Вярно е, има и лекарства, които нямат странични ефекти. При

Вярно е, има и медикаменти, които нямат странични резултати. При тежка болест обаче нормално самото лекуване е мъчително и колкото повече се отсрочва, толкоз по-трудно и неефективно става.

Икономиката и медицината не са тъкмо едно и също, само че в тази ситуация аналогиите не са напълно безпочвени. Инфлацията беше дълго пренебрегнат проблем от докторите, които са призвани да не го позволяват - а точно централните банкери. През цялата 2021 година те тушираха терзанията от покачващите се цени с уверенията, че те са нещо преходно - нещо като противен летен вирус, който няма необикновен смисъл да се лекува (особено на фона на върлуващия ковид). В началото на 2022 година паричните управляващи въпреки всичко признаха, че са подценили обстановката, обясниха, че към този момент е рисково инфлацията да стане хронична, и се захванаха с лекуването. Една след друга централните банки на водещите, а и на разрастващите се стопански системи навсякъде започнаха да подвигат лихвите си - първо насилствено, а след това стремително.

Дотук ок - по-добре късно, в сравнение с в никакъв случай. Първоначално сбърканата диагноза, несъмнено, разклаща доверието в компетентността и независимостта на централните банки, само че след нея те започнаха очевидно само вярното и допустимо решение. А точно внезапно парично стягане, комбинирано с уверения, че ще са непоколебими и ще продължи, до момента в който е нужно. И да, последователно то беше гарнирано и с предизвестия, че може би ще позаболи. Даването на нужното лекарство обаче е
Реклама просто началото на лечението
В началото покачването на лихвите не е проблематично. Безработицата в множеството страни е рекордно ниска, а потреблението продължава да пораства макар ценовия напън. До огромна степен това основава чувство за успокоение, само че то може и да е много лъжливо. Благодарение на обилно изливаната ликвидност и възобновяване след пандемичния потрес в действителност моторите на световната стопанска система работят на цялостна пара. Проблемът е, че и най-хубавият мотор се нуждае от гориво, а повдигането на лихвите стопира точно това. Когато резервоарът стигне до дъното и изпаренията свършат, идва казусът.

Покачването на лихвите не работи неотложно. Отнема време, до момента в който то се процеди във вноските по заемите на компаниите и семействата. Оскъпява финансирането на държавните управления, само че не го замразява и те всекидневно не се отхвърлят елементарно от харченето.

Накратко - до момента беше релативно елементарно да казваш и да правиш каквото би трябвало. Покачващите се лихви предизвикваха единствено хипотетична болежка, която не се усещаше отвън спадовете на финансовите пазари. Ако или когато обаче рецесията се материализира, безработицата стартира да пораства, обслужването на заемите стартира да става все по-трудно, тогава ще последва и неизбежно политически напън, който ще е индикатор, че

ЕЦБ е подготвена да жертва растежа, с цел да овладее инфлацията -
Реклама същинският тест за храброст
и самостоятелност на централните банкери. Той може да придобие най-различни форми:

вижте енергийните цени към този момент не порастват, значи скоро всичко ще се успокои от единствено себе си по време на война стопанската система би трябвало да се поддържа, а не да се блокира резултатите от коронавирус, прекъснатите вериги на доставка, глобите, скъпите горива още са тук и би трябвало да подкрепяме засегнатите.

За централните банкери не е елементарно да отбиват сходни причини - в действителност да се уцели съвършеното равнище стягане е на практика невероятно. Ефектите от променената политика се усещат със закъснение, данните за това по какъв начин е реагирала стопанската система също идват със закъснение, а също така зависят и от доста други фактори. Така че в действителност не е изключено покачването на лихвите да се окаже прекалено или за по-дълго от нужното и да провокира непотребен стопански спад и банкрути и на евентуално жизнеспособни планове.

Единственият контрааргумент е, че като извънредно най-голямата заплаха е отвод от стягането прекомерно рано. Това може да подкопае доверието в централните банки и да бетонира инфлационните упования високо за по-дълго и като извънредно да наложи втора и още по тежка вълна на стягане. Удържането на тази линия обаче несъмнено няма да е елементарно, а най-тревожното е, че може и изобщо да не се стигне до нея - гуверньорската цитадела има и по-пряк метод.