ДИЛЯНА КОЧЕВА е родена в София. Завършила е Руска филология

ДИЛЯНА КОЧЕВА е родена в София. Завършила е " Руска лингвистика " (бакалавър) и " Международна публицистика " (магистър) в СУ " Св. Климент Охридски ". След това сполучливо пази докторантура на тематика " Жената водач в българското общество " в УНИБИТ. Има следдипломна подготовка - " Начална педагогика " в СУ " Св. Климент Охридски ". Професионално се занимава с публицистика от близо 10 години, като е работила в печатните издания " Вестник за дома ", " Русия през днешния ден ", " Китай през днешния ден ", " Земя " и " 19 Минути ". От близо пет години е редактор във в. " Аз-буки " и написа за обучение.

- Дея, неотдавна излезе твоята първа книга " Вълшебните обувки на Кая ". За какво се споделя в нея?
- " Вълшебните обувки на Кая " е история за самоуверено момиче, което всяка вечер би трябвало да заспива със специфични обувки за сън. Книгата е за силата да не се страхуваш от незнайното, за вярата в личните ти благоприятни условия, за същинското другарство и за умеенето да мечтаеш. Иска ми се децата да схванат, че в случай че същински имат вяра в чудеса, те в действителност ще се случат. 
Всичко в книгата е инициирано от моята щерка Кая. Тя заспива всяка вечер със специфични обувки за сън или така наречен от мен вълшебни обувки. Роди се с болест, наречена " еквиноварус " или по-простичко казано - с криви крачета. Сега крачетата й са добре, само че с цел да не се стигне до рецидив, би трябвало да носи обувки за сън. 
Персонажите във " Вълшебните обувки на Кая " също са действително съществуващи субекти. Всяка вечер до Кая се гушка най-хубавият й другар Мечо. Тази плюшена играчка е с нея на всички места и тя в действителност доста я обича. Дори вълшебните думи в книгата - " Халче дуо ", са измислени от нея. 
Другият необикновен воин - Слон-гущер, също е действително действителен индивид или по-точно доста сладка играчка, която й подариха за първия рожден ден. И защото вкъщи кръщаваме всички играчки, попитах Кая по какъв начин ще се споделя розовото слонче, а тя отговори: " Гущер ".  
Когато писах книгата, си помислих, че в случай че пиша за Кая, би трябвало да опиша нейния свят - тъкмо подобен, какъвто е през почтените детски очи.  

- Какво те предизвика и окуражи да я напишеш?
- Никога не съм си и представяла, че някой ден ще напиша детска книга. Много обичам да чета, само че едно е да обичаш да четеш, а напълно друго - да пишеш. Признавам, за деца се написа доста мъчно, тъй като би трябвало да носиш детското в себе си и да не си спрял да вярваш в чудеса. Но животът от време на време ти сервира забавни уроци и тъкмо в това се крие магията да го живееш. Поставя те в обстановки, от които при съществуване на проблем би трябвало да направиш всичко по силите си, с цел да намериш метод да го разрешиш.
Когато Кая стартира да посещава детска градина, разбра, че другите деца не носят обувки за сън. И започнаха въпросите. Дълго време търсих детска книга за деца с еквиноварус, само че по този начин и не открих на български език. И взех решение, че може би би трябвало да се опитам да напиша аз. 
Безкрайно признателна съм на сътрудниците ми от Националното издателство за обучение и просвета " Аз-буки " за поддръжката и за това, че ми помогнаха по всевъзможен метод. Благодарна съм на толкоз доста хора. Зад тази дребна брошура стоят доста другари, като всеки оказа помощ по един или различен метод.

- Това е книга идея. Разкажи повече за посланията в нея.
- Да, тази книга е с идея. Иска ми се да послужи като мост за приемане на другите от нас. Искрено имам вяра, че това да си с нещо малко по-различен от останалите не те трансформира в човек без другари. Много е значимо да беседваме вкъщи с децата си и да им обясняваме за света към нас. 
В забързания свят, в който живеем, все по-малко време ни остава да прекарваме пълноценно времето си с децата. Технологиите, колкото и да улесняват живота ни, със същата мощ и го утежняват. Родителите стават все по-заети, желаят да свършат всичко, а денят е единствено 24 часа. И от време на време по този начин се случва, че времето не стига за най-важните неща, а точно да седнеш умерено с детето си и да поговориш, и най-важното - да го изслушаш. Толкова доста неща можем да научим от децата си. Светът през техните очи е надалеч по-хубав от този на възрастните.  
За мен приказките са най-подходящият метод да обясниш на детето си за другите деца. Това е метод да му разкажеш, че в случай че някой има друга кожа, етнос или пък физически кусур, това не го прави друг от теб. Чрез историите в книгите може да му обясниш какъв брой е значимо да опознава индивида против себе си и да не съди за него по външния тип, а по душата и делата му. 
Наистина се надявам тази дребна и цветна брошура, наречена " Вълшебните обувки на Кая ", да се трансформира в мост за приемане на другите от нас. Тя е написана за родителите и децата с криви крачета, само че е и за всички останали деца, с цел да им помогне да схванат и да обикнат другите от тях. Или както в този момент е съвременно да се каже - да развие у тях социално-емоционалните им умения като емпатия и съпричастност. 

- Изданието е с прелестни илюстрации. Чие дело са те?
- Илюстрациите в книгата са дело на доста надарена и млада илюстраторка - прелестната Ина Кьорова. С нея се срещнах напълно инцидентно и за следващ път се убедих, че ориста си знае работата. 
След като написах текста, започнах да диря човек, който да ми помогне с рисунките. Всички добре знаем, че силата на детските книги се крие тъкмо там. За мен беше значимо обувките да бъдат доста тъкмо нарисувани и да участват по един или различен метод на всяка страница. 
Но намирането на илюстратор не се оказа толкоз елементарно, колкото мислех. Говорих с няколко индивида, само че някак нещата не се получиха. Тогава взех решение да напиша в една група какъв човек диря и да видя какво ще се случи. Писаха ми разнообразни хора, приложиха и портфолио на предходни свои планове. Но когато видях работата на Ина, незабавно разбрах, че тя е моят човек. Много ми харесва стилът й. Всички нейни книги са с идея, което доста ми хареса. И най-важното - с изключение на обувките за сън, Ина съумя да нарисува и облика на Кая толкоз същински. И го направи единствено по една нейна фотография, която й изпратих в чата. През целия развой на работа с Ина работихме отдалечено. Запознахме се чак когато всичко беше готово и в действителност си паснахме. Тя е страхотна и в случай че се престраша да напиша продължение на " Вълшебните обувки на Кая ", без подозрение бих желала още веднъж да работя с нея.   

- Книгата беше показана в Детския отдел на Столичната библиотека, в Пловдив, Разград и Варна. Как я посрещат дребните читатели, техните родители и специалистите? 
- Засега отзивите, които получавам за книгата, са доста позитивни. Много постоянно децата желаят да имат и те вълшебни обувки, с цел да могат да пътуват до вълшебни земи.
Премиерата в София за мен беше извънредно прочувствена. Безкрайно признателна съм на Алекс Раева, която прочете фрагмент от книгата пред гостите и застана зад задачата. В Пловдив се срещнахме с възпитаници и направихме креативен семинар с тях. Толкова доста положителни хрумвания се родиха там. Страхотни бяха и срещите ми в Разград и Варна.
С сътрудниците в издателството се опитваме всяко показване да бъде друго. Във Варна акцентирахме върху здравната страна на заболяването - по кое време се открива и по какъв начин се лекува. Гост беше детският ортопед доктор Мирослав Живков - докторът, който е специализирал в лекуването на деца с еквиноварус. Благодарение на него доста деца към този момент не се нуждаят от вълшебни обувки. Повечето от бебетата в България, Сърбия и районен съд Македония се лекуват при него. Дойдоха доста родители и деца с еквиноварус, с които се запознахме персонално и обменихме опит.

- Да чакаме ли идната история за нови завършения на Кая и Мечо?
- Този въпрос все по-често ми го задават. В началото изрично отричах с думите: " Аз не съм детски публицист. " Но към този момент се възнамерявам дали да не намеря още другари на Мечо и Кая. Животът е доста по-хубав, когато си обкръжен от обичани хора, нали по този начин? А и при срещите ми с децата те ме питаха за това.

- Освен публицист и майка на Кая, ти си публицист в националния седмичник за обучение и просвета " Аз-буки ". Кои са обичаните ти тематики, по които работиш в него?
- Аз съм от хората, които в действителност обожават работата си. За мен тя е сбъдната фантазия. Късметлийка съм, че работя с прелестни хора и че имам свободата да пиша за положителните образци в българското обучение. А те са толкоз доста. Обичам да описвам истории, които въодушевяват. Често пиша за млади учители, изобретателни шефове, новаторски учебни заведения и съумели възпитаници. Добрите образци са на всички места към нас - нужно е единствено някой да ги види и да ги опише. 

- Срещаш се с доста възпитаници и младежи. Има ли я искрата на знанието у днешните младежи? Обичат ли те да четат или " мишката изяде книжката "? 
- Смело мога да кажа, че мишката не е изяла книжката. Има доста младежи, които обичат да четат, и го вършат постоянно. Истината е, че постоянно избират да слушат книгите, а не да ги разлистват в хартиен формат, както сме привикнали ние. Жанровете, които харесват, също са по-различни, само че това никога не го прави неприятно. 
Новото потомство е друго, само че за сметка на това е по-любопитно, по-будно и малко по-нетърпеливо. Иска всичко да се случва в този момент и незабавно. И това не всеки път е неприятно. 
В работата си срещам доста съумели възпитаници, носители на оценки и медали от олимпиади. За себе си съм разкрила, че всички тези деца идват от фамилии, където родителите са възпитали у тях същински персони. Не съм имала случай да беседвам с съумяло дете и в първото изречение то да не благодари на родителите и на учителите си. Важни са дребните елементи, без тях няма по какъв начин да се види цялата картина. 

- Освен да пишеш, какво най-вече обичаш да правиш в свободното си време? 
- В последно време не мога и да бленувам за свободно време. Наскоро се замислих, че не помня по кое време последно ми е било скучно и не съм имала какво да върша. Всеки мой ден е друг и непредвидим. Обичам да върша проекти за деня, само че в никакъв случай нещата не се случват по проект. Жонглирам сред фамилията и работата, а в този момент отстранявам доста време и на представянията на книгата. Получавам предложения да гостувам на детски градини, с цел да чета пред децата книгата и това доста ме радва. Тези срещи ме зареждат с позитивни страсти. Няма нищо по-хубаво от една прегръдка на дребни ръчички и откровено изречено: " Благодаря, беше доста забавно! "

- Кои са трите най-важни неща в живота? За какво мечтаеш?
- Моите три най-важни неща в живота ми са: фамилията, работата и свободата, или по различен метод казано - опцията да върша това, което обичам и същински имам вяра в него.
Надали има човек, който не би сложил преди всичко в живота си своето семейство. За мен това са както Кая и мъжът ми Петър, по този начин и моите родители, които постоянно са били и не престават да бъдат моята опора. Аз съм от хората, които доста държат на своите другари. За мен те също са фамилията.
Вече загатнах какъв брой доста обичам работата си. За нея в действителност мога да приказвам с часове. Срещите с хората ме въодушевяват и в действителност ме зареждат. Надявам се в никакъв случай да не ми се постанова да работя нещо друго. 
Безспорно доста значима е и свободата - свободата да работиш това, което обичаш, свободата да мечтаеш и да сбъдваш, свободата да опитваш и да бъркаш, да падаш и да ставаш.
И в този момент защо бленувам ли? Мечтая повече хора да научат какво е еквиноварус и да бъде направена точна статистика на броя на децата с това заболяване у нас. Сега се счита, че това е едно на 1000 деца. Но това нищо не значи. Няма конкретика. Искам да има публична статистика и информация за лекуването на заболяването. Това ще бъде в помощ на доста родители, които в този момент за първи път се сблъскват с заболяването.
Тайничко бленувам и " Вълшебните обувки на Кая " да доближи до колкото може повече хора и да стане разпознаваема. Надявам се тя да се трансформира в обичана книга на доста деца.