Какво се случва с тялото, когато някой умре
Всяка година единствено в Съединените щати умират до 2,8 милиона души. Марк Евели – шеф на погребална организация, който управлява и университетска стратегия по погребални науки – споделя, че въпреки житейският опит на всеки човек да е неповторим, това, което се случва с тялото след гибелта, следва общо взето предвидима верига от събития.
В общи линии тази верига зависи от три неща: къде умирате, по какъв начин умирате и какво вие или вашето семейство ще реши по отношение на погребението и финалните дейности с тялото.
Смъртта може да настъпи на всички места: вкъщи, в болница, в лечебно заведение, в палиативно заведение, или на мястото на акцидент, ликвидиране или самоубийство.
Съдебен доктор или коронер би трябвало да проверява всеки случай на непредвидена гибел на човек, който не е под лекарски грижи, и въз основа на събитията на гибелта да дефинира дали е нужна аутопсия. Ако това е по този начин, тялото се изпраща в окръжната морга или в погребално бюро, където патолог прави обстоен вътрешен и външен оглед на тялото, както и токсикологични проби.
След като трупът е освободено, в някои страни фамилиите сами могат да се оправят с него, само че множеството хора наемат траурен сътрудник. Тялото се слага на носилка, покрива се и се придвижва от мястото на гибелта до погребалния дом.
Конкретното законодателство на страната дефинира кой има право да провежда погребението и да взема решения по отношение на тленните остатъци. В някои страни можете да изберете, до момента в който сте живи, какво да стане с тялото ви, когато умрете. В множеството случаи обаче решенията се вземат от роднините или от някого, който сте показали преди гибелта си.
Троакари
В потребителско изследване от 2020 година, извършено от Националната асоциация на погребалните сътрудници (САЩ), 39,4 % от интервюираните оповестяват, че считат, че е доста значимо тялото или кремираните остатъци да бъдат изложени на погребението или възпоменателната работа.
За да стане това, погребалният дом нормално ще попита дали тялото да бъде балсамирано. В този развой то се дезинфекцира, краткотрайно се резервира за службата и възстановява естествения му, спокоен тип (доколкото е възможно). Обикновено балсамирането се изисква, в случай че тялото ще бъде обществено изложено и при някои други условия, в това число в случай че лицето е умряло от заразна болест или в случай че кремацията или погребението се отсрочат с повече от няколко дни.
Когато погребалният сътрудник стартира процеса на балсамиране, той слага натрупа върху специфична маса от порцелан или неръждаема стомана, която наподобява доста на тази в операционна зала. След това измива тялото със сапун и вода и го слага с ръце, кръстосани над корема, както ги виждаме в ковчега. В процеса също по този начин затваря очите и устата.
След това погребалният сътрудник прави дребен прорез покрай ключицата, с цел да получи достъп до яремната вена и сънната артерия. Вкарва пинсети във вената, с цел да разреши на кръвта да изтече, като в това време инжектира балсамиращ разтвор в сънната артерия посредством дребна тръбичка, обвързвана с балсамиращата машина. На всеки 50-75 кг телесно тегло са нужни към 3-4 литра балсамиращ разтвор, формиран най-вече от формалдехид. След това погребалният сътрудник отстранява непотребните течности и газове от коремната и гръдната празнина благодарение на инструмент, наименуван троакар. Той работи сходно на аспирационната тръба, която зъболекарят ни дава да си държим в устата, с цел да не се удавим със слюнката си, до момента в който той работи.
След това погребалният сътрудник зашива всички сечения, оформя косата и ноктите и още веднъж измива тялото и го подсушава с кърпи. Ако трупът има отпаднал или обезводнен тип, той може да инжектира разтвор посредством подкожна игла, с цел да запълни чертите на лицето. Ако контузия или заболяване са трансформирали външния тип на умрелия, балсаматорът може да употребява восък, лепило и гипс, с цел да възвърне естествените му черти и форми.
Накрая погребалният сътрудник облича умрелия и нанася козметични артикули. Ако предоставеното облекло не му подхожда, той може да го среже и да го втали и настройки на място, където не се вижда. Някои погребални организации употребяват аерограф за нанасяне на козметиката, други употребяват профилирани гримове за погребения, а трети – просто елементарен грим, който може да се откри в магазина.
Ако умрелият ще бъде кремиран и няма да се демонстрира за последно довиждане, доста погребални домове изискват член на фамилията първо да го разпознава. След като бъдат попълнени смъртният акт и всички други нужни разрешителни, погребалният дом транспортира умрелия в определен резервоар до крематориума.
Кремациите се правят самостоятелно. Както е в контейнера, умрелият се слага в крематора, където се изгаря. Операторът отстранява всички железни предмети, като импланти, пломби и елементи от ковчега, и по-късно раздробява костните фрагменти. След това той слага обработените остатъци в определената урна. Някои фамилии избират да запазят праха, до момента в който други го погребват, слагат на особено място или го разпръскват.
Този модел става все известен по целия свят.
Когато се избере заравяне в земята, ковчегът нормално се слага в бетонен външен гробен резервоар, преди да бъде спуснат в гроба. Ковчезите могат да бъдат заровени и в надземни гробници – здания, наречени мавзолеи. Обикновено гробът или криптата имат някакъв надгробен камък, на който са изписани името и други детайлности за умрелия.
В някои гробища има места, отдадени на „ зелени “ погребения с грижа за околната среда, в които необработено тяло може да бъде заровено в биоразградим резервоар. Има и други форми на заравяне, които са по-рядко срещани. Като опция на кремацията, химическият развой на алкална хидролиза може да сведе останките до костни фрагменти. Компостирането пък включва слагане на покойника в съд с органични материали като дървени стърготини и плява, с цел да се разреши на микробите да разградят тялото по натурален метод.
По време на кариерата си в погребалната работа, която продължава към този момент повече от 20 години, Марк е видял доста промени. В продължение на десетилетия шефовете на организации са били най-вече мъже, само че в този момент в школите за погребални сътрудници по целия свят се образоват съвсем толкоз, в случай че не и повече, дами, колкото и мъже. Кремацията става все по-популярна; от ден на ден хора възнамеряват погребенията си предварително; а доста към този момент нямат религиозна принадлежност и по тази причина избират по-малко публична работа.
Сбогуването е значимо за тези, които остават на този свят, и доста фамилии, които се отхвърлят от гала, по-късно съжаляват за това. Достойното и свястно прощаване, както и опцията да споделим мемоари и да се утешим взаимно, почитат живота на умрелия и улесняват изцелението на фамилията и приятелите след загубата.
