Японска притча разказва следното: В малко японско градче една жена била

Японска алегория споделя следното:
В малко японско градче една жена била на смъртно легло. Изведнъж тя почувствала, че душата й се отделя от тялото, извисява се в небесата и се озовава пред духовете на своите предшественици.
Тогава чула мощен глас, който я попитал:
– Коя си ти?
– Аз съм дамата на кмета – дала отговор тя.
– Не те запитвам кой е твоят мъж. Отговори коя си ти!
– Аз съм майка на четири деца. И съм учителка в локалното учебно заведение.
– Нима те попитах какъв брой деца имаш или къде работиш? – споделил гласът и траял да й задава въпроси, до момента в който най-после тя споделила:
– Аз съм една жена, която всяка заран се разсънва, с цел да оказва помощ на своето семейство и да учи децата в учебно заведение.
След това тя се върнала в своето тяло и заболяването й неотдавна била излекувана. Жената разкрила своя икигай.
Значението на японската дума икигай може да се опише по разнообразни способи: „ повода, заради която ставаш от леглото всяка заран “; „ насладата да си постоянно ангажиран “; „ пристрастеността, която ти носи задоволство и наслада “… Но всички те водят към едно – повода да живееш! И наподобява е от нещата, които изясняват невероятното дългоденствие на японците, изключително на островите Окинава – едно от местата с най-вече дълголетници в целия свят. От там произлиза и тайнствената дума икигай.

Според авторитетни откриватели на понятието икигай, тъкмо то е в основата на дългия и благополучен живот на японците. Ясният икигай, както и животът в общественост, са най-малко толкоз или даже по-важни от здравословния японски хранителен режим.

На Окинава всеки японец знае своя икигай и живее в сходство с него… и рибарят, който всяка заран излиза с лодката си в морето, и калиграфът, застанал пред своето платно, и готвачът, който в продължение на половин век не стопира с обич да подготвя суши за своите клиенти.

Кратката информация в Уикипедия гласи: икигай е японско разбиране, което значи смисъл на живота, възприятието за личното предопределение в живота. Думата участва в японския език най-малко отпреди седем века. Икигай може да бъде специалност, занимание или семейство, а редица проучвания демонстрират статистически достоверна взаимовръзка сред наличието на икигай в живота на човек и ниски равнища на стрес, а също и с изцяло чувство за здраве.

На Запад също имаме понятия, които ненапълно подхождат на икигай – предопределение, задача, реализация, които обаче постоянно се явяват по-скоро плод на умствена активност или духовни търсения, за разлика от японския икигай, който е неделима част от живота на всеки човек. Ние постоянно си задаваме безконечния метафизичен въпрос: Какъв е смисълът на живота? Но японците внасят по-голяма изясненост: Какъв е смисълът на моя живот? Кое ми носи задоволство и пристрастеност? И прибавят: и изгода за другите…

Всъщност икигай е по японски изтънчено и гениално просто разбиране. То се намира в пресечната точка на 4 извънредно значими житейски сфери:
– Това, което обичаш
– Това, от което се нуждае светът
– Това, за което ти заплащат
– Това, в което си добър

Икигай е това, което те изпълва с задоволство и наслада, което те кара да забравиш за времето, което придава смисъл и цялост на всеки твой ден. Но в това време е от изгода за другите, за света към теб.

Въпреки че не го назовават с тази японска дума, едни от най-великите и значими персони на нашата цивилизация, в действителност са били хора, разкрили своя икигай. Нека да си напомним думите на Стив Джобс: „ Вече 33 години се поглеждам в огледалото всяка заран и се запитвам: „ Ако през днешния ден е последният ден от живота ми, желая ли да върша това, което ще върша през днешния ден? “ Когато отговорът беше „ не “ няколко дни подред, знаех, че е време за смяна. “

А на Уилбър и Орвил Райт, пионерите в авиацията, които разрешиха на човечеството да полети, принадлежат думите: „ Едва дочаквахме утрото, с цел да се захванем за работа. “

За страдание ние постоянно попадаме в несъгласието: това, за което ми заплащат, не ми носи радост; а това, което обичам, не ми носи приходи. Да, това наподобява като улица без излаз, като серпантина, от която няма изплъзване. А резултатът е засилено възприятие за незадоволеност, незаинтересованост, демотивация и непрекъснат стрес.

Японците обаче споделят: Всеки човек има своя икигай. Някои са го разкрили и го осъзнават, други го носят в себе си, само че към момента го търсят. Икигай се крие вътре в теб и се нуждае от търпеливо проучване, с цел да достигнеш до най-дълбоките глъбини на съществото си и да го намериш. Веднъж щом намериш своя икигай, остава единствено да го следваш и да го подхранваш ден след ден, придавайки смисъл на съществуването си. Тогава и най-обикновената задача се трансформира в щастливо обединение!

Икигай е пътят към дълъг и логичен живот. Икигай е успокоение и задоволство, възприятие за значителност, оптимизъм и наслада.

Концепцията икигай от ден на ден провокира интереса на западните общества и от дълго време е напуснала рамките на родината си Япония. Именно тя предизвика и двама испанци – известния испански публицист Франсеск Миралес и Ектор Гарсия, който живее в Япония от 12 години – да тръгнат по дирите на тайнствената дума.

Те вземат решение да проучат на място тайните на японските столетници и стигат до дребното населено място Охими в северната част на Окинава, известно като „ селото на столетниците “. Селото, в което живеят 3000 души, е наречено по този начин поради обстоятелството, че има най-високия показател на дълголетието в света! В Охими срещат възрастни хора, по юношески витални, здрави и изпълнени с оптимизъм, хора, които имат явен икигай и с вдъхновение и наслада посрещат всеки нов ден.

Миралес и Гарсия си задават въпроса: Дали поради икигай в Окинава има повече столетници, в сравнение с където и да било другаде по света? Как тези хора остават дейни и щастливи до края на дните си? Каква е тайната на дългия и благополучен живот? И се твърдят, че наред с храненето, елементарния живот навън и зеления чай, един от ключовете към дълголетието им е точно икигай.

Ето няколко обстоятелството от живота на Охими, които ги впечатляват:
– 100% от интервюираните дълголетници имат лична градина, а множеството от тях – цели полета с насаждения от чай, шикуваса, манго и други
– Всички принадлежат към някоя локална общественост. В нея се усещат обичани, като част от едно семейство.
– Празнуват доста, даже по дребни мотиви. Музиката, песните и танците са съществена част от всекидневието им.
– Имат значима задача в живота, даже освен една. Определили са своя икигай, само че не го одобряват прекомерно съществено. Това, с което се занимават, им носи удоволствие и релаксация.
– Много са горди с традициите си и с локалната просвета.
– Сякаш са пристрастени към всичко, което вършат, колкото и маловажно да наподобява то.
– Йуимаару, което може да се преведе като „ дух на взаимно съдействие “, е твърдо залегнал в сърцата на локалните. Те си оказват помощ освен за земеделската работа като събирането на реколтата от захарна тръстика или сеенето на ориз, а и когато строят къщите си или търсят доброволци за публични каузи.
– Винаги са заети, само че със задания от най-различно естество – това им оказва помощ да се отпускат. Там не може да се срещне нито един дядо, седнал на скамейка, без да прави нищо. Вечно се движат по всички страни – вървят на караоке, на сбирки на съседите или на идващия мач по гетбол.