Януш Корчак (22 юли 1878 – 6 август 1942) е

Януш Корчак (22 юли 1878 – 6 август 1942) е полски доктор педиатър, публицист и възпитател от еврейски генезис. Убит е в концентрационния лагер Треблинка дружно със своите ученици от сиропиталището, в което е работил. Корчак проповядва признание правата на децата и цялостното им пълноправие. „ Този прелестен човек има смелостта да се довери на децата и младежите, за които се грижи, като предава в техни ръце въпросите, свързани с дисциплината и разпорежда на обособени лица едни от най-трудните задания, свързани с огромна отговорност “ – споделя за Корчак известният швейцарски психолог Жан Пиаже, който посещава дома за сираци, основан и управителен от Корчак преди войната.Нека си напомним някои от непреходните препоръки на великия възпитател.
Децата се учат на това, което виждат в фамилията си:Ако детето е подложено на непрекъсната рецензия, то ще се научи да упреква.Ако то вижда неприязън - ще се научи да се бие.Ако му се подиграват - ще стане роболепно и подчиняващо се.Ако непрекъснато го засрамват - то ще се преизпълни с възприятие за виновност.Ако детето живее в среда на толерантност и приемливост и то ще има тези качества.Ако подкрепяте детето - то ще пораства решително.Ако го хвалите - ще се научи да цени другите. Ако към него се отнасят заслужено и то ще се научи на правдивост.Ако детето се усеща в сигурност - то ще се научи да се доверява.Ако детето усеща утвърждение - ще се научи да се харесва.Ако го одобряват и се отнасят към него отзивчиво - то ще се научи да открива любовта в този свят.

1.Не очаквай детето ти е като теб или да е такова, каквото ти искаш. Помогни му да се трансформира не в теб, а да бъде себе си.
2.Не изисквай от детето да ти се отблагодари за това, което ти си направил за него. Ти си му дал живот - по какъв начин може да ти се отблагодари за това? То ще даде живот на своето дете, то пък - на неговото. Това е необратимият закон на благодарността.
3. Не прехврърляй на детето си твоите обиди, с цел да не ти е горчив хлябът на старини. Защото каквото посееш, това ще пожънеш.
4. Не се отнасяй към проблемите на детето високомерно. Животът е даден на всеки съгласно силите му и бъди сигурен, че на детето му тежи не по-малко, в сравнение с теб, а може би и повече, тъй като няма опит. 
5. Не го унижавай!
6. Не забравяй, че най-важните срещи на индивида са с децата му. Обръщай им колкото можеш повече внимание — в никакъв случай не знаем кого срещаме в облика на детето.
7. Не се измъчвай и не се обвинявай, в случай че не можеш да направиш нещо за детето си. Измъчвай се в случай че можеш, само че не го правиш. 
8. Детето не е тиранин, който е покорил живота ти и не е единствено плът от плътта ти и кръв от кръвта ти. То е скъпоценна чаша, която Животът ти е дал да пазиш и да развиваш в нея креативния огън. Това е разкрепостената обич на майката и бащата, които ще отгледат не " нашето " или " своето " дете, а душа, дадена им на предпазване.
9. Научи се да обичаш непознатото дете. Никога не прави на друго дете това, което не искаш да създадат на твоето.