Юрист разкри пред Novini.bg какво следва, ако само Борисов подаде оставка
Юристът Димитър Стоянов разкри пред Novini.bg какво следва съгласно Конституцията, в случай че Бойко Борисов Бойко Методиев Борисов е министър-председател на Република България. Роден е на 13 юни 1959 г реши да подаде оставка като министър председател, а кабинетът се резервира. За това деяние загатна по-рано през днешния ден самият министър-председател по време на Националния съвет на ГЕРБ в София.
Конституционната процедура по подаване на оставка на държавно управление и образуване на нов състав на Министерски съвет, планувана в член 99 Конституция на Република България, отразява в себе си също по този начин нормативната рамка на член 111, алинея 1, т. 2 Конституция на Република България и наредбите на член 84, т. 6 и7 от Конституцията. Водеща роля тук имат президентът в лицето на президента и Народното събрание.
Борисов с самопризнание: Не желая да съм разединител, мога и да си потегли
Основните моменти, които следва да се уточнят, са няколко. Първо, когато министър-председател на Република България подаде оставка, тя „ влече “ след себе си оставка и на целия Министерски съвет, защото неговите пълномощия се приключват с приемане оставката на министър-председателя (чл. 111, алинея 1, т. 2 КРБ).
Министерският съвет продължава да е държавно управление в оставката и да извършва функционалностите си до избирането на нов Министерски съвет (чл. 111, алинея 3 КРБ), което се реализира при две вероятни хипотези. Едната е при ново държавно управление в границите на настоящия парламент, а другата е служебно държавно управление, което е назначено от президента (чл. 99, алинея 4 КРБ), когато не се избере нов кабинет от Министерски съвет.
Оставката на целия Министерски съвет или на министър-председателя, пораждаща оставка и на самото държавно управление, неизбежно задейства конституционната процедура по член 99, алинея 1 Конституция на Република България, която се реализира в рамката на настоящия парламент.
Президентът организира съвещания с парламентарните групи и разпорежда на претендент за министър-председател, посочен от най-голямата по-численост ПГ, да сформира държавно управление.
Кандидатът за министър председател би трябвало в 7-дневен период да предложи състав на Министерски съвет (чл. 99, алинея 2 КРБ). Ако той не успее, президентът разпорежда така наречен „ изследователски мандат “ на претендент за министър-председател, посочен от втората по-големина ПГ. Ако не се успее още веднъж или се върне мандата, то той се разпорежда на трета парламентарна група по желание на президента (чл. 99, алинея 3 КРБ).
При неспособност да се сформира ново държавно управление в границите на настоящата конструкция на Народно събрание, се отива на предварителни парламентарни избори и има длъжностен кабинет (чл. 99, алинея 4 КРБ).
Процедурата по сформиране на ново държавно управление в горепосочените хипотези и периода и пълномощията на служебното държавно управление е предмет на пояснение в границите на Решение № 20 от 20 декември 1992 година по к.д. № 30 от 1992 година, с което народни представители от 36-то Народно събрание насочат искане за наложително пояснение на Конституцията от страна на Конституционния съд.
Конституционната процедура по подаване на оставка на държавно управление и образуване на нов състав на Министерски съвет, планувана в член 99 Конституция на Република България, отразява в себе си също по този начин нормативната рамка на член 111, алинея 1, т. 2 Конституция на Република България и наредбите на член 84, т. 6 и7 от Конституцията. Водеща роля тук имат президентът в лицето на президента и Народното събрание.
Основните моменти, които следва да се уточнят, са няколко. Първо, когато министър-председател на Република България подаде оставка, тя „ влече “ след себе си оставка и на целия Министерски съвет, защото неговите пълномощия се приключват с приемане оставката на министър-председателя (чл. 111, алинея 1, т. 2 КРБ).
Министерският съвет продължава да е държавно управление в оставката и да извършва функционалностите си до избирането на нов Министерски съвет (чл. 111, алинея 3 КРБ), което се реализира при две вероятни хипотези. Едната е при ново държавно управление в границите на настоящия парламент, а другата е служебно държавно управление, което е назначено от президента (чл. 99, алинея 4 КРБ), когато не се избере нов кабинет от Министерски съвет.
Оставката на целия Министерски съвет или на министър-председателя, пораждаща оставка и на самото държавно управление, неизбежно задейства конституционната процедура по член 99, алинея 1 Конституция на Република България, която се реализира в рамката на настоящия парламент.
Президентът организира съвещания с парламентарните групи и разпорежда на претендент за министър-председател, посочен от най-голямата по-численост ПГ, да сформира държавно управление.
Кандидатът за министър председател би трябвало в 7-дневен период да предложи състав на Министерски съвет (чл. 99, алинея 2 КРБ). Ако той не успее, президентът разпорежда така наречен „ изследователски мандат “ на претендент за министър-председател, посочен от втората по-големина ПГ. Ако не се успее още веднъж или се върне мандата, то той се разпорежда на трета парламентарна група по желание на президента (чл. 99, алинея 3 КРБ).
При неспособност да се сформира ново държавно управление в границите на настоящата конструкция на Народно събрание, се отива на предварителни парламентарни избори и има длъжностен кабинет (чл. 99, алинея 4 КРБ).
Процедурата по сформиране на ново държавно управление в горепосочените хипотези и периода и пълномощията на служебното държавно управление е предмет на пояснение в границите на Решение № 20 от 20 декември 1992 година по к.д. № 30 от 1992 година, с което народни представители от 36-то Народно събрание насочат искане за наложително пояснение на Конституцията от страна на Конституционния съд.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ