Втората Световна война е изпълнена с критики към Германия. Обвиненията

Втората Световна война е изпълнена с рецензии към Германия. Обвиненията в геноцид, потъпкване на човешки права и генерално закононарушения против човечеството могат да изненадат безусловно всеки. Историята се написа от спечелилите и по остаряла традиция, губещите ще понесат кръста за всичко. Впрочем не би трябвало да забравяме, че тъкмо с това изявление се дава началото на Втората Световна война – „ Бошите ще платят за всичко! “. Докато Германия има своите Дахау и Аушвиц, Съединени американски щати не може да се назова изключително демократична страна. Нещо повече, тя също има своите концентрационни лагери. Въпреки това в исторически проект рядко се приказва за тези дейности.

Японци товарят имуществото си на камион, въпреки да не им е разрешено да взимат повече багаж, в сравнение с могат да си носят. Превозното средство събира багажа на целия квартал.

Може би е още по-срамен обстоятелството, че след Втората Световна война ще се появи японски водач, който моли за помилван Съединени американски щати за бомбардировките (не тези в Пърл Харбър), до момента в който неговите сънародници са били в лагери. Историята обаче демонстрира, че концентрационите лагери въобще не са непознати на Съединени американски щати. Даже можем да поспорим дали Хитлер не е взел концепцията точно от тях. Още Линкълн е употребявал пълномощията си по време на гражданската война, с цел да задържа пандизчии по съмнения, само че без да разрешава намесата на съд и без да издава присъда. С идването на Втората Световна война и надлежно бомбардировката в Пърл Харбър, Франклин Рузвелт бързо употребява тактиката на неговия сътрудник. Неговото решение е мигновено да смени адресната регистрация на повече от 100 000 японеца в страната.

Някои пътуват с трен.

Самите американски историци отхвърлят да употребяват думата концентрационни, тъй като не желаят да се свързват изключително доста с нацистките лагери. Според тях самите, лагерите били доста по-различни, а и никой не се опитвал да избие или да ги заличи. Мнозина ще нарекат този акт расистки, само че истината е, че самият Рузвелт е желал да увеличи сигурността. След сполучливата офанзива над Пърл Харбър, Съединени американски щати стартира да подозира всеки японец. Успехът на тази задача няма по какъв начин да не бъде изпълнен благодарение на шпиони. Въпросът е какъв брой такива оперират в страната?

Повече от 100 000 индивида пътуват до един от 10-те „ интерната “.

Правителството незабавно набелязва първите цели, които са евентуален риск за страната. Около 1500 души влизат в листата и с изключение на японци, може да се срещнат германци и италианци. След в детайли изявление, някои чужденци се връщат в домовете си, други нямат този шанс. Северната съседка на Съединени американски щати взима добър образец и бързо намира нов дом на 20 000 японеца.

Майка влиза в лагера с дребното си дете, идентификационните номера се виждат.

Два месеца след офанзивата на Пърл Харбър, Рузвелт подрежда осъществяването на заповед 9066. Тя автоматизирано позволявя на армията да употребява мощ и да насели „ интернатите “. До края на лятото на 1942 година множеството обитават във военни бараки и по-късно, когато лагерите са подготвени, отпътуват за своя нов дом.

При идване всеки има право на своето одеяло.

Лагерите се намират в няколко изолирани местоположения в Калифорния, Аризона, Колорадо, Идахо, Юта, Уайоминг и Арканзас. Напускането е невероятно – участва защита, границите са обградени с мини и за някои от най-любопитните може да се открият и други по-специални бонуси. В лагерите има учебно заведение, болница и даже опция за създаване на свое непретенциозно демократично държавно управление. Направена е обществена пералня и всеки има джобни, които да харчи. Някои поданици въпреки всичко могат да употребяват своите спестявания, само че първото потомство японци нямали достъп – техните банкови сметки били замразени.