По 1500 души годишно разбират, че имат злокачествено заболяване на кръвта
Всяка година сред 1400-1500 българи се разболяват от злокачествено заболяване на кръвта ". Това сподели проф. Юлиан Райнов, началник на Клиниката по хематология във ВМА и зам.-председател на Българското здравно съдружие по хематология, представен от БГНЕС.
" Най-честите прояви на хематологичните болести, било то доброкачествени или злокачествени са умората, бледостта на кожата, понижената физическа интензивност, което може да приказва за напълно банална анемия, само че и за съществено заболяване на кръвта. Всеки обезпечен български жител най-малко 2 пъти в годината би трябвало да си направи кръвна картина при фамилния доктор ", поучава експертът.
Другите изяви са сходни на грипа – нараснала температура, настинка, изнемощялост, сърбеж по кожата, а във връзка с лимфомите е появяването на увеличени лимфни възли, които постановат незабавна консултация с хематолог.
" Един лимфен възел, който е над 2 см и размерът му не понижава след 2-3 седмичен банкет на антибиотици, наложително би трябвало да се в профил оперативно, с цел да може да се сложи диагнозата незлокачествен лимфаденит или лимфом - Ходжкинов или неходжкинов. В ранен етап лекуването е по-ефективно и в доста от случаите пациентите могат да бъдат излекувани. Това настина е допустимо ", безапелационен е проф. Юлиан Райнов.
По думите му между 5000-6000 са общо болните със злокачествени болести на кръвта в България. Годишно към 1400 – 1500 са тези с новооткрити такива болести.
" Най-често те са с лимфоми, с хронични левкемии, с остри левкемии. Не са малко и пациентите с многоброен миелом, останалите пациенти са с доброкачествени болести на кръвта, като огромен % се пада на другите типове анемии. В кабинета в доболничната помощ, където работят експертите по хемотология, към 33 – 35% от прегледите се вършат на пациенти с анемии. Информация за доброкачествените болести на кръвта може да даде единствено НЗОК въз основата на записаните по съответни кодове заболявания от фамилните лекари и експертите от доболничната помощ ", отбеляза проф. Юлиан Райнов.
А какъв брой коства здравето на пациентите?
" Изчислено е, че за една новодиагностицирана остра левкемия разноските са към 10 000-12 000 лева, само че от касата се заплащат единствено 860 лева Тоест предстоят тежки диалози с административните институции, които се занимават със опазване на здравето, с цел да бъдат по някакъв метод урегулирани и съответно заплащани медицинските услуги ", изясни проф. Юлиан Райнов.
Той разяснява и това дали броята на хематолозите у нас е задоволителен.
" За мащабите на България към 160 хематолози, са един добре, позволен най-малко, който може да обслужи болните с хематологични болести. Проблем са лекарите, които работят в доболничната помощ, защото в някои от областите има по един хематолог. Например във Видин са – 2, във Враца – 2, в Монтана - 1, Велико Търново – 2, Разград – 1, Силистра – 1, Добрич – 1, Шумен-2, в Бургас – единствено 3 сътрудници, в Кърджали няма хематолог, там пациентите се обслужват от двамата хематолози от Хасково, Пазарджик има 1. Ние разполагаме с тази карта по какъв начин са разпределени хематолозите в страната ", изясни проф. Юлиан Райнов.
" Най-честите прояви на хематологичните болести, било то доброкачествени или злокачествени са умората, бледостта на кожата, понижената физическа интензивност, което може да приказва за напълно банална анемия, само че и за съществено заболяване на кръвта. Всеки обезпечен български жител най-малко 2 пъти в годината би трябвало да си направи кръвна картина при фамилния доктор ", поучава експертът.
Другите изяви са сходни на грипа – нараснала температура, настинка, изнемощялост, сърбеж по кожата, а във връзка с лимфомите е появяването на увеличени лимфни възли, които постановат незабавна консултация с хематолог.
" Един лимфен възел, който е над 2 см и размерът му не понижава след 2-3 седмичен банкет на антибиотици, наложително би трябвало да се в профил оперативно, с цел да може да се сложи диагнозата незлокачествен лимфаденит или лимфом - Ходжкинов или неходжкинов. В ранен етап лекуването е по-ефективно и в доста от случаите пациентите могат да бъдат излекувани. Това настина е допустимо ", безапелационен е проф. Юлиан Райнов.
По думите му между 5000-6000 са общо болните със злокачествени болести на кръвта в България. Годишно към 1400 – 1500 са тези с новооткрити такива болести.
" Най-често те са с лимфоми, с хронични левкемии, с остри левкемии. Не са малко и пациентите с многоброен миелом, останалите пациенти са с доброкачествени болести на кръвта, като огромен % се пада на другите типове анемии. В кабинета в доболничната помощ, където работят експертите по хемотология, към 33 – 35% от прегледите се вършат на пациенти с анемии. Информация за доброкачествените болести на кръвта може да даде единствено НЗОК въз основата на записаните по съответни кодове заболявания от фамилните лекари и експертите от доболничната помощ ", отбеляза проф. Юлиан Райнов.
А какъв брой коства здравето на пациентите?
" Изчислено е, че за една новодиагностицирана остра левкемия разноските са към 10 000-12 000 лева, само че от касата се заплащат единствено 860 лева Тоест предстоят тежки диалози с административните институции, които се занимават със опазване на здравето, с цел да бъдат по някакъв метод урегулирани и съответно заплащани медицинските услуги ", изясни проф. Юлиан Райнов.
Той разяснява и това дали броята на хематолозите у нас е задоволителен.
" За мащабите на България към 160 хематолози, са един добре, позволен най-малко, който може да обслужи болните с хематологични болести. Проблем са лекарите, които работят в доболничната помощ, защото в някои от областите има по един хематолог. Например във Видин са – 2, във Враца – 2, в Монтана - 1, Велико Търново – 2, Разград – 1, Силистра – 1, Добрич – 1, Шумен-2, в Бургас – единствено 3 сътрудници, в Кърджали няма хематолог, там пациентите се обслужват от двамата хематолози от Хасково, Пазарджик има 1. Ние разполагаме с тази карта по какъв начин са разпределени хематолозите в страната ", изясни проф. Юлиан Райнов.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ