Поучителна история за всички, които се страхуват да рискуват
Всяка алегория има своята поука. Предимството на тези поучителни разкази е, че са по едно и също време потребни и приятни за четене. Те постоянно са с дребен размер, а сентенцията е задоволително ясно обособена. Друга специфичност е, че всеки от нас би трябвало да я прочете и самичък за себе си да изведе кое е най-важното. Притчите нормално ни демонстрират някои елементи, които сме пропуснали, само че са основни. Затова и през днешния ден ви представяме една поучителна история за всички, които се опасяват да рискуват.
Тази история не е за Уолтър Мити (от фотографията горе). А може би е… Може би е за него. И за теб. И за мен. Може би е за всеки от нас, предават от dama.bg. Защото всеки от нас в даден миг от живота си се опасява да последва гласа на сърцето си. Просто тъй като се опасява да рискува. Страхува се да не сбърка. Страхува се да не се провали. И не осъзнава, че по този начин в действителност се опасява да живее…
Притча за яйцето
Една заран Настрадин Ходжа увил едно яйце в забрадка, отишъл на градския площад и оповестил на минувачите:
– Днес следва значимо съревнование! Който познае какво е увито в тази забрадка, ще получи за премия това, което е вътре. Хората се спогледали, заинтригувани, и Настрадин Ходжа траял:
– Увитото в тази забрадка е с жълта като жълтъка вътрешност, към нея има бяла като белтъка течност и всичко това е поместено в елементарно чуплива черупка. То е знак на плодородието и ни припомня за птиците, полетели към гнездата си. Е, кой ще ми каже какво се крие тук?
Всички мислели, че Настрадин Ходжа държи яйце в ръцете си, само че отговорът бил толкоз явен, че никой не желал да стане за смях пред другите. Ами в случай че не било яйце, а нещо доста значимо, плод на богатото мистично въображение на дервишите? Жълтата вътрешност може би сочела връзка със слънцето, а бялата течност към нея току-виж се оказала някаква алхимична съставна част. Не, не, този вманиачен човек се опитвал да се подиграе с някого.
Настрадин Ходжа задал още два пъти въпроса, само че никой не дръзнал да отговори, да не би да каже нещо несвоевременно.
– Всички вие знаехте отговора – оповестил най-после той, – само че никой не посмя да го изрази с думи. Такъв е животът на нерешителните: отговорите са под носа ни, само че тези хора търсят постоянно най-сложните пояснения и в последна сметка си остават с пръст в устата. Само едно нещо прави невъзможна фантазията: страхът от неуспех.
Виж още:
