За 19-та поредна година икономистите от Института за пазарна икономика

За 19-та поредна година икономистите от Института за пазарна стопанска система (ИПИ) показаха различен държавен бюджет за 2022 година, който е уравновесен и в него са заложени ниски налози, високи приходи, смели промени и по-малка интервенция на страната в стопанската система. Още по тематиката 8 яну 2022 9 дек 2021 Сега сме в изключителна обстановка: новата година стартира без признат бюджет, като съществени параметри от бюджета за предходната година бяха удължени с три месеца, сподели Петър Ганев при започване на представянето, което беше онлайн във фейсбук страницата на ИПИ. От неправителствената организация оферират приходите да са 54.903 милиарда лв., а разноските – 53.899 милиарда лв., при нулев налог на реинвестираната облага на компаниите и спад с 12 процентни пункта на осигурителните вноски. Това ще докара до облекчение на разноските на компаниите, увеличение на парите в хората с най-малко пет милиарда лв. още тази година и изсветляване на стопанската система, считат икономистите от ИПИ. В началото на презентацията беше показан обзор на: Досега различният бюджет на ИПИ постоянно е стъпвал на препоръчаната от ръководещите финансова рамка. Тази година за пръв път се предлага рамка от фискални политики, която е правена “на чисто” - без да разясняваме в подробност държавните планове (които не са готови), насочваме вниманието към промени, нужни за ускорение на икономическия напредък. Алтернативата на ИПИ показва хрумвания за по-ниски налози, по-ефективни обществени разноски и повече независимост със значително макроикономическо значение, които могат да трансформират страната. През новата 2022 година икономическите политики би трябвало да се върнат към дълготрайните провокации на растежа и развиването, оставяйки краткосрочните “корона” ограничения, помощи и дотации в предишното. С Алтернативния бюджет от ИПИ оферират: Насърчаване на вложенията . Предлага се нулев налог за реинвестираната облага (100% обезценка в първата година за вложения в машини, уреди, оборудва и нови технологии). Това е мощен тласък за нови вложения и реинвестиране на облагите. Инвестициите са главен фактор за разширение на индустриалния капацитет на стопанската система в дълготраен проект. Те са нужни за дълготрайна промяна в посока висока работливост и повишение на добавената стойност. България цяло десетилетие е с едни от най-ниските равнища на вложения в ЦИЕ – под 20% от Брутният вътрешен продукт, при 22% приблизително за ЦИЕ и към 26-29% в най-успешните и бързорастящи стопански системи в района. Привличането на нови вложители е основен фактор за софтуерно обновяване и позициониране на световните пазари. Същевременно, към този момент открити, сполучливи и печеливши в страната локални и задгранични компании сега разпределят над 10 милиарда лв. дивиденти годишно – част от тези средства ще бъдат реинвестирани при предлаганите тласъци и ще разширят капацитета на потвърдено конкурентоспособни бизнесмени. Намаление на осигурителната тежест . От ИПИ оферират понижение на осигурителните вноски с 12 процентни пункта. В резултат се чака растеж на чистите приходи на работещите с към 25% по отношение на 2021 година, т.е. в семействата ще останат с 5.3 милиарда лв. по-висок наличен приход. В допълнение, се чака нарастване на заетостта в частния бранш на стопанската система и изсветляване на претовареност, приходи и ползване. Комбинация от тласъци като по-ниски осигуровки и по-ефективна работа на приходните администрации може да докара до доста по-добри резултати в понижение на укриването на приходи. Това ще разреши и да се реализиран по-реални равнища на обществени заплащания, включително пенсии, майчинство, болнични и други под. Наскоро оповестените предварителни оценки от преброяването удостовери доста понижение на популацията в трудоспособна възраст – близо 900 хиляди за десетилетие. Запазване, привличане и развиване на човешките запаси би трябвало да е централен фокус на икономическата политика. Реформи за по-ефективни разноски . Стопанската интензивност все по-слабо се въздейства от вълните на епидемията. Това разрешава ресурсът за така наречен коронавирус социално-икономически ограничения последователно да се свие и отваря пространство за политики за дълготраен напредък. Не по-малко значимо е заетите и издръжката в обществения бранш да следват демографските трендове. При забележителното понижение на трудоспособното население обществения бранш не може да остане в настоящия си размер и би трябвало да се понижава като се свиват предпочитано неефективни разноски и структури. Икономистите на ИПИ оферират да се върнат в бюджета всички така наречен „ извънбюджетни “ запаси – включително набирателни сметки и „ фирми-касички “. Активното, бързо и мъдро потребление на европейски средства, дружно с належащите промени, разрешава да се осъществят нужни капиталови планове без това да тежи на локалните данъкоплатци. Алтернативният бюджет отстранява напълно бюджетния недостиг като реализира понижение на държавния дълг и понижава инфлационния напън.