Лена Бориславова: Образованието трябва да е приоритетът ни
Вярвам, че най-приоритетната ни област за смяна би трябвало да е образованието. Защото единствено посредством смяна на просветителната система, посредством образоване на колкото се може повече млади, а и възрастни хора, техните хоризонти могат да се разширят и разбирането им към света, към другите хора, които са разнообразни от тях, да се промени в позитивна тенденция и в действителност да се съгради нещо градивно и демократично.
Това сподели при гостуването си в студиото на „ Неделя 150 “ по БНР юрист Лена Бориславова, която е отличена в категорията за право и политика на европейското издание на класацията "30 под 30 " на списание Forbes, което отличава най-хубавите 300 млади водачи, изобретатели и бизнесмени на Стария континент.
Бориславова добавя, че повода за по-нисък обществен статус и за по-малко благоприятни условия за реализация се корени точно в по-ниската степен на обучение: Колкото по-малко обучение има, толкоз повече човек се затваря в личния си светоглед, в личното си обитаемо място и не съумява да разбере останалите и света към себе си, който непрекъснато се трансформира.
Според участничката в влиятелната ранглиста:
Да си водач значи да имаш куража или пък от вътрешната страна да ти идва нуждата да кажеш нещо по-силно от останалите, да застанеш зад него и да се опиташ да промениш събитията в една или друга сфера и да допринесеш за някаква смяна. Тоест водач е може би да не се опитваш да следваш и да не търсиш удобната си зона, а да се стремиш да се предизвикваш по друг метод и да предизвикваш хората към себе си.
Бориславова счита, че Европа има потребност от необятно скроени водачи , които мислят не за това, което се случва в личния двор на съответната държава-членка:
Трябва да се мисли за една още по-европейска политика, която да е в изгода освен на съответната страна, от която идва водачът, а на целия съюз. Само че това се сблъсква с компликацията да спечелиш следващите избори и с растящия популизъм измежду популацията, тъй като го плаши новото.
Според нея част от ограниченията на френския президент Еманюел Макрон са образец за начинания, които не се радват на популистка поддръжка, само че дават живителен подтик и вяра на концепцията за обединена Европа.
Бориславова, която е била стипендиант на фондация "Фулбрайт " и е магистър по право от Харвардския университет, споделя, че единствено краткотрайно се е отдалечава от България и постоянно при заминаванията си в чужбина вътрешно си е давала обещанието, че ще се върне вкъщи. Върнах се, тъй като, първо, бях поела подобен ангажимент като стипендиант на Фондация „ Фулбрайт “. Върнах се, тъй като тук ме очакваше работа в доста огромна адвокатска фирма, в която желаех да опитвам себе си. Върнах се и тъй като действително осъзнавах, че тук просто ще пребивавам по-добре в сравнение с Запад. Защото, каквото и да си приказваме, и тук работя в събота, неделя, късно вечерта и по този начин нататък, само че не е това безчинство над индивида, което се случва в правните адвокатски фирми на Запад, да вземем за пример.
Освен това младата адвокатка е уверена, че в България може доста по-ефективно да провокира и да взе участие в измененията, в сравнение с, в случай че е на непознато място и добавя. А и тук не съм чужденка. Тук имам повече опция да бъда някой.
Бориславова намира продължаващите диспути за Истанбулската спогодба за непотребни, неконструктивни и минали всевъзможни рационални граници:
Не ме разбирайте неправилно. Добре е да има диспути, добре е да има полемики за такива спорни понятия като обществени функции, предубеждения и разбирания за ролята на мъжа или на дамата. Обаче те би трябвало да са подкрепени с причини, а не с страсти и да не се изричат неинформирани отзиви.
Според нея в Истанбулската конвенцията се отстояват правила, които не са нови за нашия юридически ред, нито за обществото ни. Ние ставаме все по-либерални, имаме от ден на ден отвореност към това да има равнопоставеност на половете, да има независимост на самоопределянето. Още не сме приели и може би няма да одобрявам скоро еднополовите бракове, само че има хора, които към този момент не са настроени извънредно към тази концепция, което аз персонално смятам за позитивно. Бориславова е безапелационна, че светът се трансформира и към този момент не Европа, а Азия е водач на международната карта. По думите ѝ, това е по този начин, освен тъй като там се случват най-големите нововъведения, освен тъй като всички финанси, проучвания и планове се „ наливат “ в азиатските страни, само че и заради чисто биологичния и демографски фактор – популацията там е по-голямо:
Европа умира като население. Азия се ражда. Те са в пъти повече от нас. Няма по какъв начин да не чакаме, че географската територия на Азия ще е задоволителна и че те няма да настъпят към Европа или към Америка или към другите страни. В този смисъл това, което се случва, съгласно мен е натурален цикъл от глобализацията, натурален цикъл от развиването на човешката раса, само че просто ние не сме подготвени да се откажем от досегашното си състезание и налагане на правила и тъй като за нас културата е това, което бялата раса, Централна Европа и Западна Европа е наложила. И това са стандартите, към които се придържаме и живеем. Единственият метод за мен да сме по-толерантни и да се оправяме по-добре е първо да осъзнаем тази неизбежна действителност, която настава, и второто е отново обучение. Колкото повече знаеш за другия, че не е толкоз по-различен от теб, колкото повече си имал опция да общуваш с него по един или различен метод, толкоз по-лесно ти е да го припознаеш като рационално и човешко създание също като теб и да не си надъхан извънредно просто поради боязън от непознатото.
В България не сме доста подготвени да посрещнем непознатото, мъчно ни е да се разчупим и обществото ни е по-консервативно, което се потвърди и от някои събития в последните години около имигрантите и Истанбулската спогодба, счита водачът на бъдещето от класацията на списание Forbes. Въпреки това съгласно нея:
Ако следим по какъв начин обществото подсъзнателно реагира на измененията, мисля, че се оправяме сносно.
Това сподели при гостуването си в студиото на „ Неделя 150 “ по БНР юрист Лена Бориславова, която е отличена в категорията за право и политика на европейското издание на класацията "30 под 30 " на списание Forbes, което отличава най-хубавите 300 млади водачи, изобретатели и бизнесмени на Стария континент.
Бориславова добавя, че повода за по-нисък обществен статус и за по-малко благоприятни условия за реализация се корени точно в по-ниската степен на обучение: Колкото по-малко обучение има, толкоз повече човек се затваря в личния си светоглед, в личното си обитаемо място и не съумява да разбере останалите и света към себе си, който непрекъснато се трансформира.
Според участничката в влиятелната ранглиста:
Да си водач значи да имаш куража или пък от вътрешната страна да ти идва нуждата да кажеш нещо по-силно от останалите, да застанеш зад него и да се опиташ да промениш събитията в една или друга сфера и да допринесеш за някаква смяна. Тоест водач е може би да не се опитваш да следваш и да не търсиш удобната си зона, а да се стремиш да се предизвикваш по друг метод и да предизвикваш хората към себе си.
Бориславова счита, че Европа има потребност от необятно скроени водачи , които мислят не за това, което се случва в личния двор на съответната държава-членка:
Трябва да се мисли за една още по-европейска политика, която да е в изгода освен на съответната страна, от която идва водачът, а на целия съюз. Само че това се сблъсква с компликацията да спечелиш следващите избори и с растящия популизъм измежду популацията, тъй като го плаши новото.
Според нея част от ограниченията на френския президент Еманюел Макрон са образец за начинания, които не се радват на популистка поддръжка, само че дават живителен подтик и вяра на концепцията за обединена Европа.
Бориславова, която е била стипендиант на фондация "Фулбрайт " и е магистър по право от Харвардския университет, споделя, че единствено краткотрайно се е отдалечава от България и постоянно при заминаванията си в чужбина вътрешно си е давала обещанието, че ще се върне вкъщи. Върнах се, тъй като, първо, бях поела подобен ангажимент като стипендиант на Фондация „ Фулбрайт “. Върнах се, тъй като тук ме очакваше работа в доста огромна адвокатска фирма, в която желаех да опитвам себе си. Върнах се и тъй като действително осъзнавах, че тук просто ще пребивавам по-добре в сравнение с Запад. Защото, каквото и да си приказваме, и тук работя в събота, неделя, късно вечерта и по този начин нататък, само че не е това безчинство над индивида, което се случва в правните адвокатски фирми на Запад, да вземем за пример.
Освен това младата адвокатка е уверена, че в България може доста по-ефективно да провокира и да взе участие в измененията, в сравнение с, в случай че е на непознато място и добавя. А и тук не съм чужденка. Тук имам повече опция да бъда някой.
Бориславова намира продължаващите диспути за Истанбулската спогодба за непотребни, неконструктивни и минали всевъзможни рационални граници:
Не ме разбирайте неправилно. Добре е да има диспути, добре е да има полемики за такива спорни понятия като обществени функции, предубеждения и разбирания за ролята на мъжа или на дамата. Обаче те би трябвало да са подкрепени с причини, а не с страсти и да не се изричат неинформирани отзиви.
Според нея в Истанбулската конвенцията се отстояват правила, които не са нови за нашия юридически ред, нито за обществото ни. Ние ставаме все по-либерални, имаме от ден на ден отвореност към това да има равнопоставеност на половете, да има независимост на самоопределянето. Още не сме приели и може би няма да одобрявам скоро еднополовите бракове, само че има хора, които към този момент не са настроени извънредно към тази концепция, което аз персонално смятам за позитивно. Бориславова е безапелационна, че светът се трансформира и към този момент не Европа, а Азия е водач на международната карта. По думите ѝ, това е по този начин, освен тъй като там се случват най-големите нововъведения, освен тъй като всички финанси, проучвания и планове се „ наливат “ в азиатските страни, само че и заради чисто биологичния и демографски фактор – популацията там е по-голямо:
Европа умира като население. Азия се ражда. Те са в пъти повече от нас. Няма по какъв начин да не чакаме, че географската територия на Азия ще е задоволителна и че те няма да настъпят към Европа или към Америка или към другите страни. В този смисъл това, което се случва, съгласно мен е натурален цикъл от глобализацията, натурален цикъл от развиването на човешката раса, само че просто ние не сме подготвени да се откажем от досегашното си състезание и налагане на правила и тъй като за нас културата е това, което бялата раса, Централна Европа и Западна Европа е наложила. И това са стандартите, към които се придържаме и живеем. Единственият метод за мен да сме по-толерантни и да се оправяме по-добре е първо да осъзнаем тази неизбежна действителност, която настава, и второто е отново обучение. Колкото повече знаеш за другия, че не е толкоз по-различен от теб, колкото повече си имал опция да общуваш с него по един или различен метод, толкоз по-лесно ти е да го припознаеш като рационално и човешко създание също като теб и да не си надъхан извънредно просто поради боязън от непознатото.
В България не сме доста подготвени да посрещнем непознатото, мъчно ни е да се разчупим и обществото ни е по-консервативно, което се потвърди и от някои събития в последните години около имигрантите и Истанбулската спогодба, счита водачът на бъдещето от класацията на списание Forbes. Въпреки това съгласно нея:
Ако следим по какъв начин обществото подсъзнателно реагира на измененията, мисля, че се оправяме сносно.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ