Турската сага и нашата сделка с изтребителите на САЩ
Юри МИХАЛКОВ
Турция и България имат някои сходни проблеми с изтребителите на Съединени американски щати от серията Ф. Те са платили част от тях, само че не са ги получили. Съединени американски щати не извършват отговорностите си към Турция за доставката на изтребители, оплака се неотдавна президентът Реджеп Ердоган. " Сега преговаряме за доставката на Ф-16, само че ни се отхвърля. Бяха ни обещани самолети Ф-35, само че те не удържаха на думата си, макар че платихме към 1,4 милиарда $. Самолетите още ги няма, а парите не са върнати ", цитира думите му Анадолската организация.
Турската сага с изтребителите на Съединени американски щати минава през две етапи. Първата е за Ф-35. През 2002 година Турция подписа контракт за взаимно произвеждане на Ф-35 от пето потомство със Съединени американски щати, Англия, Италия, Нидерландия, Норвегия, Дания, Канада и Дания. Тя трябваше за получи 100 от тези изтребители, всеки от които струваше по 90 милиона $. Крайният период на производството им бе 2022 година, само че Турция не ги получи, по този начин 1,4 милиарда $ бяха хвърлени напразно.
Обяснения със задна дата
За последните 20 години, откогато Ердоган е на власт, се случиха събития и процеси, които значително изясняват турско-американските търкания, че даже и конфликтите за Ф-изтребителите. От домашната политическа сцена Ердоган изчегърта слугинажите на Съединени американски щати и Европейски Съюз, твърди се, да вземем за пример, че огромна част от армейския хайлайф е учил в турски, а не американски военни академии. Той не превива тил пред всяко тракване с пръстите на по-големия брат. Турският водач е привикнал да дирижира събитията, а не те него, въпреки че в политиката второто неизбежно му се е случвало. Той постави собствен отпечатък със устрема си да направи Турция по-независима и по-суверенна. Амбицията му е да вкара Турция в по-тежката категория на въздействие, въпреки това да крие рискове за страната ни. Разбира се, че Турция е надалеч от категорията на днешните велики сили, само че казано на футболен език, тя се приближава до класиране за евротурнирите. Реджеп Ердоган безспорно желае да резервира едно от водещите лидерски места в историята на постимперска Турция.
Като незападен политик, той от дълго време съзря заплаха в дейностите на съдружника Вашингтон. Най-напред това беше иракската война, след това и войната в Сирия. И в двата случая Съединени американски щати се заиграха с кюрдите, които в Ирак даже получиха автономност. Това криеше риска и от кюрдска автономност в Турция и макар благосклонностите ни към кюрдската идея, не бе мъчно да разберем Ердоган, който се опита да парира заплахите. Той трябваше да пази южната граница както от " Ислямска страна ", по този начин след това и от силите на сирийските кюрди. Молбата му да бъдат оставените натовските ракети " Пейтриът " в Турция удари на камък, същото се случи и с опитите му да обезпечи ракети от Китай, както и същите " пейтриъти " от Съединени американски щати.
И тогава той изиска въоръженията, които му тръшнаха вратата за Ф-35 - съветските системи С-400. През 2019 година Анкара получи всичките 4 дивизиона от този клас отбранителни оръжия за 2,5 милиарда $.
С-400 са нужни за защитата на южната ни граница, те не заплашват никого и ще бъдат задействани единствено при нахлуване против Турция с ракети или самолети - това бяха доводите на Анкара в разногласието с Вашингтон. Съединени американски щати отвърнаха, че в случай че радарните системи на С-400 работят в същия миг, когато летят и самолетите Ф-35, които Турция ще има, някои секрети на американските самолети могат да бъдат получени от съветските системи. Общо взето, не е мъчно да бъде свестен и Вашингтон. През 2019 година Турция бе отрязана от Ф-35 и даже изключена от плана за изработването и производството на тези изтребители. Но Съединени американски щати не им върнаха 1,4 милиарда $.> Раздвоение във Вашингтон > Тогава Анкара предложи договорка за Ф-16 или за изтребителите от четвърто, предходното потомство, което е втората фаза от сагата. Тя желае да получи 40 броя с блок 70 и 80 комплекта Block 70 за модернизиране на притежаваните от нея 79 изтребители от същия вид.
Администрацията на Байдън не желае да губи Турция като съдружник и е подготвена за договорка с Ф-16, само че плануваните за нея Ф-35 счита да даде на Гърция - за баланс сред водещите, само че и съперничещи натовски съдружници в Източното Средиземноморие.
По въпроса обаче има думата и Конгресът, където има както последователи, само че и съперници на бъдещата договорка. Последните възразяват освен поради С-400, а и поради ветото на Анкара против участие в НАТО на Швеция, която отхвърля да й съобщи 130 кюрди, които Анкара счита за терористи. " Няма да има Ф-16 за Турция, в случай че Турция не одобри Швеция ", безапелационен бе сенаторът демократ Ван Холън, който дефинира Турция като " погрешен съдружник ".
В отговор президентският представител Ибрахим Калън съобщи, че неуспехът на договорката с Ф-16 единствено ще навреди на Съединени американски щати, тъй като Турция развива своя оръжейна промишленост, и Швеция ще има още дълго да чака, в случай че Конгресът обвърже договорката с натовската й кандидатура.
С една дума, тече развой на надцакване с условия, без да е ясно кой държи по-силните карти.
Малко евентуално е Ердоган да отстъпи пред изискването за Швеция и по друга причина. Заради преврата от юли 2016 година той има нещо като сметки за споразумяване с Вашингтон. Той има съображение да подозира, че Съединени американски щати са забъркани или най-малкото са знаели за преврата, откакто отхвърлиха да му предадат укриващия се там негов съперник Фетхуллах Гюлен, считан за подстрекател на проваления другояче пуч. Анкара подозира, че Вашингтон е знаел и за атентата в Истанбул предишния ноември, само че не я е уведомил.> Не сага, а договорка > Нашата история с Ф-16 не стига до равнището на сага и си остава просто договорка. В нея също има геополитика, само че тя не е от такова конфликтно естество, както при Турция. Просто нашенската евроатлантическа върхушка слугинажно се старае посредством Ф-16 дефинитивно да закачи страната ни за военната машина и зловредните външнополитически цели на Америка.
Бизнесът в договорката се свежда да връзки на монополист и подчинен от него консуматор, всеки случай не е равнопоставен. През 2019 година страната ни заплати 1,2 милиарда $ за първите 8 самолета, които обаче бяха единствено на чертежи. При това по този контракт изтребителите нямат задоволително въоръжение, цялостен боекомплект за всичките осем самолета, въоръжение " въздух-земя " и високоточно оръжие. През ноември 2022 година страната ни утвърди нова договорка за още 8 самолета (за близо 1,3 милиарда долара) или за цяла една ескадрила, които обаче също са единствено на хартия. Все отново този път в тях се плануват ракети " въздух-въздух " и " въздух-земя ", средства за наземно обслужване и образование на персонален състав. Средствата ще бъдат изплащани разсрочено в интервал от 10 години. Доставката на вторите 8 самолета би трябвало да се извърши през 2027 година
В бизнеса предплатеното заплащане на услуги е нещо обикновено и въпреки всичко в уреждането на този задатък отчетливо се откроява безпардонният монополизъм на Америка с нейните Ф-16.
Освен това, появяването на първите самолети у нас трябваше стане тази година, само че това ще се случи с 2-годишно отлагане. Не се е чуло да желаеме неустойки за това закъснение. Ще желаеме ли наказателна клауза, в случай че и втората партида не дойде в уговорения период през 2027 година?
Козовете на Анкара
Турската оръжейна промишленост безспорно е мощна карта в ръцете на Ердоган. Анкара към този момент сполучливо тества своя Противовъздушна отбрана система Siper, която създава от 2019 година и съгласно проектите ще постъпи на въоръжение още тази година, а през 2026 година ще стане гръбнак на турската Противовъздушна отбрана. Амбицията на Ердоган е тя да размени съветските С-400 и американските " Пейтриът ". Нищо чудно С-400 да са били закупени, с цел да се употребяват нейни детайли за турската Siper.
Отделно Турция основава собствен изтребител от пето потомство Ф-35, който ще извърши първия си полет тази, а не през 2025 година, както се е възнамерявало. Според медийни известия задачата е да размени сегашните Ф-16, които са на въоръжение. Нищо чудно, Анкара да държи на нови Ф-16, с цел да ги употребява в своите изтребители, като с ПРО системата Siper.
Досие Ф-16
В момента компанията " Локхийд Мартин " извършва поръчки за 128 изтребителя Ф-16 от пет страни. Бахрейн стана стартов клиент с 16 машини, следван от Словакия с поръчка за 14, трета е България с 16 машини, по-късно са Тайван с 66 и Мароко с 24 самолета. В Европа летят над 700 Ф-16, а в света - над 3000. С над 19,5 млн. летателни часа и 13 млн. полета Ф-16 е гръбнакът на НАТО.>
Турция и България имат някои сходни проблеми с изтребителите на Съединени американски щати от серията Ф. Те са платили част от тях, само че не са ги получили. Съединени американски щати не извършват отговорностите си към Турция за доставката на изтребители, оплака се неотдавна президентът Реджеп Ердоган. " Сега преговаряме за доставката на Ф-16, само че ни се отхвърля. Бяха ни обещани самолети Ф-35, само че те не удържаха на думата си, макар че платихме към 1,4 милиарда $. Самолетите още ги няма, а парите не са върнати ", цитира думите му Анадолската организация.
Турската сага с изтребителите на Съединени американски щати минава през две етапи. Първата е за Ф-35. През 2002 година Турция подписа контракт за взаимно произвеждане на Ф-35 от пето потомство със Съединени американски щати, Англия, Италия, Нидерландия, Норвегия, Дания, Канада и Дания. Тя трябваше за получи 100 от тези изтребители, всеки от които струваше по 90 милиона $. Крайният период на производството им бе 2022 година, само че Турция не ги получи, по този начин 1,4 милиарда $ бяха хвърлени напразно.
Обяснения със задна дата
За последните 20 години, откогато Ердоган е на власт, се случиха събития и процеси, които значително изясняват турско-американските търкания, че даже и конфликтите за Ф-изтребителите. От домашната политическа сцена Ердоган изчегърта слугинажите на Съединени американски щати и Европейски Съюз, твърди се, да вземем за пример, че огромна част от армейския хайлайф е учил в турски, а не американски военни академии. Той не превива тил пред всяко тракване с пръстите на по-големия брат. Турският водач е привикнал да дирижира събитията, а не те него, въпреки че в политиката второто неизбежно му се е случвало. Той постави собствен отпечатък със устрема си да направи Турция по-независима и по-суверенна. Амбицията му е да вкара Турция в по-тежката категория на въздействие, въпреки това да крие рискове за страната ни. Разбира се, че Турция е надалеч от категорията на днешните велики сили, само че казано на футболен език, тя се приближава до класиране за евротурнирите. Реджеп Ердоган безспорно желае да резервира едно от водещите лидерски места в историята на постимперска Турция.
Като незападен политик, той от дълго време съзря заплаха в дейностите на съдружника Вашингтон. Най-напред това беше иракската война, след това и войната в Сирия. И в двата случая Съединени американски щати се заиграха с кюрдите, които в Ирак даже получиха автономност. Това криеше риска и от кюрдска автономност в Турция и макар благосклонностите ни към кюрдската идея, не бе мъчно да разберем Ердоган, който се опита да парира заплахите. Той трябваше да пази южната граница както от " Ислямска страна ", по този начин след това и от силите на сирийските кюрди. Молбата му да бъдат оставените натовските ракети " Пейтриът " в Турция удари на камък, същото се случи и с опитите му да обезпечи ракети от Китай, както и същите " пейтриъти " от Съединени американски щати.
И тогава той изиска въоръженията, които му тръшнаха вратата за Ф-35 - съветските системи С-400. През 2019 година Анкара получи всичките 4 дивизиона от този клас отбранителни оръжия за 2,5 милиарда $.
С-400 са нужни за защитата на южната ни граница, те не заплашват никого и ще бъдат задействани единствено при нахлуване против Турция с ракети или самолети - това бяха доводите на Анкара в разногласието с Вашингтон. Съединени американски щати отвърнаха, че в случай че радарните системи на С-400 работят в същия миг, когато летят и самолетите Ф-35, които Турция ще има, някои секрети на американските самолети могат да бъдат получени от съветските системи. Общо взето, не е мъчно да бъде свестен и Вашингтон. През 2019 година Турция бе отрязана от Ф-35 и даже изключена от плана за изработването и производството на тези изтребители. Но Съединени американски щати не им върнаха 1,4 милиарда $.> Раздвоение във Вашингтон > Тогава Анкара предложи договорка за Ф-16 или за изтребителите от четвърто, предходното потомство, което е втората фаза от сагата. Тя желае да получи 40 броя с блок 70 и 80 комплекта Block 70 за модернизиране на притежаваните от нея 79 изтребители от същия вид.
Администрацията на Байдън не желае да губи Турция като съдружник и е подготвена за договорка с Ф-16, само че плануваните за нея Ф-35 счита да даде на Гърция - за баланс сред водещите, само че и съперничещи натовски съдружници в Източното Средиземноморие.
По въпроса обаче има думата и Конгресът, където има както последователи, само че и съперници на бъдещата договорка. Последните възразяват освен поради С-400, а и поради ветото на Анкара против участие в НАТО на Швеция, която отхвърля да й съобщи 130 кюрди, които Анкара счита за терористи. " Няма да има Ф-16 за Турция, в случай че Турция не одобри Швеция ", безапелационен бе сенаторът демократ Ван Холън, който дефинира Турция като " погрешен съдружник ".
В отговор президентският представител Ибрахим Калън съобщи, че неуспехът на договорката с Ф-16 единствено ще навреди на Съединени американски щати, тъй като Турция развива своя оръжейна промишленост, и Швеция ще има още дълго да чака, в случай че Конгресът обвърже договорката с натовската й кандидатура.
С една дума, тече развой на надцакване с условия, без да е ясно кой държи по-силните карти.
Малко евентуално е Ердоган да отстъпи пред изискването за Швеция и по друга причина. Заради преврата от юли 2016 година той има нещо като сметки за споразумяване с Вашингтон. Той има съображение да подозира, че Съединени американски щати са забъркани или най-малкото са знаели за преврата, откакто отхвърлиха да му предадат укриващия се там негов съперник Фетхуллах Гюлен, считан за подстрекател на проваления другояче пуч. Анкара подозира, че Вашингтон е знаел и за атентата в Истанбул предишния ноември, само че не я е уведомил.> Не сага, а договорка > Нашата история с Ф-16 не стига до равнището на сага и си остава просто договорка. В нея също има геополитика, само че тя не е от такова конфликтно естество, както при Турция. Просто нашенската евроатлантическа върхушка слугинажно се старае посредством Ф-16 дефинитивно да закачи страната ни за военната машина и зловредните външнополитически цели на Америка.
Бизнесът в договорката се свежда да връзки на монополист и подчинен от него консуматор, всеки случай не е равнопоставен. През 2019 година страната ни заплати 1,2 милиарда $ за първите 8 самолета, които обаче бяха единствено на чертежи. При това по този контракт изтребителите нямат задоволително въоръжение, цялостен боекомплект за всичките осем самолета, въоръжение " въздух-земя " и високоточно оръжие. През ноември 2022 година страната ни утвърди нова договорка за още 8 самолета (за близо 1,3 милиарда долара) или за цяла една ескадрила, които обаче също са единствено на хартия. Все отново този път в тях се плануват ракети " въздух-въздух " и " въздух-земя ", средства за наземно обслужване и образование на персонален състав. Средствата ще бъдат изплащани разсрочено в интервал от 10 години. Доставката на вторите 8 самолета би трябвало да се извърши през 2027 година
В бизнеса предплатеното заплащане на услуги е нещо обикновено и въпреки всичко в уреждането на този задатък отчетливо се откроява безпардонният монополизъм на Америка с нейните Ф-16.
Освен това, появяването на първите самолети у нас трябваше стане тази година, само че това ще се случи с 2-годишно отлагане. Не се е чуло да желаеме неустойки за това закъснение. Ще желаеме ли наказателна клауза, в случай че и втората партида не дойде в уговорения период през 2027 година?
Козовете на Анкара
Турската оръжейна промишленост безспорно е мощна карта в ръцете на Ердоган. Анкара към този момент сполучливо тества своя Противовъздушна отбрана система Siper, която създава от 2019 година и съгласно проектите ще постъпи на въоръжение още тази година, а през 2026 година ще стане гръбнак на турската Противовъздушна отбрана. Амбицията на Ердоган е тя да размени съветските С-400 и американските " Пейтриът ". Нищо чудно С-400 да са били закупени, с цел да се употребяват нейни детайли за турската Siper.
Отделно Турция основава собствен изтребител от пето потомство Ф-35, който ще извърши първия си полет тази, а не през 2025 година, както се е възнамерявало. Според медийни известия задачата е да размени сегашните Ф-16, които са на въоръжение. Нищо чудно, Анкара да държи на нови Ф-16, с цел да ги употребява в своите изтребители, като с ПРО системата Siper.
Досие Ф-16
В момента компанията " Локхийд Мартин " извършва поръчки за 128 изтребителя Ф-16 от пет страни. Бахрейн стана стартов клиент с 16 машини, следван от Словакия с поръчка за 14, трета е България с 16 машини, по-късно са Тайван с 66 и Мароко с 24 самолета. В Европа летят над 700 Ф-16, а в света - над 3000. С над 19,5 млн. летателни часа и 13 млн. полета Ф-16 е гръбнакът на НАТО.>
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ