Германско издание говори за апартейд в българските училища
Йосиф от Столипиново към този момент е в трети клас. В учебното заведение му, което се намира в прилежащия квартал Изгрев, има доста българчета. Йосиф с наслада си спомня за своя първи образователен ден, за празненството и новите другарства. Така стартира просторен репортаж от Пловдив на ostpol.de*, от който научаваме, че Йосиф е имал по-добър старт в учебно заведение, в сравнение с неговите връстници от Столипиново.
" Много от тях в началото не схващат какво им споделя учителката. А аз приказвам добре български - у дома всички приказваме на български. Но доста от децата тук схващат единствено турски ", споделя осемгодишното момче пред репортера.
И фактически - множеството деца от Столипиново се сблъскват с българския език едвам когато тръгнат на учебно заведение, тъй като в най-голямото ромско гето на Балканите се приказва главно турски, написа създателят на репортажа Андреас Кунц. Той показва, че множеството учебни заведения в и към Столипиново са претъпкани и заради това децата са принудени да учат на две смени.
Това припомня за расовата сегрегация в Съединени американски щати
През последните 30 години в Пловдив са се случили неща, които припомнят за расовата сегрегация в южните американски щати и за апартейда в Южна Африка, написа Кунц. Той разяснява, че казусът потегля още от социализма - още тогава в трите огромни учебни заведения в Столипиново са се обучавали най-вече ромски деца. Тези учебни заведения за професионално образование са били замислени като ковачница за покорни и послушни служащи, небоходими за построяването на Народната република. Ромите е трябвало да се включат интензивно в построяването на железопътни линии, прокопаването на тунели или да се трудят неуморно в тежката индустрия, показва създателят.
Кунц написа, че след отпадането на жителството и в изискванията на цялостен стопански срив от началото на 1990-те конфликтът сред етносите в Пловдив се изострил: съвсем всички български фамилии почнали да се изтеглят от смесените региони, а обеднелите роми се пренесли в бързо разрастващите се гета в покрайнините на града. Със своите към 45 хиляди поданици през днешния ден Столипиново е най-голямото от тях. Днес нито едно българско семейство не би изпратило детето си на учебно заведение в някой от " етническите квартали ", написа създателят и прибавя: а в случай че едно " българско " учебно заведение стартира да приема прекомерно доста ромчета, тогава доста от българите стартират да отписват децата си от него.
По сходен метод се развиват нещата и в учебно заведение " Димчо Дебелянов " в квартал Изгрев, в което върви 8-годишният Йосиф. Преди към 30 години в него учели единствено " български " деца. Впрочем, тази динамичност се следи в цялата страна. При това казусът е толкоз мощно изразен, че експертите към този момент приказват за " вторична сегрегация ", написа Кунц. Мнозинството постоянно насочва с недодялан звук апели и ултиматуми за интеграция на ромите. Тя обаче се проваля в дословния смисъл на думата още в началния етап на началното образование, се споделя още в публикацията.
Иван, бащата на Йосиф, от персонален опит знае, че е вероятен и различен път. Неговият по-голям наследник Петьо е ходил в " българско " учебно заведение в центъра на града. " Когато децата ни посещават учебно заведение дружно с българи, те получават по-добро обучение и се социализират по-добре ", споделя той пред репортера на " Остпол ".
Днес Петьо е на 20 години, има български другари и счита да продължи да учи - в музикална академия. Без външна поддръжка обаче животът му евентуално щеше да протече по различен метод: дружно с други 200 деца той е взел участие в план по десегрегация по една американска стратегия. Целта е била да се помогне на ромски фамилии да запишат децата си в " мейнстрийм " -училища. Местна неправителствена организация е провела учебен рейс, ангажирани са били педагози, а на бедните семейства им е била обезпечена финансова помощ за закупуването на нужните образователни принадлежности. Организацията Roma Education Fund със седалище в Будапеща е подкрепила плана в 11 български града - в пловдивския квартал Столипиново планът е бил осъществен от 2005 до 2012 година. Резултатите са били отлични, научаваме от публикацията.
" На външните изпити, проведени от просветителното министерство още след четвърти клас, децата, които ходеха в български учебни заведения, имаха по-добри резултати от седмокласниците в моето учебно заведение ", споделя пред репортера шефът на едно от учебните заведения в Столипиново и прибавя: " При това тогава те бяха посещавали българско учебно заведение единствено две години. "
" Пълни сме. Няма места. "
Проектът обаче не е съумял да пребори предразсъдъците у доста от родителите, нито пък запасите на политиците, които по традиция биват наказвани от гласоподавателите, щом стартират да се застъпват за малцинствата. Пилотният план за десегрегацията е трябвало да бъде удължен от обособените общини. Но след прекъсването на финансирането от чужбина, градската администрация на Пловдив е решила да не продължава осъществяването на програмата. Не можело да се основава усещането, че " ромите били с преимущество ", откакто в страната имало и доста онеправдани български деца.
И по този начин доста фамилии от Столипиново, които желаят по-добро обучение за децата си, в това време още веднъж би трябвало да разчитат единствено на себе си. Малцина са ромските деца, които не престават да вървят в български учебни заведения. А Йосиф, макар положителния си български език, няма изключително положителни шансове, както изяснява татко му.
" Опитахме се да го запишем в същото учебно заведение, в което ходеше и брат му. Но излиза доста скъпо, тъй като сами би трябвало да плащаме за превоза. Но по този начин или другояче получихме негативен отговор, който гласеше: " Пълни сме, няма места ", споделя Иван пред репортера на " Остпол ".
* " Остпол " (ostpol.de) е немскоезичен уебсайт за журналистически материали за страните от Източна Европа.
Б. ред. - Статията е от Дойче веле.
" Много от тях в началото не схващат какво им споделя учителката. А аз приказвам добре български - у дома всички приказваме на български. Но доста от децата тук схващат единствено турски ", споделя осемгодишното момче пред репортера.
И фактически - множеството деца от Столипиново се сблъскват с българския език едвам когато тръгнат на учебно заведение, тъй като в най-голямото ромско гето на Балканите се приказва главно турски, написа създателят на репортажа Андреас Кунц. Той показва, че множеството учебни заведения в и към Столипиново са претъпкани и заради това децата са принудени да учат на две смени.
Това припомня за расовата сегрегация в Съединени американски щати
През последните 30 години в Пловдив са се случили неща, които припомнят за расовата сегрегация в южните американски щати и за апартейда в Южна Африка, написа Кунц. Той разяснява, че казусът потегля още от социализма - още тогава в трите огромни учебни заведения в Столипиново са се обучавали най-вече ромски деца. Тези учебни заведения за професионално образование са били замислени като ковачница за покорни и послушни служащи, небоходими за построяването на Народната република. Ромите е трябвало да се включат интензивно в построяването на железопътни линии, прокопаването на тунели или да се трудят неуморно в тежката индустрия, показва създателят.
Кунц написа, че след отпадането на жителството и в изискванията на цялостен стопански срив от началото на 1990-те конфликтът сред етносите в Пловдив се изострил: съвсем всички български фамилии почнали да се изтеглят от смесените региони, а обеднелите роми се пренесли в бързо разрастващите се гета в покрайнините на града. Със своите към 45 хиляди поданици през днешния ден Столипиново е най-голямото от тях. Днес нито едно българско семейство не би изпратило детето си на учебно заведение в някой от " етническите квартали ", написа създателят и прибавя: а в случай че едно " българско " учебно заведение стартира да приема прекомерно доста ромчета, тогава доста от българите стартират да отписват децата си от него.
По сходен метод се развиват нещата и в учебно заведение " Димчо Дебелянов " в квартал Изгрев, в което върви 8-годишният Йосиф. Преди към 30 години в него учели единствено " български " деца. Впрочем, тази динамичност се следи в цялата страна. При това казусът е толкоз мощно изразен, че експертите към този момент приказват за " вторична сегрегация ", написа Кунц. Мнозинството постоянно насочва с недодялан звук апели и ултиматуми за интеграция на ромите. Тя обаче се проваля в дословния смисъл на думата още в началния етап на началното образование, се споделя още в публикацията.
Иван, бащата на Йосиф, от персонален опит знае, че е вероятен и различен път. Неговият по-голям наследник Петьо е ходил в " българско " учебно заведение в центъра на града. " Когато децата ни посещават учебно заведение дружно с българи, те получават по-добро обучение и се социализират по-добре ", споделя той пред репортера на " Остпол ".
Днес Петьо е на 20 години, има български другари и счита да продължи да учи - в музикална академия. Без външна поддръжка обаче животът му евентуално щеше да протече по различен метод: дружно с други 200 деца той е взел участие в план по десегрегация по една американска стратегия. Целта е била да се помогне на ромски фамилии да запишат децата си в " мейнстрийм " -училища. Местна неправителствена организация е провела учебен рейс, ангажирани са били педагози, а на бедните семейства им е била обезпечена финансова помощ за закупуването на нужните образователни принадлежности. Организацията Roma Education Fund със седалище в Будапеща е подкрепила плана в 11 български града - в пловдивския квартал Столипиново планът е бил осъществен от 2005 до 2012 година. Резултатите са били отлични, научаваме от публикацията.
" На външните изпити, проведени от просветителното министерство още след четвърти клас, децата, които ходеха в български учебни заведения, имаха по-добри резултати от седмокласниците в моето учебно заведение ", споделя пред репортера шефът на едно от учебните заведения в Столипиново и прибавя: " При това тогава те бяха посещавали българско учебно заведение единствено две години. "
" Пълни сме. Няма места. "
Проектът обаче не е съумял да пребори предразсъдъците у доста от родителите, нито пък запасите на политиците, които по традиция биват наказвани от гласоподавателите, щом стартират да се застъпват за малцинствата. Пилотният план за десегрегацията е трябвало да бъде удължен от обособените общини. Но след прекъсването на финансирането от чужбина, градската администрация на Пловдив е решила да не продължава осъществяването на програмата. Не можело да се основава усещането, че " ромите били с преимущество ", откакто в страната имало и доста онеправдани български деца.
И по този начин доста фамилии от Столипиново, които желаят по-добро обучение за децата си, в това време още веднъж би трябвало да разчитат единствено на себе си. Малцина са ромските деца, които не престават да вървят в български учебни заведения. А Йосиф, макар положителния си български език, няма изключително положителни шансове, както изяснява татко му.
" Опитахме се да го запишем в същото учебно заведение, в което ходеше и брат му. Но излиза доста скъпо, тъй като сами би трябвало да плащаме за превоза. Но по този начин или другояче получихме негативен отговор, който гласеше: " Пълни сме, няма места ", споделя Иван пред репортера на " Остпол ".
* " Остпол " (ostpol.de) е немскоезичен уебсайт за журналистически материали за страните от Източна Европа.
Б. ред. - Статията е от Дойче веле.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ