Япония е страна, която може да се похвали с абсолютно

Япония е страна, която може да се похвали с безусловно всичко. Територията ѝ е половина с кръвта на някои от най-хубавите самураи, културата, макар модернизацията, остава непокътната и до през днешния ден, а не можем да отречем, че в исторически проект това е страна, която може да се похвали с високо количество герои и патриоти. Не инцидентно те са основателите на камикадзе офанзивите и до последния миг са се съпротивлявали против американските нападатели. Достатъчно е да разгледате някои от главните обстоятелства и ще откриете, че Япония в никакъв случай не е имала желание да води война със Съединени американски щати, само че в същото време в никакъв случай не е била и сътрудник на Германия. Страната на изгряващото слънце има своя лична позиция по време на Втората Световна война и различна акция в Азия, като твърди, че връща единствено своите лични територии.

Без значение от политиката, дано обърнем внимание на един от най-хубавите летци на Японската империя. По подигравка на ориста, господин Хиромичи Шинохара в никакъв случай не влиза в борбата при Пърл Харбър, въпреки и неговите умения да са повече от нужни за сразяването на съперника. Около 2 години по-рано, Хиромичи е свален и няма по какъв начин да изпълне дълга си. Нападението над хавайската база е заявка  за Япония, че има намерение да се включи в световния спор и да се намеси в по-адекватно в сраженията. В запас има още доста време за изковаването на героите и въздушните асове, само че съгласно личната японска статистика, Хиромичи се оказва най-хубавия въздушен ас и върхът му не се усъвършенстван.

Запознайте се с най-опасния военен водач, сражаващ се на страната на самураите, доказвайки една странна композиция от храброст, гориво в кръвта и жадност за  кръв. Описват го като един от най-елегантните бойци в самолета, въпреки и неговите маневри да носят единствено гибел.  Руснаци и китайци откриват едно вярно решение – катапултиране или бягство. Проблемът е, че Хиромичи не обича да оставя незавършена работа и е податлив да преследва всеки съперник, който не носи японски байрак на крилата си. Малцина са тези, които могат да опишат по какъв начин е протекла срещата във въздуха, а да не забравяме, че руските летци постоянно са летели с едно на разум – от кое място ще изскочи този банзай и какъв брой пакости ще направи във въздуха.

Хириомичи Шинохара се ражда през 1913 година в малко фермерско семейство. Трудолюбив и учтив по всички правила на морала и патриотизма. През  1931 година незабавно се записва в Имперската конница на страната. Желанието му да помогне на Япония за окупацията и завладяването на Манджурия от Китай е реалност, по това време всички  поданици желаят да изпълнят дълга си. Като фермер, той очаквал, че ще получи най-голямата чест и ще язди расови коне в борбата, Хиромичи считал, че е на вярното място. Конете не понасят оръжия върху себе си и са склонни да бъдат неконтролируеми при престрелки. Стрелбата по животни не му се понравила и решил  да потърси друго предопределение в борбата. По това време авиацията се развивала и непрекъснато се търсили нови водачи. Кавалеристът подал своите данни и чакал да бъде определен. След няколко седмици получава утвърждение и през 1934 година приключва учебното заведение, като се счита, че е един от най-хубавите в класа си. Има право да лети на най-модерните за времето японски самолети Ki-27 Nate. В началото на 1936 година е причислен в 11-и Сентай и приказката стартира.

Какво е належащо за изковаването на една победа? Добре подготвен боен личен състав, учтив във всички правила на войната и в допълнение подтикван от национализъм, гарниран с висока порция фанатизъм и предпочитание за всеотдайност в името на императора. Добавяме всички налични принадлежности на войната за по-висока боеспособност. Тази  композиция разрешава на Япония  да минава като нагорещен нож през масло, без да среща никаква опозиция. Провежданите сражения през сърцето на неорганизирания Китай демонстрират, че ще се изисква доста повече за прекъсването на софтуерното предимство на самураите.

Манджурия е освен лесна за завладяване, само че скоро японската войска стига до границата на Съюз на съветските социалистически републики. Натрупаният опит, нарасналото самочувствие и желанието за разширение на територия, нямало да ги спре пред нищо, а откакто Съюз на съветските социалистически републики към момента помни трагичният свършек на Руско-японската война, желанието им за среща не е изключително топло. Япония е демонстрирала неочаквано майсторство във водните сражения до степен, в която някои от най-хубавите съветски адмирали се виждат в знамение. Не инцидентно ще открием, че издънките в, са повече от комични.

В зората на пилотската си кариера, всеки един новак летец лети с една доста значима задача – оцеляване. Опитният авиатор постоянно ще разпознае новите цели във въздуха и с лекост ще разшири триумфите си.  За разлика от школата, някои японски летци осъзнавали, че патроните не са с багра. Хиромичи очевидно не е осведомен с тази процедура и още в първия си военен полет съумява да смъкна съветски Поликарпов И-6. Това е неговата първа победа, само че до края на деня ще добави с един разследващ аероплан и спомагателни 5 броя И-15 руски изтребителя. Повечето ветерани считат, че е имал шанс, бъдещият ас не харесвал тази  версия и решил да я промени доста.

На  идващия ден се връща назад в бойна подготвеност и смъква още 5 противников I-15 самолета в една борба. Няма по какъв начин да не отречем и превъзходството на Накиджама Ki-27 изтребителите на Япония, те са били на светлинни години от руската бойна техника, японците минават и доста по-люта подготовка, в сравнение с съперника им. А тъкмо тя дава резултати, тъй като съпротивата се редуцира ден след ден. Хиромичи продължава да свети и постоянно рискува с невероятни маневри, с цел да смъкна още един противников аероплан, като до края на първата си седмица е разгласен за вманиачен, който няма никакъв инстинкт за самозапазване. По същото време някои от най-големите китайски асове съумяват да се разпишат с 11 самолета в цялата си летателна  кариера, Шинохара доближава това равнище в границите на 24 часа като военен водач.

Асът влиза в открити сражения, където няма никакво прикритие на облаците – борбата се води намерено и оцеляват единствено най-хубавите. Представете си няколко дузина самолети да се разпростират в небето за една дива каубойска престрелка. Понякога руснаците вършат по-масирани офанзиви, отклонявайки по няколко ескадрили, само че количеството им във въздуха освен забавлява японците, само че и демонстрира, че тактиката е неверна – по-високият брой е разрешавал на японците да стрелят свободно като по цели.

На 27 юни 1939 година се доближава до финалът на борбата, Съюз на съветските социалистически републики и Япония ще се срещнат по земя и въздух в борбата за Тумаск-Булак. Япония ще претърпи първото сухопътно проваляне, руснаците докарват задоволително бронирана техника и мобилизира голям брой боен личен състав, което рано или късно трансформира посоките. Темата тук е ориентирана към авиацията, дано обърнем внимание и на статистиката:

В хода на това стълкновение, руснаците губят 87 бойни самолета И-16, 60-двуместни изтребителя И-15, 16 И-153, 44 СБ високоскоростни бомбардировачи и един разследващ аероплан. Общите им  загуби са почти 208. Като прибавим и самолетите, които се губят в резултат на въздушни набези, тоталните загуби се свеждат до 250.

Япония губи 1 разследващ аероплан, 1 двуместен военен изтребител, 7 Ки-15 разследващи самолета, 3 Ки-21 високоскоростни бомбардировача, 62 Ки-27 изтребителя, 11 Ки-30 леки бомбардировача Ки-36 спомагателни машини и нищо друго. Общата численост изгубени самолети в борба е 88 и още 74 развалени, които се отписват в следствие. В хода на нахлуване, Япония губи множеството си авиация на пистата, в сравнение с в стълкновение – там броят е почти 162 самолета, а общите загуби е 220 самолета. Повечето от половината птици са притиснати на земята, само че при една по-различна тактика, ходът на борбата можеше да бъде друг.

Тук е повече от елементарно и ясно да се показа, че японците са имали успеха, просто не са разпределили вярно силите. Какво прави Хиромичи в тази борба? Отново прибавя 11 самолета в листата, като всички те падат в един ден. Най-добрият американски водач съумява да смъкна почти 28 самолета в цялата си кариера, до момента в който японецът прави към половината за ден.

Каква е тайната на този толкоз застрашителен ас, чийто прякор е „ Рихтхофенът на Ориента “. Очевидно никой не можел да не помни тогавашния Манфред декор Рихтхофен, прочут още като Червеният барон. Хиромичи се оказва доста тъкмо негово копие, а обичан специалитет е да трансформира самолетите на съперника в ковчези, като заковавал капаците с тежката си картечница. Майсторлъкът, както споделят множеството негови сътрудници, е бил в съвършеното пресмятане на траекторията и умеенето да пусне гибелен откос, гарантирайки оптимални вреди при всяка маневра – в случай че не е уверен, че няма да нанесе съдбовен удар, той не стреля. Това постоянно обърквало съперника и при опит за противопоставяне, японските картечници попадали в някои сериозни точки.

Азиатският Червен барон показал успеваемост, само че съгласно сътрудниците си се забавлявал. Съветските и китайските водачи имали един необикновен проблем, до момента в който Рифтхофен боядисвал своя аероплан блестящо червен, Хиромичи въобще не бил суетлив, той предпочитал да опасява съперника си и да оставя суматохата в сърцата, въпреки всичко в никакъв случай не се знае кой тъкмо аероплан ще стартира да сее гибел в една японска групировка. До края на бойната си кариера, килърът с крила ще смъкна 58 противников самолета, освен това в границите на няколко месеца. Той е най-хубавият японски водач в имперската войска, както и най-хубавият авиатор в цялата Манджурска акция.

Пилотът  има много луди идеи – съзнателно търси по-големи обединения, форсира мотора и стартира масиран обстрел. Резултатите са факт, а детайлът на изненада се оказва ослепителен. По това време става известна и играта на „ Бъзльо “, в която два самолета летят един против различен и в случай че никой не отстъпи ще последва централен конфликт. Ако нервите на един водач не устоят и промени маршрута, изпращането се случва с много нечовечен огън.

Това е игра, която Хиромичи в никакъв случай не губи. А когато атакува ескадрили с огън и жупел, неговата последваща стъпка е да направи втора маневра и да прихване най-неориентираните водачи. Останалите се преследват един по един. Ориенталският червен барон се смеел, когато го разгласявали за вманиачен, само че на война и лудите би трябвало да застанат на нечия страна, а японците били повече от щастливи, че този маниак се бори на тяхна страна. Вярваме или не, даже лудите са смъртни и склонни да вършат неточности.

На 27 август 1939 година летецът извършва разследваща задача самичък. До през днешния ден не е ясно какъв брой тъкмо съветски самолета са правили неочакваната офанзива, само че съгласно разнообразни историци, най-хубавите съветски асове били натоварени с задачата да открият и отстраняват този толкоз прочут съперник. Хиромичи решил, че ще одобри хвърлената ръкавица и стартира люта борба, отказвайки да избяга, въпреки и да е имал тази опция най-малко в началотo, притежавайки доста по-бърз изтребител. Нападателите били още по-изненадани, когато вместо защитна маневра, виждат японския Ki-27 да прави необятен кръг, да набира скорост и по фланга да стреля с всички картечници по врага.

Успява да смъкна към 5 самолета в тази борба, само че към този момент е обкръжен и няма място за бягство. Оставайки без потребен ход, Хиромичи е застигнат от вражеския огън, а от самолета му не остава нищо. Месеци по-късно японците вадят раздробения изтребител за ревизия и не могат да преброят дупките по корпуса. Посмъртно аленият барон на ориента е нараснал в чин „ втори лейтенант “. Можем единствено да подозираме какво тъкмо е можел да направи, в случай че беше оживял, с цел да се качи в японските изтребители на Мицубиши – Зиро.

Снимки: Wikipedia