Вижте великолепието, което се крие под облаците на Юпитер
Юпитер е най-голямата планета в Слънчевата система. Тук бушува и най-гигантската стихия, известна на човечеството – циклон, по-голям от Земята, прочут с името Голямото алено леке. Замисляли ли сте се обаче в миналото какво се крие под тези бурни облаци? Вече разполагаме с може би най-хубавата гледка…
Астрономи комбинираха наблюдения, направени над Юпитер през последните три годни от два от най-мощните телескопа, с които разполагаме – „ Хъбъл “ и „ Джемини “ – с данни, събрани от галактическия уред „ Джуно “. И крайният резултат е налице – тези невероятни фотоси.
Благодарение на „ Джуно “ учените могат да наблюдават мощните гръмотевични стихии на газовия колос и да основат радио карти на светкавиците на планетата (те са три пъти по-мощни от тези на Земята). Впоследствие тези карти са комбинирани с наблюдения, направени от „ Хъбъл “, и инфрачервени изображения, дело на „ Джемини “.
„ Учените наблюдават светкавиците, защото те са маркер за конвекция – турбулентните процеси, които придвижват вътрешната топлота на Юпитер към забележимите облаци на върха “, споделя доктор Майкъл Уонг, водещ създател на изследването от Калифорнийския университет в Бъркли.
Комбинираните данни демонстрират, че намиращите се в дълбините облаци, богати на вода, издигат конвекционни „ кули “ от мокър въздух (16 пъти по-високи от най-високите земни гръмотевични облаци).
„ Сега, когато разполагаме с тези изображения с висока резолюция от няколко разнообразни обсерватории (и в разнообразни дължини на вълните), ние научаваме толкоз доста неща за времето на Юпитер - разяснява доктор Ейми Саймън от Центъра за галактически полети Годард към NASA. – Това е еквивалентът на синоптичен спътник. Най-накрая можем да стартираме да изследваме климатичните цикли. “
Източник: NASA, ESA, and M.H. Wong (UC Berkeley) and team
Инфрачервените данни (водещата фотография в материала) са може би най-впечатляващи. На горното изображение можем да забележим къде тъкмо заобикаля топлината от интериора на Юпитер без облаците да ни пречат. Макар и атмосферата ѝ да наподобява безформена и вълнообразна, в действителност в облаците има и пролуки.
„ Малко или доста наподобява на тиква за Хелоуин – споделя Уонг. – Можете да видите ярката инфрачервена светлина, процеждаща се от местата, където няма облаци. Там, където има облаци, е в действителност мрачно в инфрачервеното изображение. “
Красиво е, нали?
Изследването е оповестено в Astrophysical Journal Supplement Series.
