопанисване на язовири “ (ДПУСЯ).
76 от язовирите са класифицирани в първа категория, т.е. с висока степен на евентуална заплаха. С втора, забележителна степен, са 93 броя, а в трета, ниска степен, са 653 язовира. Такива, които не подлежат на надзор, са 245 броя. 37 са язовирите с неизяснена благосъстоятелност , според кадастралната карта на всички общини. Ако не бъдат открити притежателите им, ще бъде потърсено съдействието на Министерски съвет за изясняване на собствеността, сподели за Радио Кърджали Сергей Хаджиев, специалист в регионална администрация, Кърджали.
Комисия от експерти един път годишно ревизира оборудванията по язовирите от първа и втора степен на евентуална заплаха, а при тези от трета степен – на три години, посочи Хаджиев. Проверката включва оглед и предоставяне на наставление за унищожаване на саморасла растителност в региона на стената на съответния язовир, също проводимостта на мястото, където е заустен преливника и други
„ Всички уреди, които съществуват на даден язовир се ревизират дали са в редовност, а също по този начин равнището и наличието на размера на язовира. По принцип вършим наставления язовирите да са под равнището на преливане, с цел да обезпечи притежателя на язовира свободен размер при проливни дъждове тази вода, която се освободи от водосборната зона и влезе в язовира да има място или размер, който да приема тази вода, с цел да не прелее през стената, защото има заплаха преливника да не поеме това количество вода и да прелее през стената и да се получат неприятности. Това ревизираме “, разясни Хаджиев. Към момента са проконтролирани всички язовири на територията на общините Ардино, Джебел, Кирково, Крумовград, Черноочене, остават тези, в община Кърджали, добави той.
„ Единствените проблеми са, че 80% от язовирите , без значимите и без тия, които се стопанисват от „ Напоителни системи “, са без нужните строителни бумаги, без документи . Липсва такава, защото те са построени по времето на социализма. Изграждани са от другите предприятия преди време и защото тези предприятия към този момент не съществуват и няма никаква документи.Тези язовири са отразени в кадастралната карта на област Кърджали “, заяви още специалистът от регионалната администрация.
Малко са язовирите в региона, които се употребяват за напояване, защото множеството от приспособленията им са разрушени или не работят.
Една част язовирите са частна благосъстоятелност – на компании или на физически лица. Повечето са на общините. Тези, които са с неуточнена благосъстоятелност са дребни, някои дори са пресъхнали. За тях се водят преписки с Министерски съвет или съответните министерства за уточняване на статута им.
Само бент. „ Амбарица “ е предаден от община Кирково за стопанисване и ръководство на ДПУСЯ. Причината да не бъдат трансферирани на предприятието, което получава държавно финансиране за това да стопанисва язовирите, е липса на изрядна документи. „ Една дребна, обикновена документи за подобен язовир е геодезическо снимане. А с цел да се направи едно геодезическо снимане е от порядъка на 4-5 хиляди лв., зависи от площта на язовира. Една община, примерно община Кърджали, има към 120 язовира. Ако умножите 120 приблизително по 4000 лева вижте какво се получава. Дали е във финансовите благоприятни условия на една община да обезпечи една минимална документи за подобен един язовир “, разяснява Хаджиев.
По обявата работи: Галина Стефанова
76 от язовирите са класифицирани в първа категория, т.е. с висока степен на евентуална заплаха. С втора, забележителна степен, са 93 броя, а в трета, ниска степен, са 653 язовира. Такива, които не подлежат на надзор, са 245 броя. 37 са язовирите с неизяснена благосъстоятелност , според кадастралната карта на всички общини. Ако не бъдат открити притежателите им, ще бъде потърсено съдействието на Министерски съвет за изясняване на собствеността, сподели за Радио Кърджали Сергей Хаджиев, специалист в регионална администрация, Кърджали.
Комисия от експерти един път годишно ревизира оборудванията по язовирите от първа и втора степен на евентуална заплаха, а при тези от трета степен – на три години, посочи Хаджиев. Проверката включва оглед и предоставяне на наставление за унищожаване на саморасла растителност в региона на стената на съответния язовир, също проводимостта на мястото, където е заустен преливника и други
„ Всички уреди, които съществуват на даден язовир се ревизират дали са в редовност, а също по този начин равнището и наличието на размера на язовира. По принцип вършим наставления язовирите да са под равнището на преливане, с цел да обезпечи притежателя на язовира свободен размер при проливни дъждове тази вода, която се освободи от водосборната зона и влезе в язовира да има място или размер, който да приема тази вода, с цел да не прелее през стената, защото има заплаха преливника да не поеме това количество вода и да прелее през стената и да се получат неприятности. Това ревизираме “, разясни Хаджиев. Към момента са проконтролирани всички язовири на територията на общините Ардино, Джебел, Кирково, Крумовград, Черноочене, остават тези, в община Кърджали, добави той.
„ Единствените проблеми са, че 80% от язовирите , без значимите и без тия, които се стопанисват от „ Напоителни системи “, са без нужните строителни бумаги, без документи . Липсва такава, защото те са построени по времето на социализма. Изграждани са от другите предприятия преди време и защото тези предприятия към този момент не съществуват и няма никаква документи.Тези язовири са отразени в кадастралната карта на област Кърджали “, заяви още специалистът от регионалната администрация.
Малко са язовирите в региона, които се употребяват за напояване, защото множеството от приспособленията им са разрушени или не работят.
Една част язовирите са частна благосъстоятелност – на компании или на физически лица. Повечето са на общините. Тези, които са с неуточнена благосъстоятелност са дребни, някои дори са пресъхнали. За тях се водят преписки с Министерски съвет или съответните министерства за уточняване на статута им.
Само бент. „ Амбарица “ е предаден от община Кирково за стопанисване и ръководство на ДПУСЯ. Причината да не бъдат трансферирани на предприятието, което получава държавно финансиране за това да стопанисва язовирите, е липса на изрядна документи. „ Една дребна, обикновена документи за подобен язовир е геодезическо снимане. А с цел да се направи едно геодезическо снимане е от порядъка на 4-5 хиляди лв., зависи от площта на язовира. Една община, примерно община Кърджали, има към 120 язовира. Ако умножите 120 приблизително по 4000 лева вижте какво се получава. Дали е във финансовите благоприятни условия на една община да обезпечи една минимална документи за подобен един язовир “, разяснява Хаджиев.
По обявата работи: Галина Стефанова
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ