Йохан Дипел – алхимикът, който вдъхнови раждането на Франкенщайн
Йохан Конрад Дипел е човек, за който мнозина споделят, че е същинският правоприемник на Франкенщайн. Има причина за всичко това, той проплаква в двореца със същото име в Дармстадт, Германия. Роден е на 10 август 1673 година и като доста други е запленен от медицината, а тя в този интервал може да се преглежда повече като алхимия, в сравнение с като просвета, която би могла да помогне за лекуване на обещано заболяване. Интересите му го водят до университета в Гисен, където учи богословие, философия и алхимия. Завършва през 1693 година и стартира да разгласява най-различни писания по отношение на религията. В началото на XVIII век насочва вниманието си към херметичните проучвания и алхимия.
За разлика от своите сътрудници, Йохан не се пробва да открие метод да трансформира медта в злато – един изключително забавен опит, който не приключва с триумф. До този миг липсва човек, който е съумял да промени атомната конструкция на едно вещество, трансформирайки я в скъпия метал, само че това към този момент е друга история. Йохан има една друга забавна концепция, той се пробва да откри еликсира за величие. Около 2 години води правосъдни разногласия със сър Конрад Броске, с който двамата разискват времето, в което ще се възобнови християнския свят и алхимикът е огромен съперник на скептицизма в душата на Броске. Общият зложелател продължава да бъде протестантството, само че демократичното държание на Европа стартира да нервира немския академик. Дипел се хвали като спорен богослов и постоянно печели съдружници и врагове – някои го считат за великолепие, други го отхвърлят.
Един от учениците му съумява да се запознае по-подробно с активността му и най-после го назовава „ най-подлия демон, с увлечение км нечестиви неща. “. Емануел Сведенборг е един от огромните фенове на Дипел, разказва го като персона с будно и интензивно перо, което може освен да разгърне опитите на църквата към по-лична и свещена религия, само че и да помогне за отхвърлянето на изказванието, че Библията е единственото Божие слово. Междувременно Дипел влиза постоянно в несъгласия, само че единствено когато се отразяват на приходите му. Той продължава да продава своите есета, алхимични детайли и други мехлеми за всевъзможни човешки беди – нито едно от изброените не оказва помощ. Славата му го трансформира в злина за църквата, само че най-сетне се издава присъда за разкол, която го заточва на 7 години затвор. В последната борба на църквата, когато контролът над масата се пропуква, никой не желае да е съперник на тази институция. Йохан схваща това по сложния метод и макар дейната му работа и знания, не съумява да се избави.
Неговото време в заточение минава относително смирено, само че точно там насочва вниманието си към основаването на серума на живота. Нарича своя артикул „ Маслото на Дипел “, което би трябвало да го направи вечен. След приключването на присъдата е подготвен със своята секретна формула и се пробва да я продаде за двореца Франкенщайн. Собствениците му отхвърлят, само че не го гонят. Алхимиците са уважавани, а откакто този посетител партнирал с Бог и науката, нищо не можело да го спре. Неговото главно занятие е да опитва с най-различни химикали, като в един миг даже работи с нитроглицерин. Експериментът не е доста сполучлив и има клюки, че е съумял да взриви лабораторията си една от кулите на замъка Франкенщайн. До през днешния ден не е доказано такова събитие, историята на постройката се пази в огромни детайлности.
Учените настояват, че нитроглицеринът е открит доста по-късно. Нека обаче не забравяме, че е варял кости и не е мъчно да изпусне някой запалителен газ в пространството, който да докара до детонация – таблицата на химичните детайли от дълго време ни демонстрира, че имаме много съществено многообразие. Алхимикът имал и една друга концепция. Мистиката за отвъдния свят го стимулирала да прави най-различни опити с трупове и тъкмо това довежда до неготово прогонване. Атаката на гробищата са честа процедура. В дребните часове на нощта, Йохан постоянно успявал да довлече някое друго прясно тяло от гробищата. В двореца се опитвал да трансферира душата на един починал в тялото на различен. Това е честа процедура измежду алхимиците, само че не е единствена. Слуховете настояват, че е бил изпъден от града, когато най-сетне разбрали къде се намират останките на покойниците.
Забранено да посещава Русия и Швеция, откакто църквата го вижда като забавен кадър с харизматични владичество над своята публика. Най-накрая бяга в Гисен, тъй като има неблагоразумието да влезе в двубой и да убие човек. Остава в историята като един от най-запалените фенове на дисекцията. Пише теоретичен труд с името „ Болести и медикаменти от живота на плътта “ и продължава да твърди, че е разкрил съвършената рецепта за дългоденствие, само че към нея прибавя и нужни средства за прогонване на демони посредством най-различни вероятни отвари. Как ги е добил? Преварява скотски кости и плът, а по-късно разказва доста в детайли рецептата.
Има даже написано есе, в което показва, че душата може да премине от едно тяло в друго благодарение на фуния. Сред скромния непокътнат списък се откриват и мемоари, че е следил човешката душа. В края на живота си е към този момент отчаян и счита църквата за ограничаващото зло, което не му разрешава да стигне до отвъдното и да направи връзката сред пъкъла и парадайса. Гонен е толкоз постоянно, че най-после взема решение да се скрие от хорските погледи и в никакъв случай повече не приказва за вяра. Скрива се покрай Витгенщайн и основава дребна лаборатория, която през днешния ден работи като механа. Какво тъкмо е правил там, никой не е сигурен, само че кметството още веднъж побеснява, тъй като Йохан продължава да обикаля гробищата за материал. Обвиняват го в една доста ревниво удостояване на дявола.
Въпреки опитите на алхимикът да резервира работата си, жителите постоянно се интересували от неговите занимания, ароматът на мърша се носил доста надалеч и след любознанията, множеството към този момент били сигурни, че ще се опитат да намерят по-сериозна процедура за триумф. Тръгват и клюки, че е продал душата си на дявола и Дипел най-сетне е благополучен – никой не желаел да приказва с него. В следствие умира на 25 април 1734 година Години по-късно се откриват мемоари за вълшебния балсам, който щял да му разреши живот до най-малко 135 години. Йохан постоянно опитал и върху себе си и се подозира, че е станал жертва на личния си труд, само че дано обърнем внимание на самото масло и какво тъкмо е приложението му в следствие.
Днес учените считат, че Дипеловото масло или още костно масло е азотен непряк артикул от разрушителната филтрация на костите. Самият серум на дълголетието е с мрачен цвят, наподобява на катран и отблъсква с необикновено жестока миризма – същата е и причина да го гонят доста постоянно от всяка една окупирана локация. Въпреки отрицателните качества, Йохан не съумява да види какво приложение има неговото изобретение. В предишното се е употребило за отбиване на животни и инсекти, както и на хора. В следствие по време на Първата и Втората Световна война, немската войска го употребява като химичен сътрудник за отбиване на съперника. Немската войска намира приложение и за тровенето на водоеми. Намира извънредно високо приложение в Африка, където водата е по-ценна и от злато. В нито един миг няма потвърдена приложимост и изгода за здравето. Дипеловото масло не е отровно и тъкмо това разрешава използването му, без да бъде в прорез с Женевската спогодба за отбрана правата на индивида.
