Тъжният край на отцепниците от ДПС
За 29-годишното си битие Движението за права и свободи, основано от Ахмед Доган, е претърпяло няколко опита за разединение. Всичките несполучливи. За разлика от българските десни партии, за които като че ли няма нищо по-лесно от разделянето им. За земеделските обединения пък това е традиция. Но партията на българските турци устоя на всички превратности през мъчителния преход и съумя да резервира целостта и единството си. Издържа на ударите, нанесени от непознати и от свои. Което пък значи, че към момента никой не може да предложи опция на популацията в смесените региони. А краят на всички, които се пробваха през годините да се изправят против Движение за права и свободи, е еднакъв.
Така наскоро се споминаха последните две партии - ДОСТ и НПСД, тръгнали да се конкурират с придвижването и да лишават от електората му. Народната партия "Свобода и достолепие ", учредена на 1 декември 2012-а от някогашната дясна ръка на Доган - Касим Дал и младата вяра Корман Исмаилов, праволинейно върви към своя залез след седемгодишно блуждаене и търсене на място в политическото пространство.
Политическата партия "Демократи за отговорност, независимост и приемливост ", основана от някогашния ръководител на Движение за права и свободи Лютви Местан през април 2016-а, пък просъществува по-малко от три години. За нейното раждане акушира персонално тогавашният турски дипломат у нас Сюлейман Гьокче, а и тя получи нескритата поддръжка на турската страна, само че нищо не можа да й помогне да се показа по-добре на последните парламентарни избори. Просто обичайният електорат на Движение за права и свободи не я одобри и не й се довери. Първо, тъй като не обича предателите. И второ, тъй като Местан очевидно работеше за непознат интерес.
И двете обединения - на Касим Дал и на Лютви Местан, бързо се разпадат, раздирани от вътрешни несъгласия и кавги. "Ябълката на раздора " в НПСД стана подписването на безпринципно съглашение за предизборна коалиция, която да се опита да вкара най-малко един народен представител в Европейския парламент, с Веселин Марешки, водач на "Воля ", с левия земеделец Спас Панчев, лидер на Земеделски съюз "Александър Стамболийски " и с Йордан Йорданов, ръководител на "Обединени социалдемократи ". Предводителят на партията в сянка Касим Дал постоянно я е теглел надясно и когато неговото протеже Корман Исмаилов беше ръководител, тя влезе в състава на Реформаторския блок. Блокът стана съдружен сътрудник на ГЕРБ при второто ръководство на Бойко Борисов и получи вицепремиерски и министерски постове. НПСД беше най-скромна в представителството си във властта - Орхан Исмаилов, сегашният водач, беше заместник-министър на защитата. Откакто той пое управлението в края на 2016-а, групировката стартира да взема странни решения и да прави необясними ходове. Вместо да продължи съдействието си с останалото от Реформаторския блок или с други партии в дясното пространство, Орхан Исмаилов внезапно промени посоката, като напусна Блока и влезе в съюз с Лютви Местан и ДОСТ тъкмо в навечерието на предварителните парламентарни избори. Този ход надали се е харесал доста на Касим Дал, само че защото турският президент Ердоган му е персонален другар, той одобри смяната. Пък и се очакваше, че с финансовата помощ на турската страна новата коалиция от ДОСТ и НПСД ще успее да удари смъртоносно Движение за права и свободи, като разцепи електората му. Само че това не стана и сътрудниците безславно се разделиха след слабото си показване на вота. После започнаха проблемите им при търсенето на ново място и съюзи на българската политическа сцена.
Така НПСД се озова в коалиция с Марешки и партията му, чиято идеология е изцяло неразбираема (от десен предприемач Марешки стана неприкрит националист), и с други левичарски обединения. Нещо, което Касим Дал не можа да понесе. Той разгласи, че Орхан Исмаилов е направил това еднолично и че НПСД няма място в този турлю гювеч. В резултат на което провежда "преврат ", напомнящ метода, по който бе изхвърлен Лютви Местан от Движение за права и свободи. Корман Исмаилов резервира неутралитет в тази обстановка и отхвърли да вземе страна в спора, което наподобява на последователно отдръпване от политиката. Боричкането за председателския пост обаче продължава. Миналия уикенд Орхан Исмаилов свика Контролния съвет на партията и показа правосъдно уверение, че той е шефът. Независимо от всичко Касим Дал надали ще го остави на председателския пост. Тоест разцеплението към този момент е реалност. А всяко едно разединение, изключително на извънпарламентарна маргинализирана групировка, е началото на нейното фактическо изгубване от политическия живот. Примери, колкото щеш.
Много неточности се направиха, приказват под сурдинка членове на НПСД. По думите им Касим Дал постоянно е бил неофициалният водач, тъй че надали Орхан Исмаилов има късмет да надделее в разногласието. Според тях сигурно решението за коалиция с "Воля " не е било далновидно. По всичко проличава, че НПСД дефинитивно е изгубила от първичната сила, доколкото я е имала. И в Движение за права и свободи на Доган могат да бъдат удовлетворени от протичащото се.
Още по-незавидна е ориста на партия ДОСТ и нейния лидер Лютви Местан. В края на предходната година Местан беше зарязан от най-близките си и правилни последователи. През декември трима заместник- ръководители - Хюсеин Хафъзов, Шабанали Ахмед и Айдоан Али, оповестиха, че напущат. Заедно с тях си потеглиха още 27 души, множеството от които са управителни фрагменти на друго равнище. Сред напусналите има и изселници от Турция. Оттеглянето на тези хора се прави оценка като знак за очевиден разпад на партията, чието наличие в политическия живот очевидно се маргинализира, откакто не съумя да влезе в Народното събрание на последните избори. Тогава групировката събра съвсем 3% и над 100 000 гласа, което обаче не бе задоволително. Получи се нещо като "Напънала се планината и родила мишка ", в случай че вземем поради, че зад обединението сред ДОСТ и НПСД беше застанала турската страна.
Хафъзов, Ахмед и Али са учредители на ДОСТ и бяха измежду най-близките на Местан. Те дружно с още трима депутати от предходното Народно заседание последваха Местан след изключването му от Движение за права и свободи, като напуснаха парламентарната група на придвижването. Сега в декларация те упрекнаха Местан в авторитаризъм и показаха противоречие със "своеволията при налагане на еднолични решения и опитите да се основава разделяне за опълчване и обслужване на персонални ползи ". Интересното е, че при изключването му от Движение за права и свободи Местан беше упрекнат в безусловно същите прегрешения. Или това се трансформира в комфортно факсимиле за избавяне от неуместния ръководител, или става въпрос за характерови особености и нрав, които в последна сметка довеждат до вътрешни спорове.
И с цел да бъде картинката на разпада цялостна, да напомним, че преди Ахмед, Хафъзов и Али, както и останалите 27 партийни деятели да подпишат декларацията, те поискали промяна на управлението. В отговор Лютви Местан и лоялните му към момента лица в партията - като някогашният състезателен министър Мариана Георгиева, Мехмед Ходжа, Бахри Юмер, Венцислав Каймаканов, снеха политическото доверие от сътрудниците си. Поводът за това бил, че те не са участвали на учредяването на "ДОСТ Младежи " в Пловдив. Както и че "са отказвали да извършват отговорностите си по правилник и редовно са нарушавали устава на партията, включително и с безучастие във възпоменателни манифестации и други политически мероприятия ".
Агонията на двете отделили се от Движение за права и свободи обединения явно радва ръководителите на придвижването. Те са сигурни, че ще съумеят да си върнат разпилените гласове за европейските и локалните избори. Дори се надяват да вкарат четвърти народен представител в Европейския парламент и да си възвърнат мястото на трета политическа мощ, измествайки Патриотите. Надеждите им по никакъв начин не са безпочвени, тъй като до момента в който националистическата коалиция се тресе от кавги и в нея надвиват центробежните сили, Движение за права и свободи консолидира редиците си.
Така наскоро се споминаха последните две партии - ДОСТ и НПСД, тръгнали да се конкурират с придвижването и да лишават от електората му. Народната партия "Свобода и достолепие ", учредена на 1 декември 2012-а от някогашната дясна ръка на Доган - Касим Дал и младата вяра Корман Исмаилов, праволинейно върви към своя залез след седемгодишно блуждаене и търсене на място в политическото пространство.
Политическата партия "Демократи за отговорност, независимост и приемливост ", основана от някогашния ръководител на Движение за права и свободи Лютви Местан през април 2016-а, пък просъществува по-малко от три години. За нейното раждане акушира персонално тогавашният турски дипломат у нас Сюлейман Гьокче, а и тя получи нескритата поддръжка на турската страна, само че нищо не можа да й помогне да се показа по-добре на последните парламентарни избори. Просто обичайният електорат на Движение за права и свободи не я одобри и не й се довери. Първо, тъй като не обича предателите. И второ, тъй като Местан очевидно работеше за непознат интерес.
И двете обединения - на Касим Дал и на Лютви Местан, бързо се разпадат, раздирани от вътрешни несъгласия и кавги. "Ябълката на раздора " в НПСД стана подписването на безпринципно съглашение за предизборна коалиция, която да се опита да вкара най-малко един народен представител в Европейския парламент, с Веселин Марешки, водач на "Воля ", с левия земеделец Спас Панчев, лидер на Земеделски съюз "Александър Стамболийски " и с Йордан Йорданов, ръководител на "Обединени социалдемократи ". Предводителят на партията в сянка Касим Дал постоянно я е теглел надясно и когато неговото протеже Корман Исмаилов беше ръководител, тя влезе в състава на Реформаторския блок. Блокът стана съдружен сътрудник на ГЕРБ при второто ръководство на Бойко Борисов и получи вицепремиерски и министерски постове. НПСД беше най-скромна в представителството си във властта - Орхан Исмаилов, сегашният водач, беше заместник-министър на защитата. Откакто той пое управлението в края на 2016-а, групировката стартира да взема странни решения и да прави необясними ходове. Вместо да продължи съдействието си с останалото от Реформаторския блок или с други партии в дясното пространство, Орхан Исмаилов внезапно промени посоката, като напусна Блока и влезе в съюз с Лютви Местан и ДОСТ тъкмо в навечерието на предварителните парламентарни избори. Този ход надали се е харесал доста на Касим Дал, само че защото турският президент Ердоган му е персонален другар, той одобри смяната. Пък и се очакваше, че с финансовата помощ на турската страна новата коалиция от ДОСТ и НПСД ще успее да удари смъртоносно Движение за права и свободи, като разцепи електората му. Само че това не стана и сътрудниците безславно се разделиха след слабото си показване на вота. После започнаха проблемите им при търсенето на ново място и съюзи на българската политическа сцена.
Така НПСД се озова в коалиция с Марешки и партията му, чиято идеология е изцяло неразбираема (от десен предприемач Марешки стана неприкрит националист), и с други левичарски обединения. Нещо, което Касим Дал не можа да понесе. Той разгласи, че Орхан Исмаилов е направил това еднолично и че НПСД няма място в този турлю гювеч. В резултат на което провежда "преврат ", напомнящ метода, по който бе изхвърлен Лютви Местан от Движение за права и свободи. Корман Исмаилов резервира неутралитет в тази обстановка и отхвърли да вземе страна в спора, което наподобява на последователно отдръпване от политиката. Боричкането за председателския пост обаче продължава. Миналия уикенд Орхан Исмаилов свика Контролния съвет на партията и показа правосъдно уверение, че той е шефът. Независимо от всичко Касим Дал надали ще го остави на председателския пост. Тоест разцеплението към този момент е реалност. А всяко едно разединение, изключително на извънпарламентарна маргинализирана групировка, е началото на нейното фактическо изгубване от политическия живот. Примери, колкото щеш.
Много неточности се направиха, приказват под сурдинка членове на НПСД. По думите им Касим Дал постоянно е бил неофициалният водач, тъй че надали Орхан Исмаилов има късмет да надделее в разногласието. Според тях сигурно решението за коалиция с "Воля " не е било далновидно. По всичко проличава, че НПСД дефинитивно е изгубила от първичната сила, доколкото я е имала. И в Движение за права и свободи на Доган могат да бъдат удовлетворени от протичащото се.
Още по-незавидна е ориста на партия ДОСТ и нейния лидер Лютви Местан. В края на предходната година Местан беше зарязан от най-близките си и правилни последователи. През декември трима заместник- ръководители - Хюсеин Хафъзов, Шабанали Ахмед и Айдоан Али, оповестиха, че напущат. Заедно с тях си потеглиха още 27 души, множеството от които са управителни фрагменти на друго равнище. Сред напусналите има и изселници от Турция. Оттеглянето на тези хора се прави оценка като знак за очевиден разпад на партията, чието наличие в политическия живот очевидно се маргинализира, откакто не съумя да влезе в Народното събрание на последните избори. Тогава групировката събра съвсем 3% и над 100 000 гласа, което обаче не бе задоволително. Получи се нещо като "Напънала се планината и родила мишка ", в случай че вземем поради, че зад обединението сред ДОСТ и НПСД беше застанала турската страна.
Хафъзов, Ахмед и Али са учредители на ДОСТ и бяха измежду най-близките на Местан. Те дружно с още трима депутати от предходното Народно заседание последваха Местан след изключването му от Движение за права и свободи, като напуснаха парламентарната група на придвижването. Сега в декларация те упрекнаха Местан в авторитаризъм и показаха противоречие със "своеволията при налагане на еднолични решения и опитите да се основава разделяне за опълчване и обслужване на персонални ползи ". Интересното е, че при изключването му от Движение за права и свободи Местан беше упрекнат в безусловно същите прегрешения. Или това се трансформира в комфортно факсимиле за избавяне от неуместния ръководител, или става въпрос за характерови особености и нрав, които в последна сметка довеждат до вътрешни спорове.
И с цел да бъде картинката на разпада цялостна, да напомним, че преди Ахмед, Хафъзов и Али, както и останалите 27 партийни деятели да подпишат декларацията, те поискали промяна на управлението. В отговор Лютви Местан и лоялните му към момента лица в партията - като някогашният състезателен министър Мариана Георгиева, Мехмед Ходжа, Бахри Юмер, Венцислав Каймаканов, снеха политическото доверие от сътрудниците си. Поводът за това бил, че те не са участвали на учредяването на "ДОСТ Младежи " в Пловдив. Както и че "са отказвали да извършват отговорностите си по правилник и редовно са нарушавали устава на партията, включително и с безучастие във възпоменателни манифестации и други политически мероприятия ".
Агонията на двете отделили се от Движение за права и свободи обединения явно радва ръководителите на придвижването. Те са сигурни, че ще съумеят да си върнат разпилените гласове за европейските и локалните избори. Дори се надяват да вкарат четвърти народен представител в Европейския парламент и да си възвърнат мястото на трета политическа мощ, измествайки Патриотите. Надеждите им по никакъв начин не са безпочвени, тъй като до момента в който националистическата коалиция се тресе от кавги и в нея надвиват центробежните сили, Движение за права и свободи консолидира редиците си.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ