Евгений Онегин в разгара на Болшевишкия преврат – провокативна постановка на операта на Чайковски в Лиеж
Втората продукция за сезона на Кралската опера на Валония в Лиеж – „ Евгений Онегин “ на Чайковски, не може да се впише в категорията на „ исторически достоверна “. Френският режисьор Ерик Вижи, който е шеф на Операта в Лозана, придвижи интригата от 20-те години на XIX век в интервала към Октомврийската гражданска война през 1917 г.
Действието стартира в годините преди събитието в провинциалния дом на Ларина.
Ясно, слънчево небе съпровожда жетварския труд на селяните, атмосферата е ведра и спокойна. Татяна е привлечена от болшевишките хрумвания и буйно чете социалистическа литература. Девойката е очарована от гостуващия Онегин, който към този момент е член на комунистическата партия. Във второ деяние не се чества рожденият ден на Татяна, а идването на новата власт. Селската черква е разрушена, камбаната служи за опора на банкетната маса. Комунистите се трансформират в новите дворяни. Ленски явно не споделя болшевишките хрумвания и в този смисъл дуелът му с Онегин не е провокиран единствено от любовна ревнивост. В последното деяние виждаме издигналата се в обществото Татяна, която е брачна половинка на върховен партиен деятел. Декорът, дело на известния сценограф Гари МакКан, е обикновен, изчистен и моден. Във всяка картина на назад във времето като декор се вижда небето, което трансформира багрите си съгласно трагичните обстановки в операта.
Солистичният екип в неделното матине на 24 октомври бе на доста високо равнище. Безспорната звезда в него бе известният съветски бас Илдар Абдразаков. Той е роден в столицата на Башкирия, Уфа – градът, в който израства и популярният Рудолф Нуреев. Абдразаков направи в Лиеж театралния си дебют в партията на княз Гремин, която е относително къса, само че съдържа обичаната на всички славянски баси песен „ Любви все возрасты покорны “. Певецът изпя този номер с доста мек, кадифен, топъл, освен това обемен тон; с извънредно елегантна дикция. Втората строфа на арията прозвуча във вълнуващо пиано. В началото на декември Илдар Абдразаков ще взе участие в влиятелното разкриване на сезона на Миланската Скала като Банко в „ Макбет “ на Верди.
В централната партия на Онегин публиката в Лиеж видя различен съветски артист – Василий Ладюк. Той сътвори доста стабилен облик с мрачно оцветен, гласовит и богат на цвят баритон, притежаващ нужната трагична тежест. Василий Ладюк е пял Онегин в редица влиятелни театри като Миланската Скала и Ковънт Гардън. Поради заболяване на титулярната певица Рузан Манташян, в ролята на Татяна се изяви Наталия Танасий. Родена в Молдова, певицата е възпитаничка на Оперното студио в Цюрих. Сопраното остави отлично усещане с доста пресен, чист поетичен глас с забавен тембър и лека вокална емисия. Техниката на Танасий е доста сигурна. Тя блестящо изобрази душевните безредици на Татяна в известната сцена с писмото. Несъмнено обещаващ млад гений, правещ първите си сполучливи стъпки по европейските подиуми.
Ленски бе още един съветски артист – Алексей Долгов. Лиричен тенор със относително дребен по размер глас и не изключително самостоятелен тембър. В интерпретацията си Долгов показва огромна изчерпателност, търсейки във всяка фраза нужните цвят и нюанси на вокала. Много изразително прозвуча огромната предсмъртна песен на Ленски. В партията на Олга се престави напълно младата, 23-годишна Мария Баракова, която към този момент се радва на интернационална кариера. Това лято мецосопраното пя Изабела в „ Италианката в Алжир “ на фестивала в Брегенц. Чудесна Филипевна бе Маргарита Некрасова – с хубав, резониращ, бездънен алт. Френският присъщ тенор Тома Морис сервира елегантно красивите куплети на мосю Трике.
Оркестърът бе под вещото управление на основния диригент Сперанца Скапучи, която както постоянно направи изчерпателен прочит на партитурата и трансформира ансамбъла в блестящо, релефно настоящо лице. Звукът бе кондензиран с доста темперамент и изразителност.
Снимки: J.Berger / Opéra Royal de Wallonie-Liège
Действието стартира в годините преди събитието в провинциалния дом на Ларина.
Ясно, слънчево небе съпровожда жетварския труд на селяните, атмосферата е ведра и спокойна. Татяна е привлечена от болшевишките хрумвания и буйно чете социалистическа литература. Девойката е очарована от гостуващия Онегин, който към този момент е член на комунистическата партия. Във второ деяние не се чества рожденият ден на Татяна, а идването на новата власт. Селската черква е разрушена, камбаната служи за опора на банкетната маса. Комунистите се трансформират в новите дворяни. Ленски явно не споделя болшевишките хрумвания и в този смисъл дуелът му с Онегин не е провокиран единствено от любовна ревнивост. В последното деяние виждаме издигналата се в обществото Татяна, която е брачна половинка на върховен партиен деятел. Декорът, дело на известния сценограф Гари МакКан, е обикновен, изчистен и моден. Във всяка картина на назад във времето като декор се вижда небето, което трансформира багрите си съгласно трагичните обстановки в операта.
Солистичният екип в неделното матине на 24 октомври бе на доста високо равнище. Безспорната звезда в него бе известният съветски бас Илдар Абдразаков. Той е роден в столицата на Башкирия, Уфа – градът, в който израства и популярният Рудолф Нуреев. Абдразаков направи в Лиеж театралния си дебют в партията на княз Гремин, която е относително къса, само че съдържа обичаната на всички славянски баси песен „ Любви все возрасты покорны “. Певецът изпя този номер с доста мек, кадифен, топъл, освен това обемен тон; с извънредно елегантна дикция. Втората строфа на арията прозвуча във вълнуващо пиано. В началото на декември Илдар Абдразаков ще взе участие в влиятелното разкриване на сезона на Миланската Скала като Банко в „ Макбет “ на Верди.
В централната партия на Онегин публиката в Лиеж видя различен съветски артист – Василий Ладюк. Той сътвори доста стабилен облик с мрачно оцветен, гласовит и богат на цвят баритон, притежаващ нужната трагична тежест. Василий Ладюк е пял Онегин в редица влиятелни театри като Миланската Скала и Ковънт Гардън. Поради заболяване на титулярната певица Рузан Манташян, в ролята на Татяна се изяви Наталия Танасий. Родена в Молдова, певицата е възпитаничка на Оперното студио в Цюрих. Сопраното остави отлично усещане с доста пресен, чист поетичен глас с забавен тембър и лека вокална емисия. Техниката на Танасий е доста сигурна. Тя блестящо изобрази душевните безредици на Татяна в известната сцена с писмото. Несъмнено обещаващ млад гений, правещ първите си сполучливи стъпки по европейските подиуми.
Ленски бе още един съветски артист – Алексей Долгов. Лиричен тенор със относително дребен по размер глас и не изключително самостоятелен тембър. В интерпретацията си Долгов показва огромна изчерпателност, търсейки във всяка фраза нужните цвят и нюанси на вокала. Много изразително прозвуча огромната предсмъртна песен на Ленски. В партията на Олга се престави напълно младата, 23-годишна Мария Баракова, която към този момент се радва на интернационална кариера. Това лято мецосопраното пя Изабела в „ Италианката в Алжир “ на фестивала в Брегенц. Чудесна Филипевна бе Маргарита Некрасова – с хубав, резониращ, бездънен алт. Френският присъщ тенор Тома Морис сервира елегантно красивите куплети на мосю Трике.
Оркестърът бе под вещото управление на основния диригент Сперанца Скапучи, която както постоянно направи изчерпателен прочит на партитурата и трансформира ансамбъла в блестящо, релефно настоящо лице. Звукът бе кондензиран с доста темперамент и изразителност.
Снимки: J.Berger / Opéra Royal de Wallonie-Liège
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ