Всяко събитие, лице, мирис, цвят“. Това е може би най-краткото

„ Всяко събитие, лице, аромат, цвят “. Това е може би най-краткото определение за книгата на Йосип Ости „ Учител по обич “, само че с добавката „ от детството “. Поетът споделя за детските си години – от времето, което помни колкото да и частично, до времето, когато към този момент пораснал, изгубва своята обичана баба. Впрочем фамилният роман-мозайка, както е избран жанрово още на корицата (художник Капка Кънева), стартира и приключва с истории, свързани с тази баба, която го е отгледала. 

Тъжни и смешни, разказите в книгата сформират забавната картина освен на детството на Йосип Ости в Сараево, само че и разкриват на днешния четец един отишъл си към този момент свят, в който героят им израства. Вече нито детството е същото, нито бабите, нито самото Сараево, само че духът на това време – времето след Втората международна война, с разбъркването на пластовете в обществото, с репресията против инакомислещите, с недоимъка, се усеща безпогрешно. 

Въпреки че написа с мекост, носталгия и обич за детството си, което напълно не е безоблачно, поетът съумява да пресъздаде и цялостната картина на следвоенните години в ярки облици със запаметяващ се нюанс. Неговият лиричен гений естествено личи и в прозата му. Това не са просто мемоари, а разкази, в които още един път се убеждаваме в литературното майсторство на Йосип Ости.

За страдание известният стихотворец напусна този свят безусловно преди дни – на 26 юни, само че „ Учител по обич “ и стихосбирките му остават, надарено претворени от Людмила Миндова на български. „ Тази творба, написа тя за „ Учител по обич “, наред с поетичните книги „ Младенци “ на Томаж Шаламун и „ Град и дете “ на Алеш Дебеляк, е измежду най-забележителните модерни мостри в словенската литература, отдадени на необятното знамение на детството “.

Чуйте преводачката Людмила Миндова.