Нови наблюдения уточниха природата на тъмната материя
Японски астрономи организираха серия от наблюдения на излъчването на аномален квазар, светлината от който се пречупва от галактическа гравитационна леща. Събраните данни и новият способ за обработката им разрешили да се изучат съмненията в разпределението на тъмната материя в невиждани до момента елементи.
Понятието тъмна материя исторически поражда от нуждата да се реши казусът със скритата маса във Вселената. Въвеждането на това разбиране разрешава да се обяснят разликите сред теоретичните прогнози и астрономическите наблюдения на характера на въртенето на галактиките и силата на гравитационното линзиране.
Така, в случай че във Вселената съществуваше единствено забележима материя, то периферните елементи на галактическите дискове щяха да се въртят по-бавно от следеното и гравитационното линзиране на далечни обекти нормално би било видимо по-слабо.
Само догатката за някаква скрита маса разрешава да се позволи тази мистерия. Освен това, съгласно общоприетата през днешния ден космологична доктрина, в следената от нас част от Вселената тази невидима материя би трябвало да е пет пъти повече от барионната (обикновена) материя, с която сме привикнали.
Тъй като съществуването на тъмна материя може да се откри единствено посредством гравитационни резултати върху мащаба на звездите и галактиките, астрономите би трябвало да разчитат единствено на инцидентни „ естествени опити ", включващи изключително разположение на небесните тела.
Един от тези опити за група японски астрономи станали квазарът MG J0414+0534, чиято светлина пътува до нас в продължение на 11,2 милиарда години, и гравитационната леща, ситуирана сред него и Земята. Последната е формирана от солидна вселена, както и от тъмната материя към нея.
Поради кривината на пространството забележимата материя на галактиката и невидимата тъмна материя основават четири линзирани изображения на далечния квазар.
Често в сходни случаи се следят аномалии в разпределението на сигнала от другите изображения, което води до обилни отклонения на данните от наблюденията от техните теоретични прогнози.
Тези отклонения нормално се изясняват с съществуването на в допълнение малко хало от тъмна материя с умерена маса, намиращо се покрай главното хало на галактиката или в междугалактичното пространство.
Проблемът е, че с цел да се оцени размерът на флуктуациите, е належащо да се измерят астрометричните измествания в сигналите от линзираните изображения, провокирани от тях.
Това нормално са едвам уловими резултати, които могат да се следят единствено в случаи на мощно гравитационно линзиране, както в тази ситуация с MG J0414+0534. За да проучат изображения на квазар, основан от солидна галактическа леща, японски откриватели са употребявали масива на радиотелескопа ALMA и нов способ за разбор на данни.
Наблюденията благодарение на масива VLBA разрешили на учените да разрешат дребномащабната конструкция на флуктуациите на междугалактическата тъмна материя с детайлизация, позволяваща да се разграничават обекти на 30 хиляди светлинни години или по-малко (което да вземем за пример е три пъти по-малко от ширината на Млечния път).
Новите измервания освен се съгласуват с прогнозите на CDM, само че и доста уголемяват обсега на употреба на този модел. По-подробно с резултатите от проучването можете да се запознаете в публикация, оповестена в The Astrophysical Journal.
Авторите на работата допускат, че флуктуациите в разпределението на тъмната материя, които са разкрили благодарение на гравитационно линзиране, се изясняват с дребни „ субхала " от тъмна материя, които се намират отвън огромните галактики.
Понятието тъмна материя исторически поражда от нуждата да се реши казусът със скритата маса във Вселената. Въвеждането на това разбиране разрешава да се обяснят разликите сред теоретичните прогнози и астрономическите наблюдения на характера на въртенето на галактиките и силата на гравитационното линзиране.
Така, в случай че във Вселената съществуваше единствено забележима материя, то периферните елементи на галактическите дискове щяха да се въртят по-бавно от следеното и гравитационното линзиране на далечни обекти нормално би било видимо по-слабо.
Само догатката за някаква скрита маса разрешава да се позволи тази мистерия. Освен това, съгласно общоприетата през днешния ден космологична доктрина, в следената от нас част от Вселената тази невидима материя би трябвало да е пет пъти повече от барионната (обикновена) материя, с която сме привикнали.
Тъй като съществуването на тъмна материя може да се откри единствено посредством гравитационни резултати върху мащаба на звездите и галактиките, астрономите би трябвало да разчитат единствено на инцидентни „ естествени опити ", включващи изключително разположение на небесните тела.
Един от тези опити за група японски астрономи станали квазарът MG J0414+0534, чиято светлина пътува до нас в продължение на 11,2 милиарда години, и гравитационната леща, ситуирана сред него и Земята. Последната е формирана от солидна вселена, както и от тъмната материя към нея.
Поради кривината на пространството забележимата материя на галактиката и невидимата тъмна материя основават четири линзирани изображения на далечния квазар.
Често в сходни случаи се следят аномалии в разпределението на сигнала от другите изображения, което води до обилни отклонения на данните от наблюденията от техните теоретични прогнози.
Тези отклонения нормално се изясняват с съществуването на в допълнение малко хало от тъмна материя с умерена маса, намиращо се покрай главното хало на галактиката или в междугалактичното пространство.
Проблемът е, че с цел да се оцени размерът на флуктуациите, е належащо да се измерят астрометричните измествания в сигналите от линзираните изображения, провокирани от тях.
Това нормално са едвам уловими резултати, които могат да се следят единствено в случаи на мощно гравитационно линзиране, както в тази ситуация с MG J0414+0534. За да проучат изображения на квазар, основан от солидна галактическа леща, японски откриватели са употребявали масива на радиотелескопа ALMA и нов способ за разбор на данни.
Наблюденията благодарение на масива VLBA разрешили на учените да разрешат дребномащабната конструкция на флуктуациите на междугалактическата тъмна материя с детайлизация, позволяваща да се разграничават обекти на 30 хиляди светлинни години или по-малко (което да вземем за пример е три пъти по-малко от ширината на Млечния път).
Новите измервания освен се съгласуват с прогнозите на CDM, само че и доста уголемяват обсега на употреба на този модел. По-подробно с резултатите от проучването можете да се запознаете в публикация, оповестена в The Astrophysical Journal.
Авторите на работата допускат, че флуктуациите в разпределението на тъмната материя, които са разкрили благодарение на гравитационно линзиране, се изясняват с дребни „ субхала " от тъмна материя, които се намират отвън огромните галактики.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ