Дивите лебеди в Куул ~ Уилям Бътлър ЙEЙТС
William B. Yeats, 1911, photo by G.C.Beresford (1864-1938)
Дърветата са есенно прелестни.
Насам не е валяло.
Във воден полумрак мрачно отразено,
небето е замряло.
Сред камъните лебедите днес
са петдесет и шест.
Настъпи и шестнайстата ми есен,
откак за пръв път стопирах,
с цел да ги преброя - само че те се вдигнаха
с едничък единствено мах
и се разсипаха, с криле до неотдавна скръстени,
в нестроен низ от пръстени.
Аз виждам тия приказни създания
и ме боли душата.
Уви, отмина времето, когато
замирах край водата,
дочул камбанен кънтеж на крила
през сумрачна мъгла.
Любима до обичания си, в своя
бял и комфортен хлад
се реят те - или ненадейно литват.
И всеки тук е млад.
Борби и пристрастености, дето и да скитат,
безспирно ги сполитат.
Сега се носят тайнствени, прекрасни
измежду езерната простор.
В кои тръстики ще се приютят,
в коя река, в кой вир,
в случай че един ден, без илюзия,
усетя, че ги няма?
Превод: Владимир Трендафилов
Снимка: William B. Yeats, 1911, photo by G.C.Beresford (1864-1938); commons.wikipedia.org
