Йоханесбург, Южна Африка – Миналия октомври нещо, което изглеждаше като обикновено пътуване до работа в Nkanga в източната част на Южна Африка провинция Мпумаланга, бързо се превърна в изпитание за Маги Скосана и нейния шофьор Гугу Мцвени.
Когато колата, превозваща двете жени, се приближи до общинския офис на Нканга, който Скосана управлява като управител, кола с мигащи сини светлини, подобни на тези, използвани от правоприлагащите органи в страната, блокира портата, през която трябваше да влязат. Трима мъже, носещи балаклави с полицейски марки, излязоха и се сблъскаха с тях.
„Те се маскираха като полицаи“, каза Скосана пред Ал Джазира. „Посочиха, че са там, за да ме арестуват. Отказах и настоях да влезем в офис сградата. След като отказа, един човек влезе в колата ни с пушка и ни инструктира да шофираме.“
На кратко разстояние Скосана, прикована към инвалидна количка майка на четири деца, беше влачена в друго превозно средство заедно с шофьора си и отведена на неизвестно място. Тяхната кола и инвалидната количка на Скосана по-късно бяха намерени изоставени в близката мина от полицията.
„Взеха ми банковите карти и поискаха пин кодове, които им дадох“, казва Скосана. Вечерта те бяха преместени в друга къща в провинция Гаутенг [138 км или 86 мили], където бяха държани седем дни, докато не бяха освободени. „Бяхме много, много уплашени. Не знаехме къде сме, с кого сме и не бяхме сигурни дали някога отново ще видим семействата си. Беше много травмиращо за нас,” каза Скосана, преживявайки отново своето изпитание.
Медийни съобщения по това време предполагат, че до 5 милиона ранда ($260 000) са били платени на похитителите. Скосана отказа да потвърди пред Ал Джазира дали е платен някакъв откуп.
Нейната история е част от тревожната тенденция на нарастващи отвличания в Южна Африка. През последната година имаше редица нагли отвличания, заснети на мобилни телефони и охранителни камери и широко разпространени в социалните медии. Тези инциденти накараха много хора, включително собственици на фирми, да засилят сигурността около себе си и семействата си.
През последното десетилетие отвличанията са се увеличили с близо 200 процента. Според статистиката за престъпността от Южноафриканската полицейска служба (SAPS), цифрата се е увеличила от 3832 случая през 2013 г. до близо 11 000 през 2021 г. Между януари и март 2023 г. са регистрирани 3641 случая, което е 10% увеличение в сравнение със същия период на 2022 г. .
Данните за приблизителните оценки на платения откуп през последното десетилетие не са лесно достъпни. Но според оценка на риска за Южна Африка за 2022 г., извършена от Глобалната инициатива срещу транснационалната организирана престъпност, цифрите за отвличания с цел откуп и изнудване може да са много по-високи от това, което се съобщава на полицията.
Според доклада много случаи вероятно са недостатъчно докладвани поради „постоянни заплахи за благосъстоянието на жертвата и това на нейното/нейното семейство, дори след освобождаване“.
Това увеличение на отвличанията, казват експертите, до голяма степен се дължи на нарастването на транснационалните организирани престъпни синдикати, действащи в страната. В съседен Мозамбик азиатски бизнесмени и техните семейства често са били мишени на подобни синдикати от десетилетия.
Сега това се разпространи в Южна Африка, където въоръжени банди, някои усъвършенствани, а други управляващи малки операции, са се насочили към чужди граждани, развиващи бизнес тук.
„Има два вида синдикати за отвличания“, каза активистът срещу престъпността Юсуф Абрамджи пред Ал Джазира. „По-малките банди искат всичко от 50 000 до 300 000 ранда [$2600-16 000]. И това е от алчност.“
„По-малките са местни“, добави той. „Тогава имате по-големите синдикати с международни връзки. Понякога парите трябва да бъдат платени в биткойн и в чуждестранни банкови сметки и чуждестранни борси, като в Дубай.“
„Лесни пари“
Но не само богатите са набелязани, тъй като похитителите приспособяват своите искания за откуп според възприеманата стойност на жертвите. Някои отвлечени биват задържани за няколко часа, докато похитителите изчистят банковите си сметки, а други жертви се държат за по-дълги периоди, докато се договарят големи откупи.
Въпреки това, появата на по-широка демографска група, насочена към похитителите, е нарастваща загриженост за много южноафриканци и тема за ежедневни разговори в таксиметрови стоянки, барове и дори по радиостанции в цялата страна.
Разпространението на отвличания в цялата страна накара SAPS да създаде работен екип за борба с отвличанията през ноември 2021 г.
Основният приоритет на екипа е да проследява заподозрени и синдикати, участващи в отвличания в цялата страна. Отделът постигна известен успех през двете години от създаването си, като разследва 134 случая на искания за откуп и извърши 124 ареста.
В момента епицентърът на кризата с отвличанията е провинция Гаутенг, икономическото сърце на цяла Южна Африка и дом на Йоханесбург, търговската столица на Южна Африка. Повече от половината от общите случаи досега са докладвани от провинцията. Но бандите се разпространяват в други части на страната в търсене на нови цели.
В пристанищния град Гкеберга в провинция Източен Кейп властите са съобщили за 183 инцидента през първото тримесечие на тази година. Йолиса Мголодела, провинциален говорител на Хоукс – разследващ отдел на полицията, каза пред Ал Джазира, че отвличанията са се увеличили, тъй като опортюнистични престъпници са привлечени да извършват отвличания поради възприемания нисък риск. „Лесни пари са, не се потиш. това е лесен начин да печелите пари за тях“, каза той.
И това е трудно хапче за преглъщане за оцелели като Скосана, чиито нападатели остават на свобода.
„Престъпността е толкова висока в тази страна“, оплака се тя. „Насилниците се чувстват толкова удобно, че дори не се страхуват от полицаи. Чувствам, че като южноафриканци сме сами, когато става дума за безопасност и сигурност.“
Наследство от престъпност и страх
Това, че престъпниците гледат на отвличането като на лесни пари, е отражение на лекотата на извършване на подобни операции и на широко разпространения характер на престъпността в южноафриканското общество, едно от най-неравностойните места за живот в света.
Две трети от нейните 21 милиона младежи – които съставляват почти половината от населението – в момента са безработни, цифра, влошена от високите разходи за живот. Всичко това и процъфтяващата корупция във и извън правителството създадоха благоприятна почва за хората с ограничен достъп до възможности да търсят престъпление като средство за издръжка.
Според базирания в Йоханесбург мозъчен тръст Institute for Security Studies (ISS), отвличанията са неразривно свързани с насилствени престъпления, тъй като почти две трети от инцидентите са свързани с отвличания и бизнес обири.
След края на апартейда през 1994 г. мнозинството чернокожи хора останаха без добра работа или достъп до образование и други възможности. Днешните високи нива на престъпност са трайно наследство от това, казват анализатори.
Въпреки че признава причинните фактори за престъпността, Абрамджи иска властите да предприемат по-строги мерки срещу нарушителите. „Не се прави достатъчно. Те трябва да подсилят системата на наказателното правосъдие, имат нужда от специализирани следователи... съдилищата също трябва да се нахвърлят строго върху заподозрените и те не трябва да бъдат освобождавани под гаранция за сериозни обвинения като отвличане“, каза той.
За оцелелите от отвличане дори свободата не ги е освободила от трайната травма от преживяното.
Близо година след изпитанието, Скосана казва, че не се е възстановила напълно, въпреки че се чувства по-добре благодарение на консултациите. „Чувствам се много несигурен и съм параноичен. Не вярвам на никого, особено на тези около мен“, каза тя.
Източник: Ал Джазира
