Подложиха втори човек на успешна терапия за редактиране на гени
Втори пациент беше подложен на терапия за редактиране на гени като част от проучване в американския щат Калифорния, а при първия човек, минал през процедурата, не са се появили притеснителни странични резултати, оповестиха лекарите, представени от Асошиейтед прес.
Редактирането на гени е акуратен способ в генната медицина и претендира, че може да поправя ДНК на човек, с цел да се опита да го излекува.
През ноември 44-годишният Браян Мадо стана първият човек, подложен на лечението за метаболитно заболяване, наречено синдром на Хънтър, което е породено от дефектни гени.
"Той е добре и ние получихме утвърждение да продължим с втория пациент, който също е добре ", сподели лекар Пол Хармац от профилирана болница за деца в Оукланд, щата Калифорния.
Мадо усещаше изнемощялост, беше зашеметен и го избиваше студена пот четири дни след процедурата, само че ден по-късно недоволствата отминаха сами. Мъжът имаше сериозна кашлица и псевмоторакс, които обаче лекарите не свързваха с лечението, защото той е имал сходни проблеми и преди този момент. Важното е, че черният му дроб е в положително положение, тъй като измененията в този орган алармират, че имунната система се бори против лекуването и подкопава успеваемостта му.
През декември 2015 година учени и етици, взели участие в интернационална среща, проведена от Американската академия на науките във Вашингтон, излязоха със мнение, че ще бъде "безотговорно " да се употребява технология за редактиране на гени в човешки ембриони с лечебни цели - да вземем за пример за промяна на генетични болести, до момента в който не бъдат позволени всички въпроси, свързани с нейната сигурност и резултатност.
По-рано през годината специалистите от Съединени американски щати обаче "смекчиха " позицията си по отношение на редактирането на човешки яйцеклетки, сперма и ембриони. Според оповестен през февруари отчет на Американската академия на науките и Американската академия по медицина, софтуерният прогрес прави редактирането на гени в човешки репродуктивни кафези "реалистична опция, която заслужава съществено обсъждане ".
Редактирането на гени е акуратен способ в генната медицина и претендира, че може да поправя ДНК на човек, с цел да се опита да го излекува.
През ноември 44-годишният Браян Мадо стана първият човек, подложен на лечението за метаболитно заболяване, наречено синдром на Хънтър, което е породено от дефектни гени.
"Той е добре и ние получихме утвърждение да продължим с втория пациент, който също е добре ", сподели лекар Пол Хармац от профилирана болница за деца в Оукланд, щата Калифорния.
Мадо усещаше изнемощялост, беше зашеметен и го избиваше студена пот четири дни след процедурата, само че ден по-късно недоволствата отминаха сами. Мъжът имаше сериозна кашлица и псевмоторакс, които обаче лекарите не свързваха с лечението, защото той е имал сходни проблеми и преди този момент. Важното е, че черният му дроб е в положително положение, тъй като измененията в този орган алармират, че имунната система се бори против лекуването и подкопава успеваемостта му.
През декември 2015 година учени и етици, взели участие в интернационална среща, проведена от Американската академия на науките във Вашингтон, излязоха със мнение, че ще бъде "безотговорно " да се употребява технология за редактиране на гени в човешки ембриони с лечебни цели - да вземем за пример за промяна на генетични болести, до момента в който не бъдат позволени всички въпроси, свързани с нейната сигурност и резултатност.
По-рано през годината специалистите от Съединени американски щати обаче "смекчиха " позицията си по отношение на редактирането на човешки яйцеклетки, сперма и ембриони. Според оповестен през февруари отчет на Американската академия на науките и Американската академия по медицина, софтуерният прогрес прави редактирането на гени в човешки репродуктивни кафези "реалистична опция, която заслужава съществено обсъждане ".
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ