Миролюба Бенатова: Съмнението и критиката са в ДНК-то на репортера
Миролюба Бенатова е от публицистите, които заслужават да ги назовават същински. Средно обучение получава в столичното 35 СОУ. Завършва "Социална педагогика " в СУ "Св.Кл.Охридски ", има магистратура "Реклама и бранд мениджмънт " към Висшето учебно заведение по обезпечаване и финанси. Доскоро се занимава най-вече с проверяваща публицистика. Работила във в. "168 часа " и bTV. Сега води авторска графа в Нова телевизия. Има доста награди за журналистически достижения.
- Рубриката, която водиш в Нова телевизия, е "Миролюба Бенатова показва ". Как би показала себе си малко и атрактивно, Мира?
- Аз съм Миролюба Бенатова, към този момент 25 години работя това, което обичам. И не изгубвам пристрастеността си.
- Ако се наложи, по какъв начин би показала атрактивно България пред чужденци?
- Малка, красива страна на Балканския полуостров, в която хората понижават. Търсим хора за една красива страна.
- Занимавала си се най-вече с проверяваща публицистика. Защо избра нея, а не по-лесен сектор - мода, всемирски живот, злословия за известни хора да вземем за пример. Преди време колежка получи отлично костюмче от родна дизайнерка, с цел да гласоподава за нея в състезанието "моден дизайнер на годината "...
- Учили са ме, че публицистиката е специалност за проблеми, не специалност за мил живот. Същността на репортерството е да търси казуса, да го опише, вероятно да откри решението му. Никой не ме е учил, нито аз имам такова чувство за специалността, че е трамплин към прекрасен живот. Вече има доста малко действителна публицистика и сериозни въпроси. Има повече пиар на всевъзможни равнища. Това се отнася за всички сфери на живота ни. Хвалебственото описване на някои неща, дори и за неслучили се, към този момент е норма. Азбучните истини в специалността ни са други. Първо, като видя някакво известие от някаква институция, да не му имам вяра. Второ, то не е вест. Трето, да схвана къде е уловката. За страдание, политиците от всички партии се наскърбяват, когато им се зададе елементарен въпрос, камо ли сериозен. Отвикнали са от естествен диалог с публицист, който включва подозрение. Част от ДНК-то на репортера е да се съмнява. Но ни карат да се усещаме отговорни, когато демонстрираме естествения си репортерски инстинкт, а той се назовава подозрение и сдържаност. Същото се отнася и за авторитетните предприемачи, а към този момент и за елементарните служители на ниски равнища. Искат да изкоренят главното в специалността ни и не мога да схвана за какво. Някой ден всеки от тези, които се въртят в колелото "опозиция-власт-опозиция ", ще имат потребност от естествен, сериозен публицист, само че няма да го намерят, тъй като са умъртвили всички - в директния и преносния смисъл. Нямам поради проверяващата, а елементарната публицистика, правото на репортера да пита към този момент е на доизживяване.
- Ти би ли питала в този момент вицепремиера Красимир Каракачанов за нещо и в случай че да, защо?
- Бих питала Красимир Каракачанов в действителност ли нищо не знае за схемите, свързани с пазаруването на българско поданство.
- Как смяташ: той ще ти отговори ли?
- От Вътрешна македонска революционна организация побързаха да се дистанцират от ръководителя на Агенцията за българите в чужбина Петър Харалампиев. Доколкото знам, той е тяхна кандидатура. Сега е доста съвременно всичко да се приписва на Валери Симеонов. Не желая да влизам в тематиката за Валери Симеонов, тъй като тя е необятна и е ясно, че след изявленията си той няма място в българската политика. Но въпреки всичко, сътрудниците му в така наречен дребна коалиция би трябвало да дават отговор на доста въпроси. Бих попитала Каракачанов - те към този момент го питаха, само че той не отговори - по какъв начин гледа на зараждащата се "консерваторска коалиция " сред Николай Бареков и Волен Сидеров и дали това, че той бе съдружен сътрудник с Николай Бареков, го прави толкоз безмълвен в този момент?
- Бойко Борисов е наясно, че Валери Симеонов е достигнал дъното. Би ли го посъветвала да се отърве от него?
- Тъй като не обичам да ми дават ум по какъв начин да работя, а хора от всевъзможни сфери се пробват да вършат това, не бих си разрешила да давам ум на министър-председателя. Не съм в неговите обувки и не желая да бъда. Той взема решенията и ще си носи следствията от тях. Това е негов проблем, да си го реши.
- Прави ли са "кресливите дами с сякаш заболели деца " да желаят оставката на Валери Симеонов до дупка?
- Децата с увреждания след 18-годишната си възраст не престават да са с тежки, необратими проблеми и по тази причина продължаваме да ги назоваваме деца. Според българския закон след навършване на 18 години те към този момент са пълнолетни жители, за които страната не е планувала действителна грижа. Остават на плещите на родителите си, които не е допустимо да се оправят сами. Това е казусът, който извади на улицата родителите на деца с увреждания. Тези проблеми имат доста нюанси и елементи, които не могат да бъдат решени единствено с разпределяне на огромна сума пари. Защото, в случай че тази сума не бъде разпределена по подобаващ метод, още веднъж ще потъне. Службите, най-общо казано, поставиха старания да дискредитират с интриги и клюки част от родителите на повредени деца, които не са под шапката на казионни структури към Министерския съвет. Този "удар под кръста " от страна на страната не сподели геройство. Искането на оставката на Валери Симеонов не е единствено от родителите на повредени деца, то е от всички, за които неговото държание е недопустимо.
- Не единствено държанието на Валери Симеонов е недопустимо.
- И методът му на мислене е недопустим за човек, който е на основна позиция в ръководството. Фактът, че има толерантност към този вид мислене и говорене в България, значи доста за нас като общество, освен за Валери Симеонов. Той е поносим в България и това е диагноза. Ние не сме общество, което ще излезе на улицата и ще изиска изрично оставката на този човек и това го предизвиква да продължи да се държи по този начин. Това е наш проблем. Ние от дълго време считаме неприемливото за задоволително. Толкова ни е вдигнат прагът на поносимостта. Отношението на Корнелия Нинова към Истанбулската спогодба не сподели по-високо равнище на цивилизованост с подклаждането на страховете на хората, измислянето на "джендъра " като съвременен караконджул и повтарянето на лъжата, че домашното принуждение в България е елементарно решим проблем. 22 убити от сътрудниците си дами за една година демонстрира друго. И нито една от тях, нито трите убити деца, не е умряла от ръката на "третия пол ".
- Преди няколко години отхвърли да вземеш 7500 лева - паричния еквивалент на една премия. Заради нетърпимост към какво, към кого?
- Въпросът е кардинален и не е въпрос на търпимост или нетърпимост към персони. Няма по какъв начин да взема пари от премия, която е инициирана от крупни предприемачи, а видни интелектуалци са поставени начело като жури и предприемчив комитет за буфер и имидж. Благодаря за вниманието, благодаря за премията, само че пари не взимам - нито под формата на награди, нито под формата на поощрения, нито под каквато и да било друга форма. Не единствено пари не взимам, и костюмчета не взимам, в случай че би трябвало да се върна на загатна, който ти показа. Смятам, че това е обикновена хигиена в специалността. Ако взимаме, след това не трябва да се чудим за какво се отнасят с пренебрежение към гилдията, все едно сме помияри. Затова сме се докарали дотук - под една или друга форма сме основали усещането, че взимаме. Не, не взимаме! Нашата работа не е да взимаме оттук-оттам, а да отидем, да питаме, да разберем проблемите и да ги разкажем правдиво и в дълбочина. Доколкото е допустимо. Затова ни заплащат работодателите ни.
- Според теб българската публицистика доближи ли дъното?
- Не желая да синтезирам. Но ще кажа, че се оказва, че от време на време хората заобикалят да търсят публицисти по разнообразни проблеми, тъй като имат вяра, "че е доста скъпо ". За страдание пропагандата, че "всички са маскари " и "журналистите са корупмирани ", е съумяла до някаква степен, тъй като в обществото е основано чувството, че публицистите имат цена като юристите. А това изрично не е по този начин. Ако някой има цена, а в същото време работи като публицист, това е грях.
- Някои сътрудници май имат цена...
- Не знам това. Аз нямам и ми се коства неуместно, че даже съществува като догадка. Но факт - случвало ми се е хора, с чиито сигнали за проблематични истории съм се заела, да ме питат какъв брой ми дължат. Плакала съм след подобен въпрос. Обиден ми е. Натъжава ме. Разгневява ме. Ние би трябвало да създадем по този начин, че хората още веднъж да повярват, че същинските истории, които могат да бъдат разказани и потвърдени по журналистически метод, намират място в новинарските излъчвания и в предаванията за проверяваща публицистика, по натурален път. И за това няма цена. Хората просто би трябвало да ни се доверят, да алармират за нередности. Оттам нататък ние знаем какво да вършим и това не коства нищо, с изключение на тяхното доверие. Няколко пъти съм се сблъсквала с такива реплики и в действителност съм плакала от смут. Защото става дума за хора, чиято история е трагична, трагична, а в допълнение и правосъдната система ги е развъртяла брутално. Те са ми признателни, че съм им обърнала внимание, откакто цялата машина преди този момент ги е смазала. Аз се пробвам да обясня, че това ми е работата и им дължа признателност за доверието.
- Да гласуваме ли доверие на Делян Пеевски? Той съобщи, че ще сътвори фондация, която ще се разпорежда с медийната му благосъстоятелност, и ще я повери на изявени и кристално чисти публицисти. Как да бъде решен казусът "Пеевски "?
- Проблемът "Пеевски " е прекомерно обобщаващо разбиране. Проблемът с българските медии, тяхната благосъстоятелност и методът им на действие, се породи доста от дълго време. Политическият пиар - по избори и освен, парите по общински стратегии, парите, идващи от министерства по разнообразни европрограми, изкривиха картината постепенно и последователно. Принудиха първо районните, а след това и националните медии, да се преценяват прекомерно доста и непрестанно с неизброими корпоративни и политически ползи. Сега процесът наподобява необратим. В един миг пиарът надви и към този момент няма значение Пеевски ли е, или някой различен. Защото механизмът за замяна на публицистиката с реклама сработи през последните десет-петнайсет години и в този момент нещо доста фрапантно би трябвало да се случи, с цел да се върне естествената съразмерност. Пеевски, или който и да било, не би могъл да съществува без компромисите в специалността.
- Страх лозе пази: в случай че не чувам, фамилията ми ще гладува, журналистическият пазар у нас е доста недъгав и едва ли бих намерил работа, в случай че ме погнат и уволнят...
- Когато знаеш, че би трябвало да напишеш за някого нещо, което не е правилно, какво те кара да го направиш? Знаеш, че убиваш някого с думите си. Стигна се до такава степен сътрудници да си намират опрощение, тъй като убиват други сътрудници с думи. Пеевски несъмнено не поставя клечки под ноктите на публицисти, които пишат неистини за свои сътрудници. Спусъка на думите натискаме ние. И не може да се оправдаваме, че някой ни е поръчал да създадем това. Да, поръчителите носят своята по-голяма отговорност, само че не трябва да бягаме и от своята като експерти. Имаше задоволително събития, свързани със столчета, които демонстрираха равнището на съпричастност в гилдията. Впрочем, Цветан Василев интензивно участваше в затриването на публицистиката и на свободата на словото у нас. Сега "плаче " за какво няма кой да го изслуша.
- Говори се, че заплаща на няколко медии.
- Не знам дали и на кого заплаща. Но този човек разбра, че не е хубаво да няма свободна публицистика. Преди това направи всичко допустимо, с цел да няма свободна публицистика. Настоящите мощни от всички сфери на живота, деликатно да гледат Цветан Василев и да знаят, че и на тях може да им се случи същото. Това, което през днешния ден сеят, на следващия ден ще го жънат.
- Би ли желала да представиш в рубриката си български политик и кой е той?
- Имаше един човек, споделяше се Кристиян Таков, само че той умря. Това бе персона, която ми се искаше да чувам по-дълго, персона, която ми липсва. Ако беше жив, несъмнено щях да го интервюирам. Съжалявам, че го няма този човек. По принцип бих интервюирала хора от разнообразни партии, с разнообразни отзиви. Между другото, на Българска социалистическа партия би трябвало да се зададат доста въпроси също - за мекотата към патриотите и възможните проекти на столетницата да се обвърже съдружно с националистите, за популисткото хлъзване по тематиката с Истанбулската спогодба, за отношението към своите, съдени за пазаруване на гласове и така нататък Да вземем Баневи да вземем за пример. Те са част от мега плана на планувания капитализъм. Те са от тези, които разграбиха страната. Преди кражбата на еврофондовете беше кражбата на предприятията - всеобщата приватизация от 90-те години на предишния век, РМД-тата. И до оня ден Баневи бяха търпими за всички. Както и Георги Гергов да вземем за пример. Защо?!
- Как би коментирала лица, които скачат от единия политически полюс на другия? Например Антон Тодоров, който преди време назова ГЕРБ тайфа, и Тома Биков, който по-рано подлагаше на критика ГЕРБ и Бойко Борисов, а в този момент е народен представител от ГЕРБ.
- Всеки самичък избира какви тези ще пази. Онзи ден демократът Тома Биков сподели, че би било добре страната да финансира филми, които да предизвикат позитивно отношение към България. С повече думи Биков изяснява, че с държавно финансирани филми би трябвало да се реализират рекламни, туристически и други цели. Като прочетох позицията на Биков, оповестена в целокупност и на неговата страница във фейсбук, се сетих за социалистическата агитация. Вероятно Ленин и Сталин сега са станали прави и ръкопляскат. Знаем за ролята на кинопропагандата. Хитлер, Ленин, Сталин и даже Вълко Червенков могат да я преподават.
- Би ли поощрила младежи, които желаят да се занимават с публицистика?
- Бих поощрила надарени и въодушевени младежи, искащи да станат публицисти. Всеки има собствен път в живота и в случай че не заглуши гения си, ще го откри.
- Имаш ли други гении с изключение на публицистиката?
- Не съм намерила други гении.
- А геният ти да се обличаш забавно, да подбираш по-нестандартни тоалети?
- Харесвам ексцентрични облекла, бижута, обувки. Насърчавам български дизайнери, изработващи бижута - не златни, не сребърни, други, които са забавни. Имам да вземем за пример гривни и обици от компютърни платки, направени от българска дизайнерка.
- Какво друго би насърчила?
- През 2014 година получих премия от фондацията "Валя Крушкина ", която провежда всяка година визити на публицисти, получили този приз, в учебни заведения из цяла България. С голямо наслаждение пътувам по такива мотиви. Канили са ме възпитаници от Генерал Тошево, с.Езерче и други Благодарна съм на децата и техните учители, че ме канят. Не одобрявам това като нещо, което аз давам. Отивам да се заредя. Не е правилно, че след нас идва калпаво потомство. Има доста умни, доста будни, доста приятни деца, задават хубави въпроси, забавно им е. Бих ги насърчила да не престават в този дух. Тези срещи доста ме зареждат и ще не преставам да вземам участие в тях, до момента в който ги има.
.jpg )
.jpg )
- Рубриката, която водиш в Нова телевизия, е "Миролюба Бенатова показва ". Как би показала себе си малко и атрактивно, Мира?
- Аз съм Миролюба Бенатова, към този момент 25 години работя това, което обичам. И не изгубвам пристрастеността си.
- Ако се наложи, по какъв начин би показала атрактивно България пред чужденци?
- Малка, красива страна на Балканския полуостров, в която хората понижават. Търсим хора за една красива страна.
- Занимавала си се най-вече с проверяваща публицистика. Защо избра нея, а не по-лесен сектор - мода, всемирски живот, злословия за известни хора да вземем за пример. Преди време колежка получи отлично костюмче от родна дизайнерка, с цел да гласоподава за нея в състезанието "моден дизайнер на годината "...
- Учили са ме, че публицистиката е специалност за проблеми, не специалност за мил живот. Същността на репортерството е да търси казуса, да го опише, вероятно да откри решението му. Никой не ме е учил, нито аз имам такова чувство за специалността, че е трамплин към прекрасен живот. Вече има доста малко действителна публицистика и сериозни въпроси. Има повече пиар на всевъзможни равнища. Това се отнася за всички сфери на живота ни. Хвалебственото описване на някои неща, дори и за неслучили се, към този момент е норма. Азбучните истини в специалността ни са други. Първо, като видя някакво известие от някаква институция, да не му имам вяра. Второ, то не е вест. Трето, да схвана къде е уловката. За страдание, политиците от всички партии се наскърбяват, когато им се зададе елементарен въпрос, камо ли сериозен. Отвикнали са от естествен диалог с публицист, който включва подозрение. Част от ДНК-то на репортера е да се съмнява. Но ни карат да се усещаме отговорни, когато демонстрираме естествения си репортерски инстинкт, а той се назовава подозрение и сдържаност. Същото се отнася и за авторитетните предприемачи, а към този момент и за елементарните служители на ниски равнища. Искат да изкоренят главното в специалността ни и не мога да схвана за какво. Някой ден всеки от тези, които се въртят в колелото "опозиция-власт-опозиция ", ще имат потребност от естествен, сериозен публицист, само че няма да го намерят, тъй като са умъртвили всички - в директния и преносния смисъл. Нямам поради проверяващата, а елементарната публицистика, правото на репортера да пита към този момент е на доизживяване.
- Ти би ли питала в този момент вицепремиера Красимир Каракачанов за нещо и в случай че да, защо?
- Бих питала Красимир Каракачанов в действителност ли нищо не знае за схемите, свързани с пазаруването на българско поданство.
- Как смяташ: той ще ти отговори ли?
- От Вътрешна македонска революционна организация побързаха да се дистанцират от ръководителя на Агенцията за българите в чужбина Петър Харалампиев. Доколкото знам, той е тяхна кандидатура. Сега е доста съвременно всичко да се приписва на Валери Симеонов. Не желая да влизам в тематиката за Валери Симеонов, тъй като тя е необятна и е ясно, че след изявленията си той няма място в българската политика. Но въпреки всичко, сътрудниците му в така наречен дребна коалиция би трябвало да дават отговор на доста въпроси. Бих попитала Каракачанов - те към този момент го питаха, само че той не отговори - по какъв начин гледа на зараждащата се "консерваторска коалиция " сред Николай Бареков и Волен Сидеров и дали това, че той бе съдружен сътрудник с Николай Бареков, го прави толкоз безмълвен в този момент?
- Бойко Борисов е наясно, че Валери Симеонов е достигнал дъното. Би ли го посъветвала да се отърве от него?
- Тъй като не обичам да ми дават ум по какъв начин да работя, а хора от всевъзможни сфери се пробват да вършат това, не бих си разрешила да давам ум на министър-председателя. Не съм в неговите обувки и не желая да бъда. Той взема решенията и ще си носи следствията от тях. Това е негов проблем, да си го реши.
- Прави ли са "кресливите дами с сякаш заболели деца " да желаят оставката на Валери Симеонов до дупка?
- Децата с увреждания след 18-годишната си възраст не престават да са с тежки, необратими проблеми и по тази причина продължаваме да ги назоваваме деца. Според българския закон след навършване на 18 години те към този момент са пълнолетни жители, за които страната не е планувала действителна грижа. Остават на плещите на родителите си, които не е допустимо да се оправят сами. Това е казусът, който извади на улицата родителите на деца с увреждания. Тези проблеми имат доста нюанси и елементи, които не могат да бъдат решени единствено с разпределяне на огромна сума пари. Защото, в случай че тази сума не бъде разпределена по подобаващ метод, още веднъж ще потъне. Службите, най-общо казано, поставиха старания да дискредитират с интриги и клюки част от родителите на повредени деца, които не са под шапката на казионни структури към Министерския съвет. Този "удар под кръста " от страна на страната не сподели геройство. Искането на оставката на Валери Симеонов не е единствено от родителите на повредени деца, то е от всички, за които неговото държание е недопустимо.
- Не единствено държанието на Валери Симеонов е недопустимо.
- И методът му на мислене е недопустим за човек, който е на основна позиция в ръководството. Фактът, че има толерантност към този вид мислене и говорене в България, значи доста за нас като общество, освен за Валери Симеонов. Той е поносим в България и това е диагноза. Ние не сме общество, което ще излезе на улицата и ще изиска изрично оставката на този човек и това го предизвиква да продължи да се държи по този начин. Това е наш проблем. Ние от дълго време считаме неприемливото за задоволително. Толкова ни е вдигнат прагът на поносимостта. Отношението на Корнелия Нинова към Истанбулската спогодба не сподели по-високо равнище на цивилизованост с подклаждането на страховете на хората, измислянето на "джендъра " като съвременен караконджул и повтарянето на лъжата, че домашното принуждение в България е елементарно решим проблем. 22 убити от сътрудниците си дами за една година демонстрира друго. И нито една от тях, нито трите убити деца, не е умряла от ръката на "третия пол ".
- Преди няколко години отхвърли да вземеш 7500 лева - паричния еквивалент на една премия. Заради нетърпимост към какво, към кого?
- Въпросът е кардинален и не е въпрос на търпимост или нетърпимост към персони. Няма по какъв начин да взема пари от премия, която е инициирана от крупни предприемачи, а видни интелектуалци са поставени начело като жури и предприемчив комитет за буфер и имидж. Благодаря за вниманието, благодаря за премията, само че пари не взимам - нито под формата на награди, нито под формата на поощрения, нито под каквато и да било друга форма. Не единствено пари не взимам, и костюмчета не взимам, в случай че би трябвало да се върна на загатна, който ти показа. Смятам, че това е обикновена хигиена в специалността. Ако взимаме, след това не трябва да се чудим за какво се отнасят с пренебрежение към гилдията, все едно сме помияри. Затова сме се докарали дотук - под една или друга форма сме основали усещането, че взимаме. Не, не взимаме! Нашата работа не е да взимаме оттук-оттам, а да отидем, да питаме, да разберем проблемите и да ги разкажем правдиво и в дълбочина. Доколкото е допустимо. Затова ни заплащат работодателите ни.
- Според теб българската публицистика доближи ли дъното?
- Не желая да синтезирам. Но ще кажа, че се оказва, че от време на време хората заобикалят да търсят публицисти по разнообразни проблеми, тъй като имат вяра, "че е доста скъпо ". За страдание пропагандата, че "всички са маскари " и "журналистите са корупмирани ", е съумяла до някаква степен, тъй като в обществото е основано чувството, че публицистите имат цена като юристите. А това изрично не е по този начин. Ако някой има цена, а в същото време работи като публицист, това е грях.
- Някои сътрудници май имат цена...
- Не знам това. Аз нямам и ми се коства неуместно, че даже съществува като догадка. Но факт - случвало ми се е хора, с чиито сигнали за проблематични истории съм се заела, да ме питат какъв брой ми дължат. Плакала съм след подобен въпрос. Обиден ми е. Натъжава ме. Разгневява ме. Ние би трябвало да създадем по този начин, че хората още веднъж да повярват, че същинските истории, които могат да бъдат разказани и потвърдени по журналистически метод, намират място в новинарските излъчвания и в предаванията за проверяваща публицистика, по натурален път. И за това няма цена. Хората просто би трябвало да ни се доверят, да алармират за нередности. Оттам нататък ние знаем какво да вършим и това не коства нищо, с изключение на тяхното доверие. Няколко пъти съм се сблъсквала с такива реплики и в действителност съм плакала от смут. Защото става дума за хора, чиято история е трагична, трагична, а в допълнение и правосъдната система ги е развъртяла брутално. Те са ми признателни, че съм им обърнала внимание, откакто цялата машина преди този момент ги е смазала. Аз се пробвам да обясня, че това ми е работата и им дължа признателност за доверието.
- Да гласуваме ли доверие на Делян Пеевски? Той съобщи, че ще сътвори фондация, която ще се разпорежда с медийната му благосъстоятелност, и ще я повери на изявени и кристално чисти публицисти. Как да бъде решен казусът "Пеевски "?
- Проблемът "Пеевски " е прекомерно обобщаващо разбиране. Проблемът с българските медии, тяхната благосъстоятелност и методът им на действие, се породи доста от дълго време. Политическият пиар - по избори и освен, парите по общински стратегии, парите, идващи от министерства по разнообразни европрограми, изкривиха картината постепенно и последователно. Принудиха първо районните, а след това и националните медии, да се преценяват прекомерно доста и непрестанно с неизброими корпоративни и политически ползи. Сега процесът наподобява необратим. В един миг пиарът надви и към този момент няма значение Пеевски ли е, или някой различен. Защото механизмът за замяна на публицистиката с реклама сработи през последните десет-петнайсет години и в този момент нещо доста фрапантно би трябвало да се случи, с цел да се върне естествената съразмерност. Пеевски, или който и да било, не би могъл да съществува без компромисите в специалността.
- Страх лозе пази: в случай че не чувам, фамилията ми ще гладува, журналистическият пазар у нас е доста недъгав и едва ли бих намерил работа, в случай че ме погнат и уволнят...
- Когато знаеш, че би трябвало да напишеш за някого нещо, което не е правилно, какво те кара да го направиш? Знаеш, че убиваш някого с думите си. Стигна се до такава степен сътрудници да си намират опрощение, тъй като убиват други сътрудници с думи. Пеевски несъмнено не поставя клечки под ноктите на публицисти, които пишат неистини за свои сътрудници. Спусъка на думите натискаме ние. И не може да се оправдаваме, че някой ни е поръчал да създадем това. Да, поръчителите носят своята по-голяма отговорност, само че не трябва да бягаме и от своята като експерти. Имаше задоволително събития, свързани със столчета, които демонстрираха равнището на съпричастност в гилдията. Впрочем, Цветан Василев интензивно участваше в затриването на публицистиката и на свободата на словото у нас. Сега "плаче " за какво няма кой да го изслуша.
- Говори се, че заплаща на няколко медии.
- Не знам дали и на кого заплаща. Но този човек разбра, че не е хубаво да няма свободна публицистика. Преди това направи всичко допустимо, с цел да няма свободна публицистика. Настоящите мощни от всички сфери на живота, деликатно да гледат Цветан Василев и да знаят, че и на тях може да им се случи същото. Това, което през днешния ден сеят, на следващия ден ще го жънат.
- Би ли желала да представиш в рубриката си български политик и кой е той?
- Имаше един човек, споделяше се Кристиян Таков, само че той умря. Това бе персона, която ми се искаше да чувам по-дълго, персона, която ми липсва. Ако беше жив, несъмнено щях да го интервюирам. Съжалявам, че го няма този човек. По принцип бих интервюирала хора от разнообразни партии, с разнообразни отзиви. Между другото, на Българска социалистическа партия би трябвало да се зададат доста въпроси също - за мекотата към патриотите и възможните проекти на столетницата да се обвърже съдружно с националистите, за популисткото хлъзване по тематиката с Истанбулската спогодба, за отношението към своите, съдени за пазаруване на гласове и така нататък Да вземем Баневи да вземем за пример. Те са част от мега плана на планувания капитализъм. Те са от тези, които разграбиха страната. Преди кражбата на еврофондовете беше кражбата на предприятията - всеобщата приватизация от 90-те години на предишния век, РМД-тата. И до оня ден Баневи бяха търпими за всички. Както и Георги Гергов да вземем за пример. Защо?!
- Как би коментирала лица, които скачат от единия политически полюс на другия? Например Антон Тодоров, който преди време назова ГЕРБ тайфа, и Тома Биков, който по-рано подлагаше на критика ГЕРБ и Бойко Борисов, а в този момент е народен представител от ГЕРБ.
- Всеки самичък избира какви тези ще пази. Онзи ден демократът Тома Биков сподели, че би било добре страната да финансира филми, които да предизвикат позитивно отношение към България. С повече думи Биков изяснява, че с държавно финансирани филми би трябвало да се реализират рекламни, туристически и други цели. Като прочетох позицията на Биков, оповестена в целокупност и на неговата страница във фейсбук, се сетих за социалистическата агитация. Вероятно Ленин и Сталин сега са станали прави и ръкопляскат. Знаем за ролята на кинопропагандата. Хитлер, Ленин, Сталин и даже Вълко Червенков могат да я преподават.
- Би ли поощрила младежи, които желаят да се занимават с публицистика?
- Бих поощрила надарени и въодушевени младежи, искащи да станат публицисти. Всеки има собствен път в живота и в случай че не заглуши гения си, ще го откри.
- Имаш ли други гении с изключение на публицистиката?
- Не съм намерила други гении.
- А геният ти да се обличаш забавно, да подбираш по-нестандартни тоалети?
- Харесвам ексцентрични облекла, бижута, обувки. Насърчавам български дизайнери, изработващи бижута - не златни, не сребърни, други, които са забавни. Имам да вземем за пример гривни и обици от компютърни платки, направени от българска дизайнерка.
- Какво друго би насърчила?
- През 2014 година получих премия от фондацията "Валя Крушкина ", която провежда всяка година визити на публицисти, получили този приз, в учебни заведения из цяла България. С голямо наслаждение пътувам по такива мотиви. Канили са ме възпитаници от Генерал Тошево, с.Езерче и други Благодарна съм на децата и техните учители, че ме канят. Не одобрявам това като нещо, което аз давам. Отивам да се заредя. Не е правилно, че след нас идва калпаво потомство. Има доста умни, доста будни, доста приятни деца, задават хубави въпроси, забавно им е. Бих ги насърчила да не престават в този дух. Тези срещи доста ме зареждат и ще не преставам да вземам участие в тях, до момента в който ги има.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ