552-ма жители на община Ямбол празнуват имен ден на Възкресение Христово
Ямбол. 552-ма поданици на община Ямбол честват имен ден на Възкресение Христово. Това оповестиха от пресцентъра на Общината . Днес православният християнски свят се радва и слави най-голямото знамение, посредством което Иисус Христос потвърждава, че е Син Божи - Възкресение Христово.
На този ден християнската черква празнува връщането на Божия Син към живота на третия ден откакто е разпънат на кръста и заровен. Жените мироноски откриват празния гроб, а Христос се явява на Мария Магдалина, по-късно и на апостолите.
Датата на този максимален и церемониален православен празник се дефинира всяка година съгласно лунния календар. Великден зависи от първото пълнолуние след деня на пролетното равноденствие.
На Първия космополитен събор, призован от император Константин Велики и състоял се през 325 година, е открит денят на празника. Православният Великден се пада нормално в дните сред 4 април и 8 май. Източноправославната черква се управлява от Юлианския календар и Великден не трябва да се чества преди еврейската Пасха. Католиците пък се придържат към григорианския календар и за тях Великден се пада в дните сред 22 март и 25 април, т.е. първата неделя след първото пълнолуние от пролетното равноденствие.
Яйцата, козунакът и агнето са три от главните детайли на великденската празнична софра. Козунакът символизира Тялото Христово, аленото яйце е знак на възкресението, а Иисус е именуван и Агнец Божи, пристигнал да изкупи греховете на хората, по тази причина на трапезата участва и агнешко месо.
На Великден в Ямбол честват 552 именици. Жените са 389 на брой, мъжете – 163.
Най-популярното женско име измежду празнуващите е Величка-248, следват дамите на име Велина-72, Велика-59, Велка-10.
При мъжете най-многобройни са именици, кръстени Велико-64, следвани от Величко-31, Велко-26, Велин-25, Велислав-10, Вельо-7.
На 2 май православната черква уважава и паметта на свети княз Борис-Михаил - Покръстител на българите, който бил роднина на Свети страдалец княз Боян Български.
Борис I Михаил постанова християнството, справяйки се със съпротивата на боилите. Въвежда глаголицата - писмеността на Светите братя Кирил и Методий в България, основава книжовни школи, полагайки основите на Златния век.
Той е измежду най-дълго управлявалите български владетели - от 852 до 889 година, за малко и през 893 година, когато лишава от престола първородния си наследник Владимир Расате и възкачва на трона третия си наследник Симеон.
След това се замонашва, само че малко преди гибелта си още веднъж хвърля расото и повежда българите против нашествениците маджари /унгарци/, които разгромява в кръвопролитно стълкновение до столицата Преслав.
Свети княз Борис умира на 2 май 907 година.
Той е наименуван равноапостолен светец, тъй като неговото дело в България може да се равнява с това на първите апостоли.
Имениците в Ямбол са 273 на брой. Дамите са 35: празнуващите на име Борислава са 30 дами, Бориса -5.
При мъжете най-разпространено е царското име на светеца Борис-148 господа са кръстени на Покръстителя. Борислав се споделят 90 именици.
На този ден християнската черква празнува връщането на Божия Син към живота на третия ден откакто е разпънат на кръста и заровен. Жените мироноски откриват празния гроб, а Христос се явява на Мария Магдалина, по-късно и на апостолите.
Датата на този максимален и церемониален православен празник се дефинира всяка година съгласно лунния календар. Великден зависи от първото пълнолуние след деня на пролетното равноденствие.
На Първия космополитен събор, призован от император Константин Велики и състоял се през 325 година, е открит денят на празника. Православният Великден се пада нормално в дните сред 4 април и 8 май. Източноправославната черква се управлява от Юлианския календар и Великден не трябва да се чества преди еврейската Пасха. Католиците пък се придържат към григорианския календар и за тях Великден се пада в дните сред 22 март и 25 април, т.е. първата неделя след първото пълнолуние от пролетното равноденствие.
Яйцата, козунакът и агнето са три от главните детайли на великденската празнична софра. Козунакът символизира Тялото Христово, аленото яйце е знак на възкресението, а Иисус е именуван и Агнец Божи, пристигнал да изкупи греховете на хората, по тази причина на трапезата участва и агнешко месо.
На Великден в Ямбол честват 552 именици. Жените са 389 на брой, мъжете – 163.
Най-популярното женско име измежду празнуващите е Величка-248, следват дамите на име Велина-72, Велика-59, Велка-10.
При мъжете най-многобройни са именици, кръстени Велико-64, следвани от Величко-31, Велко-26, Велин-25, Велислав-10, Вельо-7.
На 2 май православната черква уважава и паметта на свети княз Борис-Михаил - Покръстител на българите, който бил роднина на Свети страдалец княз Боян Български.
Борис I Михаил постанова християнството, справяйки се със съпротивата на боилите. Въвежда глаголицата - писмеността на Светите братя Кирил и Методий в България, основава книжовни школи, полагайки основите на Златния век.
Той е измежду най-дълго управлявалите български владетели - от 852 до 889 година, за малко и през 893 година, когато лишава от престола първородния си наследник Владимир Расате и възкачва на трона третия си наследник Симеон.
След това се замонашва, само че малко преди гибелта си още веднъж хвърля расото и повежда българите против нашествениците маджари /унгарци/, които разгромява в кръвопролитно стълкновение до столицата Преслав.
Свети княз Борис умира на 2 май 907 година.
Той е наименуван равноапостолен светец, тъй като неговото дело в България може да се равнява с това на първите апостоли.
Имениците в Ямбол са 273 на брой. Дамите са 35: празнуващите на име Борислава са 30 дами, Бориса -5.
При мъжете най-разпространено е царското име на светеца Борис-148 господа са кръстени на Покръстителя. Борислав се споделят 90 именици.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ