Вулкани, отвари, пречистване - нови аспекти от живота на маите
Всяко странствуване ни обогатява, отваря сетивата ни за нови аспекти от живота. Научаваме нови неща за себе си - по какъв начин реагираме при среща с непредвиденото, страшното, рисковото... Много хора бъркат екскурзианта с пътешественика. Истината е, че първият желае да избяга от живота, до момента в който вторият желае да го живее, по тази причина се потапя в особеното и се стреми да опита колкото може повече.
Преди години американската писателка Елизабет Гилбърт покори света с книгата си " Яж, моли се и бит ", в която разказва по какъв начин е намерила себе си, пътувайки поредно до Италия, Индия и о. Бали. Тогава доста дами взеха решение да тръгнат по стъпките й, само че множеството останаха разочаровани. Защото всеки има собствен път. Моят ме води в Ел Салвадор, по стъпките на маите.
Хоя де Серен и Каса бланка
са два археологическа парка, където има още доста работа за археолозите. Интересното е, че най-вече японски учени работят тук и влагат средства. Много подземни тунели свързват другите пирамиди, само че какво има там, за какво са били направени - историята към този момент мълчи... Поради липса на пари. Но от дребното, което е намерено, добиваме бегла визия по какъв начин са живели хората там. Това единствено разпалва интереса ми и скоро се озовавам при
шаман и гала при пирамидите в Сан Андрес /> " След като сте пристигнали през днешния ден тук, то е, тъй като нещо ви е повикало ", твърди ни шаман, до момента в който разпалва огъня и се приготвя за обред. " Не си мислете, че съм тук всеки ден ", продължава той и стартира да навива тютюневи листа като пура.
В кръг са се подредили няколко дами, чужденки, стоят боси на тревата и си предават пурата, откакто са пушили малко. " Това е за филтриране ", изяснява мъжът и ми дава знак да не му фотографирам лицето - маите имат вяра, че обективът може да им вземе душата. Много желая да се причисля към групата, само че ме е позор. Приятелката, при която бях отишла на посетители, е мощно вярваща католичка и се колебае дали да пристигна с мен, тъй като съгласно нея ще " извърши грях ". Вероятно това ме подтиква да вземам участие, тъй като съм атеистка.
" Не стойте в профил ", предизвиква ме шаманът и ми подава черупка с някаква алена течност - всеки би трябвало да отпие, още веднъж за филтриране. А по-късно ни раздава свещи - да ги сложим на тази част от тялото, където изпитваме болежка, а най-после - да хвърлим свещта в огъня, който ще отнеме и болката.
" Кое потомство шаман сте ", любознания една от дамите. " Ще бъда прям ", отвръща той. " Майка ми и татко ми са огромни християни, само че всеки разбираше религията по собствен метод. Мен тя не съумя да ме допре. Преди 17 години взех решение да открия духовния свят, както са го правили предците ми. " " Създателят е на всички места ", споделя малко неудобно събеседничката му. " Създателят ли? Всеки от нас е Създателят ", поставя завършек на диалога той.
Не знам какъв брой продължава целият обред. Нямаме време, предстоят още неща за гледане. Но няма по какъв начин да си тръгнем без... да желаеме позволение от огъня.
Не знам дали церемонията ми повлия по някакъв метод, само че сигурно това, което ме очакваше на идващия ден, направи по този начин, че товар да падне от плещите ми.
Изкачване на вулкан /> Това е едно от провокациите в Ел Салвадор. Най-големият - " Санта Ана ", на 2381 м над морското ниво, притегля млади и остарели, мъже, дами и деца от целия свят.
Когато се записах за еднодневната екскурзия, гидът ме попита дали имам опит в изкачването, някакви болести, тъй като изпаренията от сяра работили доста мощно на хората със сърдечносъдови проблеми. Отговорих толкоз безапелационно, че всичко е наред, че хората останаха с усещането, че постоянно изкачвам вулкани. Това беше огромната ми неточност, тъй като... в никакъв случай не бях правила такова нещо.
На идващия ден отидохме доста рано сутринта, без да сме закусвали, и след първите няколко метра усетих по какъв начин пулсът ми внезапно се учести, ръцете и краката ми започнаха да треперят, мъчно си поемах въздух. Намирахме се в тропическа гора и преходът беше доста стръмен. За благополучие, откакто изядох едно кексче и пих малко вода, се оправих и за час и 15 минути стигнахме до кратера. Адреналинът ми толкоз се беше покачил, че не усетих изпаренията от сяра, имах възприятието, че мога да се катеря още през целия ден.
Оказа се, че пътят, по който сме минали, е
античен път на маите
който те извървявали като акт на всеотдайност, с цел да умилостивят боговете. Пътеката тук-там е труднопроходима даже през днешния ден, въобразявам си каква е била преди епохи. Но щом са стигнели до кратера, са хвърляли вътре цветя, храна, предмети и откровено са вярвали, че молитвите им ще бъдат чути.
Учудващото беше, че на идващия ден нямах никаква мускулна тресчица, а в противен случай - единствено предпочитание за живот.
Моят път не мина през Италия, Индия и о. Бали, а през доста други страни през последните 13 години. Със сигурност има още доста неща, които остава да видя в Ел Салвадор, само че за момента това ми е повече от задоволително, с цел да бъда щастлива.
Преди години американската писателка Елизабет Гилбърт покори света с книгата си " Яж, моли се и бит ", в която разказва по какъв начин е намерила себе си, пътувайки поредно до Италия, Индия и о. Бали. Тогава доста дами взеха решение да тръгнат по стъпките й, само че множеството останаха разочаровани. Защото всеки има собствен път. Моят ме води в Ел Салвадор, по стъпките на маите.
Хоя де Серен и Каса бланка
са два археологическа парка, където има още доста работа за археолозите. Интересното е, че най-вече японски учени работят тук и влагат средства. Много подземни тунели свързват другите пирамиди, само че какво има там, за какво са били направени - историята към този момент мълчи... Поради липса на пари. Но от дребното, което е намерено, добиваме бегла визия по какъв начин са живели хората там. Това единствено разпалва интереса ми и скоро се озовавам при
шаман и гала при пирамидите в Сан Андрес /> " След като сте пристигнали през днешния ден тук, то е, тъй като нещо ви е повикало ", твърди ни шаман, до момента в който разпалва огъня и се приготвя за обред. " Не си мислете, че съм тук всеки ден ", продължава той и стартира да навива тютюневи листа като пура.
В кръг са се подредили няколко дами, чужденки, стоят боси на тревата и си предават пурата, откакто са пушили малко. " Това е за филтриране ", изяснява мъжът и ми дава знак да не му фотографирам лицето - маите имат вяра, че обективът може да им вземе душата. Много желая да се причисля към групата, само че ме е позор. Приятелката, при която бях отишла на посетители, е мощно вярваща католичка и се колебае дали да пристигна с мен, тъй като съгласно нея ще " извърши грях ". Вероятно това ме подтиква да вземам участие, тъй като съм атеистка.
" Не стойте в профил ", предизвиква ме шаманът и ми подава черупка с някаква алена течност - всеки би трябвало да отпие, още веднъж за филтриране. А по-късно ни раздава свещи - да ги сложим на тази част от тялото, където изпитваме болежка, а най-после - да хвърлим свещта в огъня, който ще отнеме и болката.
" Кое потомство шаман сте ", любознания една от дамите. " Ще бъда прям ", отвръща той. " Майка ми и татко ми са огромни християни, само че всеки разбираше религията по собствен метод. Мен тя не съумя да ме допре. Преди 17 години взех решение да открия духовния свят, както са го правили предците ми. " " Създателят е на всички места ", споделя малко неудобно събеседничката му. " Създателят ли? Всеки от нас е Създателят ", поставя завършек на диалога той.
Не знам какъв брой продължава целият обред. Нямаме време, предстоят още неща за гледане. Но няма по какъв начин да си тръгнем без... да желаеме позволение от огъня.
Не знам дали церемонията ми повлия по някакъв метод, само че сигурно това, което ме очакваше на идващия ден, направи по този начин, че товар да падне от плещите ми.
Изкачване на вулкан /> Това е едно от провокациите в Ел Салвадор. Най-големият - " Санта Ана ", на 2381 м над морското ниво, притегля млади и остарели, мъже, дами и деца от целия свят.
Когато се записах за еднодневната екскурзия, гидът ме попита дали имам опит в изкачването, някакви болести, тъй като изпаренията от сяра работили доста мощно на хората със сърдечносъдови проблеми. Отговорих толкоз безапелационно, че всичко е наред, че хората останаха с усещането, че постоянно изкачвам вулкани. Това беше огромната ми неточност, тъй като... в никакъв случай не бях правила такова нещо.
На идващия ден отидохме доста рано сутринта, без да сме закусвали, и след първите няколко метра усетих по какъв начин пулсът ми внезапно се учести, ръцете и краката ми започнаха да треперят, мъчно си поемах въздух. Намирахме се в тропическа гора и преходът беше доста стръмен. За благополучие, откакто изядох едно кексче и пих малко вода, се оправих и за час и 15 минути стигнахме до кратера. Адреналинът ми толкоз се беше покачил, че не усетих изпаренията от сяра, имах възприятието, че мога да се катеря още през целия ден.
Оказа се, че пътят, по който сме минали, е
античен път на маите
който те извървявали като акт на всеотдайност, с цел да умилостивят боговете. Пътеката тук-там е труднопроходима даже през днешния ден, въобразявам си каква е била преди епохи. Но щом са стигнели до кратера, са хвърляли вътре цветя, храна, предмети и откровено са вярвали, че молитвите им ще бъдат чути.
Учудващото беше, че на идващия ден нямах никаква мускулна тресчица, а в противен случай - единствено предпочитание за живот.
Моят път не мина през Италия, Индия и о. Бали, а през доста други страни през последните 13 години. Със сигурност има още доста неща, които остава да видя в Ел Салвадор, само че за момента това ми е повече от задоволително, с цел да бъда щастлива.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ