Всяка година на 25 май в местността Костина се провежда

Всяка година на 25 май в местността Костина се организира празненство в памет на Бенковски. Актьори пресъздават сцената с убийството на Бенковски и залавянето на другарите му.

Георги Бенковски е роден в Копривщица на 21 септември 1843 година Има две сестри – Куна и Василя. Има тежко детство, татко му Грую Хлътев, малък и честен търговец, умира през 1848 година и това принуждава Гаврил да учи единствено до 3-ти клас в главното учебно заведение в Копривщенско, а по-късно майка му го дава да учи занаят – терзийство. Неудовлетворен от тази вероятност, става абаджийски чирак, след това се отделя от майстора си и самичък се залавя с търговия. Обикаля огромните пазари в Цариград и на юг из Анадола.



В продължение на 10 години живее на разнообразни места в Ориента – Смирна, Цариград, Анадола, Александрия, работейки всевъзможни неща. Говорел седем езика – български, турски, гръцки, италиански, полски, румънски и персийски. Приемайки името Георги Бенковски, той интензивно се включва в подхванатите от българската революционна емиграция дейности.

В град Букурещ се среща със Стоян Заимов и се възпламенява по революционното дело. През лятото на 1875 година той е включен в групата революционери-подпалвачи на Цариград. Целта на акта е да се провокира ужас в Османската империя. Групата идва в имперската столица, само че не реализира замисленото заради намесата на граф Н. Игнатиев. Бенковски се връща в Букурещ, където взема ефективно присъединяване в сформирането и работата на Гюргевския комитет, заседавал в интервала 11-12 ноември – 25 декември 1875 година и взел решение за въстание в България напролет на 1876 година

Според проекта на Гюргевския комитет Георги Бенковски е определен за асистент деятел на IV Пловдивски революционен окръг с център Панагюрище и основен деятел Панайот Волов. Бенковски се откроява със своите качества и Волов непринудено отстъпва мястото си на пръв деятел.

От 14 до 16 април 1876 провежда заседание в местността Оборище, с цел да разбере до каква степен е стигнала организацията на близките обитаеми места, взели присъединяване в подготовката на въстанието.

По време на оповестяването на Априлското въстание, на 20 април 1876 година (стар стил) в Копривщица, Бенковски е в Панагюрище дружно с множеството други апостоли. Когато схваща, че в Копривщица към този момент се бият, той афишира въстанието и в Панагюрище, след което бързо образува чета и потегля да подвига и близките села.

Хвърковатата чета, с която неуморно обикаля целия район и съумява да активизира и стимулира доста въстаници, играе централна роля във военните дейности на въстанието.

След жестокото потушаване на протеста в Панагюрския район Бенковски и четата се насочат към Тетевенския балкан. На 12 май 1876 година (стар стил; 25 май нов стил), след изменничество от страна на дядо Въльо, пада в река Костина, пронизан от патрона на баш потеряджията Рюзгяр Хаджи Ахмед ага. Главата му е пратена в Ботевград, а по-късно в София. Тези събития са документирани от Захари Стоянов в „ Записки по българските въстания “. Самият създател претърпява по знамение проведената им засада.

Събитията тази година коментира в “Нашият ден “ Пенка Ганева , кмет на Рибарица.

“Каним всички да дойдат в село Рибарица на възпоменателните тържества, които по традиция се организират на 25 май на ловното място на Георги Бенковски. Те ще стартират с панихида. След това имаме посетители от Военновъздушното учебно заведение в Долна Митрополия. Тяхното учебно заведение се споделя “Георги Бенковски “. Те са тук и са част от нашите тържества. И спортното учебно заведение “Георги Бенковски “ в Плевен.

Най-важното е, че цялата стратегия приключва с възстановка на последните дни на вожда на Априлското въстание – Георги Бенковски и останалите от неговата чета.

Миналата година заради пандемията честването не се състоя. Наистина еуфорията и страстта е огромна, тъй като това е традиция, която ние балканджиите по Тетевенския балкан пазим.

В този ден отдаваме респект на огромните герои от Априлското въстание. "

Легендите и истината за измяната

" От това, което е написал Захари Стоянов, се знае, че Бенковски се е укривал в Тетевенския балкан. Преминавайки от Черни Вит и Дивчовото до Рибарица, попада на дядо Въльо, пастир, извел стадото си в планината. Понеже Бенковски е бил наблюдаван, дядо Въльо е сгащен от потерята, доста уговарян и съумяват да го склонят да ги съобщи. "

Разговора можете да чуете от звуковия файл.