Владимир Гаджев и Христо Карастоянов припомниха славното ямболско минало на срещата „Кукер джаз или когато Ямбол беше столица на джаза в България“
Ямбол. Владимир Гаджев и Христо Карастоянов описаха за корените на джаза в Ямбол и за връзките на тази музика с „ Кукерландия “ на срещата „ Кукер джаз или когато Ямбол беше столица на джаза в България “, която се състоя в Художествена изложба „ Жорж Папазов “ – Ямбол. Това оповестиха от пресцентъра на Общината .
На срещата участва и заместник-кметът на община Ямбол Енчо Керязов, който приветства присъстващите с думите: „ Ямбол е бил пръв в доста връзки. Преди 100 години тук излиза първото и само в България и на Балканите футуристично списание „ Кресчендо “, в Ямбол се е състояла и първата джаз среща. “
Двамата писатели и публицисти споделиха спомените си от 4-5 март 1974 година, когато в Ямбол се организира първата интернационална джаз среща, на която гостуват „ Бели, зелени, червени “, „ Гач ” - Чехословакия, „ Кариер ” - Полша. Тя е запомнена с кукерчето на Георги Зайков, емблема на джаз срещата, кукерите, които посрещат гостите от България, Полша и Чехословакия на вратата на ресторант „ Златен рог “ в Градския парк, манекенките, които идват от ревю на „ Яница “ в заведението и вдигнали градуса на настроението измежду музикантите и мъжката част от публиката.
В ролята си на модератор на срещата Христо Карастоянов показа своя посетител от София: „ Владимир Гаджев е евентуално най-хубавия анализатор и ценител на джаза освен в България, а изобщо на джаза като социология. Той е бележит джазов критик, публицист и учител по „ История на джаза, поп и рок музиката “ в Националното музикално учебно заведение „ Любомир Пипков “ в София. “ Владимир Гаджев е създател и на няколко книги за музика и изкуство.
„ През 1974 година Ямбол стана център на първата джаз среща в историята на България. Повече тук не се организира фестивал на джаза. Сопот, като по-голям и по-могъщ град от Ямбол, си присвои този фестивал и през 1977 година го възобнови.
Карастоянов посочи, че основател на джаз срещата бил известният художник Георги Зайков, който имал положителни контакти в София. Неговият наследник Константин Зайков, който е фотограф и приготвя Фотоизложбата-конкурс „ Кукерландия “, беше основател на актуалната среща.
Ямболският публицист показа, че музикантите от отбор „ Тунджа “ изсвирили няколко такта, върху които трябвало да импровизират джазмените в джемсешъна и те го създали по необикновен метод.
Христо Карастоянов сподели, че втора интернационална джаз среща в Ямбол не е имало, тъй като управляващите в града тогава са негодували против дългите коси и бради на гостите от Полша, чийто външен тип уронвал комунистическия морал. От което се е възползвал Сопот, с цел да одобри гостите от страната и чужбина.
Владимир Гаджев посочи, че в Ямбол са корените на джаза в България, които са обусловени от авангардизма на града – футуризма, анархизма, Гео Милев, който още през 1922 година изнася беседа за джаза в НЧ „ Съгласие “.
Гаджев сподели тетрадка от архива на своя непосредствен другар Кирил Кръстев, писал за тази музика през 1929 година, която в този момент е владеене на журналиста. Той показа и знаменце с кукерчето, емблема на джаз срещата. Дори и щемпел е бил направен със стилизирания знак тогава. По-късно това кукерче се трансформира и в емблема на маскарадния фестивал „ Кукерландия “.
Той призна, че джаз срещата в Ямбол е съпроводена с доста неточности, само че и огромен възторг. Всяка групировка трябвало да свири по 30 минути, само че единствено „ Бели, зелени, червени “ били на сцената 90 минути, чийто образец бил последван и от останалите. Така се получил 6-часов джаз маратон.
Бюджетът е бил огромен за тези времена, пари дали и многочислените предприятия в Ямбол, където също имало концерти на джазмените.
Владимир Гаджев приключи срещата с думите, че надълбоко в културните пластове на Ямбол тлее това въгленче, които би могло да се разпали и в града на Тунджа още веднъж да има джаз фестивал.
На срещата участва и заместник-кметът на община Ямбол Енчо Керязов, който приветства присъстващите с думите: „ Ямбол е бил пръв в доста връзки. Преди 100 години тук излиза първото и само в България и на Балканите футуристично списание „ Кресчендо “, в Ямбол се е състояла и първата джаз среща. “
Двамата писатели и публицисти споделиха спомените си от 4-5 март 1974 година, когато в Ямбол се организира първата интернационална джаз среща, на която гостуват „ Бели, зелени, червени “, „ Гач ” - Чехословакия, „ Кариер ” - Полша. Тя е запомнена с кукерчето на Георги Зайков, емблема на джаз срещата, кукерите, които посрещат гостите от България, Полша и Чехословакия на вратата на ресторант „ Златен рог “ в Градския парк, манекенките, които идват от ревю на „ Яница “ в заведението и вдигнали градуса на настроението измежду музикантите и мъжката част от публиката.
В ролята си на модератор на срещата Христо Карастоянов показа своя посетител от София: „ Владимир Гаджев е евентуално най-хубавия анализатор и ценител на джаза освен в България, а изобщо на джаза като социология. Той е бележит джазов критик, публицист и учител по „ История на джаза, поп и рок музиката “ в Националното музикално учебно заведение „ Любомир Пипков “ в София. “ Владимир Гаджев е създател и на няколко книги за музика и изкуство.
„ През 1974 година Ямбол стана център на първата джаз среща в историята на България. Повече тук не се организира фестивал на джаза. Сопот, като по-голям и по-могъщ град от Ямбол, си присвои този фестивал и през 1977 година го възобнови.
Карастоянов посочи, че основател на джаз срещата бил известният художник Георги Зайков, който имал положителни контакти в София. Неговият наследник Константин Зайков, който е фотограф и приготвя Фотоизложбата-конкурс „ Кукерландия “, беше основател на актуалната среща.
Ямболският публицист показа, че музикантите от отбор „ Тунджа “ изсвирили няколко такта, върху които трябвало да импровизират джазмените в джемсешъна и те го създали по необикновен метод.
Христо Карастоянов сподели, че втора интернационална джаз среща в Ямбол не е имало, тъй като управляващите в града тогава са негодували против дългите коси и бради на гостите от Полша, чийто външен тип уронвал комунистическия морал. От което се е възползвал Сопот, с цел да одобри гостите от страната и чужбина.
Владимир Гаджев посочи, че в Ямбол са корените на джаза в България, които са обусловени от авангардизма на града – футуризма, анархизма, Гео Милев, който още през 1922 година изнася беседа за джаза в НЧ „ Съгласие “.
Гаджев сподели тетрадка от архива на своя непосредствен другар Кирил Кръстев, писал за тази музика през 1929 година, която в този момент е владеене на журналиста. Той показа и знаменце с кукерчето, емблема на джаз срещата. Дори и щемпел е бил направен със стилизирания знак тогава. По-късно това кукерче се трансформира и в емблема на маскарадния фестивал „ Кукерландия “.
Той призна, че джаз срещата в Ямбол е съпроводена с доста неточности, само че и огромен възторг. Всяка групировка трябвало да свири по 30 минути, само че единствено „ Бели, зелени, червени “ били на сцената 90 минути, чийто образец бил последван и от останалите. Така се получил 6-часов джаз маратон.
Бюджетът е бил огромен за тези времена, пари дали и многочислените предприятия в Ямбол, където също имало концерти на джазмените.
Владимир Гаджев приключи срещата с думите, че надълбоко в културните пластове на Ямбол тлее това въгленче, които би могло да се разпали и в града на Тунджа още веднъж да има джаз фестивал.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ