Как се прави ТВ предаване за родители, докато безстрашно отглеждаш 3 деца
Wness TV е ефирен канал, основан да ти помогне да изглеждаш, да се чувстваш и да живееш добре. Посещение на йога класове, фитнес занимания, здравословен метод на хранене и позитивното мислене като метод на живот - такива неща може да чакаме от програмата му. Тази същинска уелнес телевизия предлага особено селектирани излъчвания от целия свят, демонстриращи разнообразни практики в постигането на естетика на тялото и духа. Българската продукция също не е малко. Едно от предаванията се споделя " Запазено за родители " и включва в себе си всичко, което един сегашен или предстоящ родител би желал да знае. Срещнахме се с неговата водеща, Даниела Колева, с цел да научим малко повече за забавните срещи пред камера и живота й отвън обектива. Тя е майка на 3 деца, които отглежда сама, и както разбираме, се клонира сполучливо, тича от зала в зала и владее телепортацията.
Каква е Дани Колева като публицист, настрана от облика на жена и майка?
Аз съм ученичка на Иван Гарелов, по този начин да се каже. Имах достойнството да работя с него в " Панорама ", там имах графа - " Отвъд новините ". Това е една невероятна школа. След това съм специализирала в новините на " Рай Уно ". Бях прес и културно аташе на българското посолство в Рим, където направихме много неща.
След това, като забременях, прекосих в малко по-друг род. Сега се занимавам с " по-фамилна " публицистика, само че аз постоянно съм считала, че това е по-интересната публицистика, тъй като за мен най-скучното нещо е да правиш изявление на политик. Общо взето ти знаеш какво ще ти отговори и без да си задал въпрос. Това да разказваш житейски истории, за борбата на една майка да има деца, за битката на една самотна майка да отглежда децата си, за това по какъв начин едно семейство се оправя с провокациите, които животът ми предлага - това е същинската публицистика. Да отразяваш живота подобен, какъвто е.
В тази връзка, видяхме боси крайници в снега по време на предаване за каляването на децата...
Да. Обичам малко по-естествените неща и каквато съм в живота, такава обичам да бъда и в работата си. Няма смисъл човек да се преструва, да се старае да наподобява сериозен, безплоден. Хората обичат да гледат същински неща. Ако не си същински, фалшът се усеща. Когато се занимаваш с сходен вид публицистика, би трябвало да си доста прям, доста отворен и открит към феновете. За да искаш те да описват своите персонални истории пред камерите, би трябвало и ти доста да разголиш душата си и доста да разкажеш за себе си.
Най-големият камшик сега в връзките сред родители и деца е, че те не поддържат връзка между тях.
Като майка на 3 деца, сигурно имаш персонален опит, който да споделиш в предаването " Запазено за родители ".
Като разведена майка на 3 деца, която сама ги отглежда, мога доста да приказвам, само че да, всяка майка има опит за шерване. Няма значение дали имаш едно или пет деца, всяко дете се гледа друго. Това, че съм отгледала 3 деца, не значи, че с четвъртото към този момент няма да имам въпроси, не значи, че знам всичко. Да, естествено, придобиваш една храброст и рутина за това, че детето не е от стъкло, не си толкоз притеснен както с първото дете, само че постоянно една майка има на какво още да се научи и в действителност това е най-голямото предизвикателство в живота.
Когато си майка, нямаш изправителен изпит. Ние, майките, също бъркаме, само че значимото е да сме почтени пред себе си и пред децата. Когато сгрешим, да им кажем " Сгреших, не постъпих вярно ". Най-големият камшик сега в връзките сред родители и деца е, че те не поддържат връзка между тях. Дори аз самата от време на време се упреквам, че не намирам времето да го върша. Но бидейки сама, това става още по-трудно. Не го употребявам като опрощение, би трябвало постоянно да имаме време за децата си, дори съм щастлива, че сполучвам и да работя, и за тях да се погрижа. Дъщеря ми тренира художествена гимнастика от 4-годишна, всеки ден е на тренировки. Момчетата ми вървят на брейк, общо взето раздробявам се, клонирам се, търча от зала до зала. Прибираме се в 9, 9 и половина вечерта всички изморени, започваме вечери, къпане, уроци, оправяне на леглата, гладене за утрешния ден и така нататък, само че животът ми е цялостен.
Казахме, че сега най-голямата неточност във възпитанието е неналичието на другарство и че е хубаво да се научим да се извиняваме на децата си и да признаваме грешките си. А нашите майки с какво сгрешиха?
Далече съм от това да осъждам нашите майки. Всяка майка с нещо е сбъркала и всяка майка с доста неща не е сбъркала. Може би при поколението на нашите родители го имаше това нещо, което съм чувала - " децата се целуват единствено до момента в който спят ". Това постоянно ми е било много необичайно. В нашето потомство майки имаме тъкмо противоположната наклонност - колкото повече обич даваш на едно дете, толкоз повече то ще бъде способно да обича. Коя е истината, не знаем. Като отгледаме децата си, ще разберем - дали прекомерно сме ги глезили и дали е трябвало да ги целуваме в действителност единствено насън.
Коя беше най-интересната среща в предаването от неговото начало до момента?
Всяка среща е забавна. Интересни са срещите и със специалистите за пренаталното възпитание например, за това, че ние формираме детето, мислите му, съдбата още до момента в който е в утробата. Дори
Каква е Дани Колева като публицист, настрана от облика на жена и майка?
Аз съм ученичка на Иван Гарелов, по този начин да се каже. Имах достойнството да работя с него в " Панорама ", там имах графа - " Отвъд новините ". Това е една невероятна школа. След това съм специализирала в новините на " Рай Уно ". Бях прес и културно аташе на българското посолство в Рим, където направихме много неща.
След това, като забременях, прекосих в малко по-друг род. Сега се занимавам с " по-фамилна " публицистика, само че аз постоянно съм считала, че това е по-интересната публицистика, тъй като за мен най-скучното нещо е да правиш изявление на политик. Общо взето ти знаеш какво ще ти отговори и без да си задал въпрос. Това да разказваш житейски истории, за борбата на една майка да има деца, за битката на една самотна майка да отглежда децата си, за това по какъв начин едно семейство се оправя с провокациите, които животът ми предлага - това е същинската публицистика. Да отразяваш живота подобен, какъвто е.
В тази връзка, видяхме боси крайници в снега по време на предаване за каляването на децата...
Да. Обичам малко по-естествените неща и каквато съм в живота, такава обичам да бъда и в работата си. Няма смисъл човек да се преструва, да се старае да наподобява сериозен, безплоден. Хората обичат да гледат същински неща. Ако не си същински, фалшът се усеща. Когато се занимаваш с сходен вид публицистика, би трябвало да си доста прям, доста отворен и открит към феновете. За да искаш те да описват своите персонални истории пред камерите, би трябвало и ти доста да разголиш душата си и доста да разкажеш за себе си.
Най-големият камшик сега в връзките сред родители и деца е, че те не поддържат връзка между тях.
Като майка на 3 деца, сигурно имаш персонален опит, който да споделиш в предаването " Запазено за родители ".
Като разведена майка на 3 деца, която сама ги отглежда, мога доста да приказвам, само че да, всяка майка има опит за шерване. Няма значение дали имаш едно или пет деца, всяко дете се гледа друго. Това, че съм отгледала 3 деца, не значи, че с четвъртото към този момент няма да имам въпроси, не значи, че знам всичко. Да, естествено, придобиваш една храброст и рутина за това, че детето не е от стъкло, не си толкоз притеснен както с първото дете, само че постоянно една майка има на какво още да се научи и в действителност това е най-голямото предизвикателство в живота.
Когато си майка, нямаш изправителен изпит. Ние, майките, също бъркаме, само че значимото е да сме почтени пред себе си и пред децата. Когато сгрешим, да им кажем " Сгреших, не постъпих вярно ". Най-големият камшик сега в връзките сред родители и деца е, че те не поддържат връзка между тях. Дори аз самата от време на време се упреквам, че не намирам времето да го върша. Но бидейки сама, това става още по-трудно. Не го употребявам като опрощение, би трябвало постоянно да имаме време за децата си, дори съм щастлива, че сполучвам и да работя, и за тях да се погрижа. Дъщеря ми тренира художествена гимнастика от 4-годишна, всеки ден е на тренировки. Момчетата ми вървят на брейк, общо взето раздробявам се, клонирам се, търча от зала до зала. Прибираме се в 9, 9 и половина вечерта всички изморени, започваме вечери, къпане, уроци, оправяне на леглата, гладене за утрешния ден и така нататък, само че животът ми е цялостен.
Казахме, че сега най-голямата неточност във възпитанието е неналичието на другарство и че е хубаво да се научим да се извиняваме на децата си и да признаваме грешките си. А нашите майки с какво сгрешиха?
Далече съм от това да осъждам нашите майки. Всяка майка с нещо е сбъркала и всяка майка с доста неща не е сбъркала. Може би при поколението на нашите родители го имаше това нещо, което съм чувала - " децата се целуват единствено до момента в който спят ". Това постоянно ми е било много необичайно. В нашето потомство майки имаме тъкмо противоположната наклонност - колкото повече обич даваш на едно дете, толкоз повече то ще бъде способно да обича. Коя е истината, не знаем. Като отгледаме децата си, ще разберем - дали прекомерно сме ги глезили и дали е трябвало да ги целуваме в действителност единствено насън.
Коя беше най-интересната среща в предаването от неговото начало до момента?
Всяка среща е забавна. Интересни са срещите и със специалистите за пренаталното възпитание например, за това, че ние формираме детето, мислите му, съдбата още до момента в който е в утробата. Дори
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ