Югоизточна Европа продължава да е зависима от вноса на скъпи

Югоизточна Европа продължава да е подвластна от вноса на скъпи съветски енергийни източници и е незадоволително готова за възможна нова сериозна рецесия при прекъсване на доставките.

България изостава доста от периодите за създаване на междусистемните газови връзки и газохранилищата, които ще спомогнат за диверсифициране на газовите доставки, консолидиране на районните пазари и либерализиране на търговията с газ.

Като главен път към диверсификация на доставките би трябвало да приключи междусистемната газова връзка Гърция – България (IGB). В навечерието на подписването на нов дълготраен контракт, това би дало на „ Булгаргаз” конкурентно преимущество пред „ Газпром” и би довело до по-изгодна ценова формула и условия за пренасяните размери.

Предвид нивото на резервирания все още потенциал и изискваната от акционерите на плановото сдружение възвращаемост на капитала, планът за създаване на междусистемната връзка с Гърция е стопански несъвършен, което може да му попречи да обезпечи съответна конкуренция на съветския газ.

Финансовата резистентност на интерконектора с Гърция и разгръщането на търговията с газ в района зависят значително от цялостното освобождение на потенциала за трансграничен реверсивен транспорт по Трансбалканския газопровод, който до в този момент бе напълно ангажиран от „ Газпром”.

Предвид разрастващия се световен пазар на полутечен газ, българското държавно управление би трябвало да постави старания за привличане на газови снабдители, които имат интерес да търгуват в Югоизточна Европа, в това число и през терминала за регазификация в Ревитуса, както и през планувания терминал край Александруполис, който е в непосредствена непосредственост до входната точка на интерконектора Гърция -България.

Това са главните заключения от отчета на Центъра за проучване на демокрацията, който бе показан през днешния ден в границите на кръгла маса „ Енергийната сигуронст на Югоизточна Европа: Ролята на газовата връзка Гърция – България “, проведена със съдействието на фондация „ Конрад Аденауер “.

http://www.csd.bg/artShowbg.php?id=18356

Факторите, които ни вършат несигурни, като енергийната беднотия, резултатите от енергийната успеваемост и забавената диверсификация на доставките на природен газ. Те не престават да въздействат върху енергийната сигурност на района. Това съобщи при откриването на кръглата маса ръководителят а Центъра за проучване на демокрацията (ЦИЕ) Огнян Шентов. Той акцентира, че проучването на Центъра води до извода, че Югоизточна Европа си остава един остров с дребни и несвързани енергийни пазари, които могат елементарно да станат поле на непознати въздействия. Това се случва на фона на шистовата гражданска война в Съединени американски щати, напредъка на Китай и в интервал на промяна на енергетиката. Всички тези детайли въздействат върху нашата енергийна сигурност, акцентира Шентов. Той обърна внимание и на потреблението на този позиция, в която се намира бранша за оказване на въздействие от страна на политическата корупция върху страната. В случая по думите на Шентов става въпрос за възползването от страна на Русия за завземане на разнообразни браншове, в това число и на природния газ. В този смисъл ръководителят на ЦИЕ акцентира на положителното ръководство на енергийния бранш.

Ръководителят на представителството на Фондация „ Конрад Аденауер “ в България Торстен Гайслер показа разбивка на вноса на енергийни запаси и зависимостите на разнообразни страни от Европа, като акцентира на енергийната тактика на Европейския съюз основана на свободното придвижване на енергийните източници, опцията за обезпечаване на стопански растеж, намаляването на сметките за потребителите. Краткосрочните и дълготрайни ограничения целят основаването на резистентен енергиен пазар, построяването на нови мрежи, сливане на пазарите и понижаване на сметките за сила за крайните консуматори, посредством опцията за потребление на ВЕИ за лични потребности. Заедно с ролята на ВЕИ Гайслер акцентира и на ролята на втечнения природен газ (ВПГ или LNG) за понижаване на равнището на излъчванията от въглероден диоксид.

Изграждането на изчезналата инфраструктура за природен газ е електроенергетика и обединяването на пазарите бяха сложени в основата на българското председателство на Европейски Съюз и в частност в тематиката, обвързвана с присъединението на Западните Балкани. Това е обвързвано и с диверсификацията на източниците и маршрутите за природен газ и е залегнало и в управническата стратегия на държавното управление. Уточнено е и по какъв начин би трябвало да се случи това, изясни от своя страна министърът на енергетиката на България Теменужка Петкова. Министърът напомни, че интерконекторът с Румъния към този момент е реалност, като се чака построяването на компресорна станция от румънска страна, с цел да влезе газовата връзка в употреба. Като различен значим план министърът уточни газовата връзка със Сърбия.

Министърът в този смисъл акцентира изключителното значение на интерконекторната съгласуваност сред страните. Интерконекторът Гърция – България дава опция за диверсификация в района, акцентира министър Петкова, като напомни, че той е един от 7-те топ целта на Европейската комисия. „ Проектът е в решаваща фаза “, акцентира Петкова., като добави постигнатия прогрес във връзка с приемането на изключението от разпоредбите за достъп. Министърът посочи, че през декември следва да стане факт договорът с Европейската капиталова банка за финансиране на оборудването. В момента по думите й се работи по реализиране на междуправителствено съглашение, касаещо данъчния режим по плана и гарантиране на устойчивостта му в бъдеще.

Както акцентира от своя страна шефът на ICGB Теодора Георгиева физическото строителство на газовата връзка се чака да е най-късно през месец май. Не може да си позволим по-дълъг интервал (на изчакване)., означи тя, като акцентира, че в този момент всички действия по газовата връзка текат в сходство и с графика на строителството на Южен газов кулоар.

Говорейки по плановете с Гърция министърът обърна внимание и на другия план - построяването на терминала за полутечен природен газ край Александруполис, в който страната ни счита да придобие дялово присъединяване от 20 %. Този дял, както изясни по-късно пред публицисти Петкова ще бъде добит от „ Булгартрансгаз “, като компанията има задоволително средства да се оправи с това. По-важното по думите на министъра е, че точно посредством LNG-терминала е и вярата за обезпечаване на пазарна среда.

По-късно, в границите на полемиката специалистите подчертаха, че опцията, която може да обезпечи LNG-терминала е да сложи таван на цената на природния газ за България, тъй че тя да не бъде поставяна в ролята от 2006 година

Що се касае до електроенергетиката, тук също се касае за създаване на инфраструктура и сливане на пазарите, сподели още Петкова, като в този смисъл даде образец с началото на реализацията на електропровода от Варна до Бургас и който се реализира с грант от 30 млн. евро от Европейска комисия.

Посланикът на Съединени американски щати Ерик Рубин от своя страна напомни думите на министъра на енергетиката на Съединени американски щати Рик Пери в Прага, който дефинира енергийната сигурност като част от националната сигурност,, изискваща диверсификация на източниците и маршрутите за доставка, в това число повече възобновими източници, което води до гарантиране на по-добри цени и липса на насила върху потребителите на сила. „ Северен поток 2 “ не способства за разрешаване на обстановката и основава действителни политически зависимости, не оказва помощ, а разстройва системата, сподели дипломат Рубин. Той подсети, че Съединени американски щати желаят да подкрепят България за по-сигурни енергийни доставки и напомни основната роля на двете американски централи – Топлоелектрическа централа „ AES Гълъбово “ и Топлоелектрическа централа „ Контур Глобал Марица Изток 3 “ за енергийната сигурност на страната. „ Уестингхаус е подготвена за доставка на нуклеарно гориво на конкурентни цени за АЕЦ „ Козлодуй “, акцентира още дипломат Рубин.

Посланикът на Гърция Григориос Василоконстандакис също не подмина ролята на енергийните доставки за енергийната сигурност на района. Той уточни, че страната работи по едно и също време по отвесния и източния газов кулоар, като обърна съществено внимание на ролята на Средиземноморския газопровод, по който преди ден бе подписана политическа декларация сред Израел, Гърция, Кипър и Италия. Припомняме, че съгласно информацията от неделя, Израел счита до края на 2025 година да стартира доставка на природен газ за Европа по този газопровод,, а съглашението следва да бъде подписано през февруари 2019 година Средиземноморският газопровод прави Гърция главен транспортен кулоар, акцентира гръцкият дипломат, като напомни и вниманието, което страната ни има към този газопровод и готовността за присъединяване, към който бе изразена на срещата на върха във Варна.

Участието на България в LNG-терминала в Александруполис ще бъде миноритарно и няма да натовари „ Булгартрансгаз “, разяснява от своя страна ръководителят на комисията по енергетика към Народното събрание Делян Добрев. Той напомни, че следва тази седмица в Народното събрание да бъде гледано желаното изменение в енергийната тактика на България в частта за газа. В частност той обърна внимание на двете нови и обилни промени – LNG-терминалът в Александруполис и основаването на борса за търговия с природен газ. Разбира се, Добрев изрази очаквания и за позитивни резултати от проучвателния сондаж в Черно море.

Преминаването към различен статут на пазара на природен газ е обвързвано с три съществени неща – инфраструктурата, диверсификацията на източниците и маршрутите за природен газ и либерализация на търговията с природен газ, беше безапелационен от своя страна ръководителят на Комисията за енергийно и водно контролиране Иван Иванов. Като главен проблем ръководителят на КЕВР уточни и точките за вход и излаз на газовите потоци.

Да не се подценяват рисковете от геополитическата оценка върху инфраструктурата и да се обърне внимание върху резервирането на потенциали обърна внимание анализаторът и някогашен дипломат на България в Русия Илиян Василев. Като част от геополитическото въздействие върху инфраструктурата той обърна внимание върху опцията потенциал за съветски газ да блокира опциите за транспорт от други източници.

В рамките на кръглата маса министър Петкова в отговор на запитвания във връзка с вместилище за природен газ изясни, че с изключение на разширение на Подземното газохранилище в Чирен се разисква опцията и за оборудването край „ Галата “. Тя се съгласи, че има опция и за газохранилище край град Левски, само че по думите й по-добро за това е оборудване, което да се построи в Галата, като се базира на нормативните благоприятни условия по преустановяване на концесията с сегашния притежател и търсенето на пътища за споразумяване и на този въпрос.