Потвърди се – българската БЦЖ ваксина пази от COVID-19
Второ удостоверение за изгодата от БЦЖ имунизацията против туберкулоза и изключително разделянето й в страните, където се употребява, по варианти, към този момент е налице. Новината пристигна от професорка по имунология, създател на стотици научни писания, довели до 6 патента за медикаменти и ваксини – Майда Гюрсел, понастоящем началник на отрасловия факултет в Близкоизточния механически университет в Анкара, Турция.
Според доклад от проучването й върху БЦЖ и въздействието на имунизацията, прилагана световно от 1921 година насам, върху разпространяването и смъртността от новия ковид, боцването в рамото може да се трансформира във краткотраен избавителен проект от болестта, умъртвила над 200 хиляди души до момента за 4 месеца. До откриването на лекарство и/или характерна ваксина против SARS-CoV-2.
Данните на проф. Гюрсел идват към месец, откакто американски медици първи разгласиха данни за големите разлики сред заболеваемостта от COVID-19 в страни, в които БЦЖ имунизацията е наложителна, и там, където тя не се ползва или от дълго време е отишла в предишното.
Проф. Гюрсел твърди, че реваксинацията с БЦЖ може да предложи най-малко краткотраен излаз от пандемията, изключително поради късия интервал отбрана против туберкулоза, която някои от вариантите оферират.
България, за благополучие, е с един от най-„ дългите “ и най-старите – вариантът Москва/София, за който се счита, че е тъкмо толкоз ефикасен против развиване на тежък изострен респираторен синдром, колкото и вариант „ Токио “, прилаган в едвам няколко страни по света.
Като цяло, спокойствието, което БЦЖ имунизацията обезпечава против туберкулоза, е към 20 години, след което стартира да отслабва, в случай че не се ползват реваксинации.
Анализирани са данните от стратегиите на 13 страни, които са спрели използването й, тъй като в тях се счита, че рискът от заразяване с бактерията, е най-малък. 5 от тях – Норвегия, Франция, Финландия, Германия и Обединеното Кралство, са спрели боцкането в последните 20 години, а Австрия, Белгия, Дания, Испания, Холандия, Швеция и Италия са завършили се БЦЖ преди 30 до 40 години.
Когато тези данни се приложат върху данните за смъртността на 1 млн. души население, се вижда, че има големи разлики сред първата група страни и втората. При тези, спрели необятната имунизация с БЦЖ относително скоро, смъртността е към 7 пъти по-ниска, спрямо отказалите се доста по-отдавна.
Освен това, поради общо двете групи БЦЖ ваксини – „ старите “ варианти (Токио, Москва, Моро и Бразилия), и „ новите “ (Пастьор, Дания и Конот), се следят разлики при развиването на COVID-19. Това се дължи на разликите в биохимията на самите варианти, вируленцията им и имуногенетиката им.
По-късно създадените БЦЖ по света са по този начин „ настроени “, че имат единствено алфа и кетомиколични киселини. За разлика от тях, „ нашите “ – „ старите “, са с съществуване на метоксимиколови киселини – дълговерижни мастни киселини с разклонени вериги, съставен елемент в клетъчните стени на микобактерии със защитна функционалност, които дават резистентност на бактериите към някои типове медикаментозно лекуване. Те се синтезират благодарение на ензима бета-кетоацил-АПБ-синтаза III, а инхибитори на този ензим се тестват като евентуално средство за битка с туберкулозата.
БЦЖ – Москва/София се остава до към 6 месеца в лимфната система на имунизираните с нея деца, до момента в който при БЦЖ – Пастьор не се следи жива бактерия в нито един миг след инжектирането. Така имунната система не се подтиква задоволително дейно, колкото с имунизация с „ нашия “ „ вариант “. Затова и по-ниските равнища на смъртност от новия ковид там, където Москва/София се ползва.
*Карта на БЦЖ имунизациите по света и другите типове
лупа
