За лошото настроение е виновно доброто функциониране на имунната система
Японски биолози откриха ненадейно въздействие на имунната система върху обмена на веществата в нервните кафези , заяви Лайф.
Активираните и неограничени от специфични протеини Т-лимфоцити лишили от кръвотока огромна част от молекулите тирозин и триптофан . Тези аминокиселини са с ролята на прародители за невромедиаторите допамин и серотонин , които са от значително значение за поддържане на обикновено въодушевление . Недостигът им води до нараснала тревога и подтиснатост.
При опасност от зараза се задействат имунни кафези, в частност Т-лимфоцити. При това в тях се преустройва метаболизмът, само че до момента бе незнайно по какъв начин това въздейства върху обмена на веществата в организма.
За да намерят отговор на този въпрос, учените прибегнали до опити с мишки , у които е изключен генът PD1 . Той кодира едноименния протеин, който лимитира интензивността на Т-лимфоцитите и по този метод пази организма от автоимунни заболявания.
В кръвния серум у гризачите, при които действието на Т-лимфоцитите не било лимитирано от PD1, имало доста по-малко тирозин и триптофан , в сравнение с у животните от контролната група. Било изяснено, че тези аминокиселини били погълнати от имунни кафези , които ги лишили от неврони.
Въз основа на въпросните аминокиселини невроните създават невромедиаторите допамин и серотонин . Те обезпечават обикновено и приповдигнато въодушевление, а допаминът е забъркан също в регулирането на придвижванията.
Недостигът на невромедиатори повлиял върху държанието на мишките . Лишените от PD1 гризачи се движели по-малко и по-често били тревожни. Оказало се, че активирането на имунната система в отговор на зараза въздейства върху доста органи.
Активираните и неограничени от специфични протеини Т-лимфоцити лишили от кръвотока огромна част от молекулите тирозин и триптофан . Тези аминокиселини са с ролята на прародители за невромедиаторите допамин и серотонин , които са от значително значение за поддържане на обикновено въодушевление . Недостигът им води до нараснала тревога и подтиснатост.
При опасност от зараза се задействат имунни кафези, в частност Т-лимфоцити. При това в тях се преустройва метаболизмът, само че до момента бе незнайно по какъв начин това въздейства върху обмена на веществата в организма.
За да намерят отговор на този въпрос, учените прибегнали до опити с мишки , у които е изключен генът PD1 . Той кодира едноименния протеин, който лимитира интензивността на Т-лимфоцитите и по този метод пази организма от автоимунни заболявания.
В кръвния серум у гризачите, при които действието на Т-лимфоцитите не било лимитирано от PD1, имало доста по-малко тирозин и триптофан , в сравнение с у животните от контролната група. Било изяснено, че тези аминокиселини били погълнати от имунни кафези , които ги лишили от неврони.
Въз основа на въпросните аминокиселини невроните създават невромедиаторите допамин и серотонин . Те обезпечават обикновено и приповдигнато въодушевление, а допаминът е забъркан също в регулирането на придвижванията.
Недостигът на невромедиатори повлиял върху държанието на мишките . Лишените от PD1 гризачи се движели по-малко и по-често били тревожни. Оказало се, че активирането на имунната система в отговор на зараза въздейства върху доста органи.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ