Всяка година в първия ден на месец на март българите

Всяка година в първия ден на месец на март българите се окичват с мартеници, като обичаят се свързва с триумфа на настъпващата пролет над отиващата си зима.

 

Наред с леденото хоро и нестинарството, мартеницата е типично български бит, с който страната ни е известна по света. В класическия си тип мартеницата съставлява усукани бял и червен конец, като аленото символизира живота, а бялото – чистотата и щастието.

 

Като за всяка друга традиция, по този начин и за произхода на мартеницата съществуват десетки митове. Може би най-известната е обвързвана с създателя на нашата страна хан Аспарух. Тя гласи, че когато ханът прекосил Дунав, решил да изпрати новина на сестра си Хуба, която била пленница в друго царство, че е намерил нова земя за народа ни. Когато ханската сестра получила радостна новина, тя съумяла да избяга от плен и се отправила към Дунав. За да откри брод през величествената река, Хуба пуснала сокол, който да потърси правилния път. Девойката вързала бял конец за крайници на птицата, а другия държала в ръката си. Соколът литнал високо в небето, само че таман, когато разкрил брода, той бил пронизан от вражеска стрела. Гордата птица паднала мъртва, а кръвта ѝ обагрила белия конец. Хуба обаче проследила нишката и съумяла да премине Дунав и да види брат си.

Освен в България, мартеници се носят и в няколко други страни на Балканския полуостров.

 

В Северна Македония мартеницата се споделя „ мартинка “ и честването на традицията изцяло се припокрива с това в югозападните елементи на България.

В Румъния мартениците са наричани „ мърцишор “ и се връзват към китките единствено на дами и деца, а в случай че се подари на мъж, той би трябвало да я носи в джоба си, с цел да не се вижда. Северните ни съседи свързват обичая с началото на земеделската година.

Молдова е друга страна, в която традицията е необятно публикувана. Подобно на румънските си съседи, молдовците назовават бяло-червения конец „ мърцишор “. Според обичая девойките подаряват мартеници на момчетата, които се носят до края на месеца и след това се окачват на плодово дръвче. Ежегодният фестивал „ Мърцишор “ се е трансформирал в един от най-големите празници в Молдова. Обичаят прелива в общността на бесарабските българи и в Украйна, където традицията продължава.

Гръцкото название за мартеница е „ мартис “ и е публикувана най-вече в северната част на страната. Носи се до края на месеца, а по-късно, съгласно традицията, се оставя върху рози. Мартеницата може да се смъкна и при появяването на първата лястовица.

 

В Албания мартеницата се назовава „ моняк “, като обичаите към нея наподобяват българските, защото най-вече хората с български корени следват обичая. Същото важи и за Сърбия, където обичая се практикува от хората с български етнически генезис.

Популярността на мартениците отвън рамките на модерна България потвърждава единствено едно: днешните мартеници свързват духовно българите, без значение къде живеят, по този начин както окървавеният бял конец е свързал хан Аспарух с обичаната му сестра. Нещо повече, разпространяването на мартеници отвън земите, обитаеми с етнически българи, свидетелства за мощното културно въздействие на България в района, през миналите епохи.

Независимо от политическите действителности на 21 век, мартеницата разрешава на българите да живеят духовно свързани един с различен, където и да се намират, написа БГНЕС.