Вземете един англичанин и го присадете в български двор. Гледайте

Английските съседи

Вземете един англичанин и го присадете в български двор. Гледайте да не е на директно слънце, че не е привикнал поради мъглите на Албиона. Поливайте го постоянно с домашна ракия, като при потребност увеличете дозата. Около него разположете локални български неувяхници. Ако изчакате търпеливо няколко месеца, обезпечено ще видите промяна на всичко в нищо. Е, това е во кратце сюжетът на българския филм "Английският комшия ". Ние пък се запознахме с британските съседи на жителите на бреговското село Връв. Там

има 3 парцела, закупени от фамилии от Острова, а две от тях живеят тук съвсем 10 години.

Допреди три десетилетия до Връв от Русе и Видин се стигало с транспортен съд. Днес до него води изхабен асфалтов път. От хората в близкото магазинче научаваме, че преди 20 години жителите на крайграничното обитаемо място наброявали 3000. Сега са едвам 270 души. Много от къщите са необитаеми и се разрушават.
Най-старите сведения за заселване към Връв датират от началото на Бронзовата епоха, към 3 век пр.н.е. В непосредственост до селото се намира римската историческа околност Дортикум. За страдание, това антично място е разкопано до неразбираемост от иманяри, и е единствено спомен у локалните поданици от по-старото потомство. Сега мястото е обрасло с татул и съвсем заличено. Източно от селото пък се намира друга римска твърдина - "Четате ", която също не се съхранява и е съвсем руина.

Връв е единственото село в община Брегово, което е без асфалтирани улици.

Пътищата са осеяни с дупки и са обрасли с плевели. Някои даже не могат да се нарекат път, тъй като съставляват коловози от трошляк или тиня. А при дъжд се трансформират в съвсем непроходими кални "сървайвъри ". Повечето от къщите не са виждали свежа багра от години. Мазилката на доста от постройките се лющи. Местните, които ни посрещат на площадчето, се оплакаха, че за 10 години единствената им облага са кофите за отпадък, сложени преди няколко месеца.
Независимо от това, Връв е едно от селата край Дунава, което през последното десетилетие притегля като магнит чужденци. Те са най-много хора в пенсионна възраст, които са избрали да живеят в България, тъй като със своите пенсии могат да си разрешат по-висок стандарт на живот, в сравнение с Острова.
Това признава и Шанън Стивънсън. Тя ни посреща пред спретната си бяла къща, която се откроява на фона на заобикалящите я паянтовите здания. Две големи кучета пазят парцела. Атрактивната дама, отрупана със златни халки, одеве е оплевила лехите с цветя и още стиска в дланите филиз троскот. Пред дома й има голяма тревна повърхност, която прилича типичните британски ливади с точно подстригана трева. Шанън твърди, че не знае български, само че макар оскъдния ни британски, се разбираме добре. С приветлива, доброжелателна усмивка тя ни споделя, че живее във Връв дружно с колегата си от 7 години.

Шанън продала си къщата в Лондон, където работила като коафьор.

Казва, че в България е доста хубаво, има прелестна природа и е на ниска цена. Тук не работи, само че понякога подстригва сънародниците си, а от време на време соанира някои от комшийките си. Питаме къде можем да открием останалите й сънародници и Шанън, очевидно удовлетворена, ни изненадва с информацията, че, ей там, на брега на Дунав се извисява домът на татко й.
Потегляме натам, обгърнати с воал от фина прахуляк. И стигаме до къща с изострен триъгълен покрив, издигната в алпийски жанр. Посреща ни отзивчив лай на голяма овчарка-каракачанка и ротвайлер. И двете кучета обаче млъкват, щом на двора се появи голям мъж.

Аз съм Робърт Стивънсън от Ливърпул, подава ни ръка той и ни кани в двора.

В този миг вкъщи се прибира и брачната половинка му Клеър, която бърза да посочи, че не е майката на Шанън. Русата дама е усмихната и приказлива. Разказва ни, че с Робърт живеят във Връв към този момент 10 години. Той е бил оператор на кран и получава пенсия от 3000 паунда. Купили си терен и съградили къщата си. Мястото, което избрахме за дом, беше прелестно и с неповторим аспект към Дунав, споделя Клеър. Няколко години по-късно обаче гледката е заградена от пораснали тополи, който стоят като заслон сред хората и реката. Опитали се да помолят кметицата на селото дърветата да бъдат поокастрени, само че не срещнали схващане. Двамата съпрузи ни демонстрират фотография, на която се вижда страхотната гледка, поради която предпочели тъкмо това място. Сега даже от покрива не се вижда реката, отчаян е Робърт.

Техният дом е единственият в селото, който има басейн.

Дворът е добре поддържан. Клеър се хвали със съседката си, с която ги дели рехава телена ограда. Жената постоянно ги черпела с питка и баница, давала им домашни плодове и зеленчуци. "Много ни харесва в България. Ние сме хора, на които прекомерният разкош ни идва допълнително. Чувстваме се добре и умерено на село. Влюбихме се в това място. Природата и хората са доста по-различни. Пълна диаметралност на това, което е в Англия. Искаме да остареем тук ", споделя словоохотливата Клеър. Тя признава, че се тормози какво ще се случи с родината й след "Брекзит ". "Не мисля, че хората се паникьосват или нервничат зaради излизането ни от Европейски Съюз. По-скоро са любопитни какво ще е бъдещето на страната. Знаем обаче, че информацията ще идва постепенно, парче по парче ", декларира Клеър. Вече сме присадени българи, само че ни боли за Англия, изяснява тя. Двойката към момента се бори с българския и без значение, че никой в селото не приказва британски, споделят, че не се усещат изолирани. "Точно противоположното. Излизаш на улицата и всеки ти приказва нещо. В Англия от време на време с години не сме си продумали със съседите ", разяснява Клеър. Тя ни оповестява, че

в Северозапада има доста техни сънародници, с които се срещат и си гостуват.

Най-много жители на кралицата имало във видинските села Вълчек, Гара Орешец, Ново село, Ясен.
Третото британско семейство е много по-различно. Заварваме двамата да се излежават на шезлонги пред дома си. Къщата е доста по-различна от тези, на които към този момент бяхме посетители. Постройката наподобява неремонтирана. Дворът е разпилян, няма я спретнатата идилия, която цареше при сънародниците им. Англичаните разговаряха с нас през мрежата на оградата, без да мръднат от местата си. Не пожелаха даже да ни кажат по какъв начин се споделят. Не пожелаха и да ги снимаме. Съседка ни разясни, че това са Ким и Бен от Ливърпул. Дошли във Връв преди няколко години. "Не поддържат връзка съвсем с никого. Опитваме се да си приказваме с тях, да си споделяме като положителни комшии, само че те се държат студено и недружелюбно ", споделя дамата.
Англичаните, пристигнали в България, май са вярата за съживяването на обезлюдените села и дребните градчета. Често те внасят нова страст измежду хората там, чийто живот, удавен от бедността, тече монотонно и безжизнено.
А от време на време толкоз привикват с локалните, че даже не може да различиш кои са по-добрите съседи - българите или албионците...