Всяка година 1400-1500 българи се разболяват от злокачествено заболяване на кръвта
Всяка година сред 1400-1500 българи се разболяват от злокачествено заболяване на кръвта. Това сподели проф. Юлиан Райнов, който е началник на Клиниката по хематология във ВМА и заместник-председател на Българското здравно съдружие по хематология, съобщи кореспондент на БГНЕС.
Хематологията е просвета за кръвта и се занимава с заболяванията на кръвта и кръвотворните органи. Част от тях са доброкачествени, каквито са анемиите, измененията в бялата кръвна картина, в броя на тромбоцитите, най-често тромбоцитопениите. Има и злокачествени болести, най-важни от които са левкемиите, лимфомите и множественият миелом. „ Едно изследване, което беше малко изненадващо и за мен демонстрира, че 49% от 800 запитани знаеха какво съставлява тази компетентност, другите обаче много обезпокоително, не свързват хематологията с болест на кръвта ”, уточни професорът.
Най-честите прояви на хематологичните болести, било то доброкачествени или злокачествени са умората, бледостта на кожата, понижената физическа интензивност, което може да приказва за напълно банална анемия, само че и за съществено заболяване на кръвта. Всеки обезпечен български жител най-малко 2 пъти в годината би трябвало да си направи кръвна картина при фамилния доктор, поучава експертът. Другите изяви са сходни на грипа – нараснала температура, настинка, изнемощялост, сърбеж по кожата, а във връзка с лимфомите е появяването на увеличени лимфни възли, които постановат незабавна консултация с хематолог. „ Един лимфен възел, който е над 2 см и размерът му не понижава след 2-3 седмичен банкет на антибиотици, наложително би трябвало да се в профил оперативно, с цел да може да се сложи диагнозата незлокачествен лимфаденит или лимфом - Ходжкинов или неходжкинов. В ранен етап лекуването е по-ефективно и в доста от случаите пациентите могат да бъдат излекувани. Това настина е допустимо, безапелационен е професорът.
Той сподели, че сред 5000-6000 са общо болните със злокачествени болести на кръвта в България. Годишно към 1400 – 1500 са тези с новооткрити такива болести. „ Най-често те са с лимфоми, с хронични левкемии, с остри левкемии. Не са малко и пациентите с многоброен миелом, останалите пациенти са с доброкачествени болести на кръвта, като огромен % се пада на другите типове анемии. В кабинета в доболничната помощ, където работят експертите по хемотология, към 33 – 35% от прегледите се вършат на пациенти с анемии. Информация за доброкачествените болести на кръвта може да даде единствено НЗОК въз основата на записаните по съответни кодове заболявания от фамилните лекари и експертите от доболничната помощ, означи той.
„ Чест прави на НЗОК и Министерство на здравеопазването, че 100% от медикаментите, които се употребяват за лекуване на злокачествени болести се възстановяват, само че постоянно има какво да се желае. При следене на някои от пациентите нещата са недофинансирани. Нашите пътеки са извънредно недофинансирани. Изчислено е, че за една новодиагностицирана остра левкемия разноските са към 10 000-12 000 лева, само че от касата се заплащат единствено 860 лева Тоест предстоят тежки диалози с административните институции, които се занимават със опазване на здравето, с цел да бъдат по някакъв метод урегулирани и съответно заплащани медицинските услуги ”, изясни той.
Професор Юлиан Райнов изнесе презентация на XVII –та национална среща в Албена, проведена от Фондация МОСТ – Медии, общество, семейство, обичаи. Той приказва за Хематологията – нововъведението, която носи живот. „ По принцип от хематологията постоянно лъха оптимизъм. Той е подплатен от обстоятелството, че през последните години хематологията галактически излетя с достиженията, които реализира в лекуването на хематологичните болести. Към момента, може би едно заболяване, каквато е острата миелоидна левкемия, към момента няма съответното решение, само че към този момент има някои стъпки с нови лекарства, които могат да бъдат употребявани, при някои от формите на тази левкемия. При нея алогенна трансплантация остава към момента главен способ и животоспасяващ способ за лекуване ”, акцентира експертът. Той добави, че триумфите на хематологията се дължат и на положителната колаборация, която хематолозите имат с другите специалности – най-много имунолозите, генетиците.
У нас експертите са константа, все още на него са му известни към 5-6 души, които са напуснали страната и работят в чужбина, най-много в скандинавски страни, Англия и Франция. Тук остава едно доста положително ядро, концентрирано в университетските клиники с извънредно добре готови ръководители на тези клиники, както и в четирите профилирани клиники в София, покриващи 3-то равнище на подготвеност, които работят в тясна колаборация. „ Така че за мащабите на България към 160 хематолози, са един добре, позволен най-малко, който може да обслужи болните с хематологични болести. Проблем са лекарите, които работят в доболничната помощ, защото в някои от областите има по един хематолог. Например във Видин са – 2, във Враца – 2, в Монтана - 1, Велико Търново – 2, Разград – 1, Силистра – 1, Добрич – 1, Шумен-2, в Бургас – единствено 3 сътрудници, в Кърджали няма хематолог, там пациентите се обслужват от двамата хематолози от Хасково, Пазарджик има 1. Ние разполагаме с тази карта по какъв начин са разпределени хематолозите в страната ”, изясни професорът. /БГНЕС
Хематологията е просвета за кръвта и се занимава с заболяванията на кръвта и кръвотворните органи. Част от тях са доброкачествени, каквито са анемиите, измененията в бялата кръвна картина, в броя на тромбоцитите, най-често тромбоцитопениите. Има и злокачествени болести, най-важни от които са левкемиите, лимфомите и множественият миелом. „ Едно изследване, което беше малко изненадващо и за мен демонстрира, че 49% от 800 запитани знаеха какво съставлява тази компетентност, другите обаче много обезпокоително, не свързват хематологията с болест на кръвта ”, уточни професорът.
Най-честите прояви на хематологичните болести, било то доброкачествени или злокачествени са умората, бледостта на кожата, понижената физическа интензивност, което може да приказва за напълно банална анемия, само че и за съществено заболяване на кръвта. Всеки обезпечен български жител най-малко 2 пъти в годината би трябвало да си направи кръвна картина при фамилния доктор, поучава експертът. Другите изяви са сходни на грипа – нараснала температура, настинка, изнемощялост, сърбеж по кожата, а във връзка с лимфомите е появяването на увеличени лимфни възли, които постановат незабавна консултация с хематолог. „ Един лимфен възел, който е над 2 см и размерът му не понижава след 2-3 седмичен банкет на антибиотици, наложително би трябвало да се в профил оперативно, с цел да може да се сложи диагнозата незлокачествен лимфаденит или лимфом - Ходжкинов или неходжкинов. В ранен етап лекуването е по-ефективно и в доста от случаите пациентите могат да бъдат излекувани. Това настина е допустимо, безапелационен е професорът.
Той сподели, че сред 5000-6000 са общо болните със злокачествени болести на кръвта в България. Годишно към 1400 – 1500 са тези с новооткрити такива болести. „ Най-често те са с лимфоми, с хронични левкемии, с остри левкемии. Не са малко и пациентите с многоброен миелом, останалите пациенти са с доброкачествени болести на кръвта, като огромен % се пада на другите типове анемии. В кабинета в доболничната помощ, където работят експертите по хемотология, към 33 – 35% от прегледите се вършат на пациенти с анемии. Информация за доброкачествените болести на кръвта може да даде единствено НЗОК въз основата на записаните по съответни кодове заболявания от фамилните лекари и експертите от доболничната помощ, означи той.
„ Чест прави на НЗОК и Министерство на здравеопазването, че 100% от медикаментите, които се употребяват за лекуване на злокачествени болести се възстановяват, само че постоянно има какво да се желае. При следене на някои от пациентите нещата са недофинансирани. Нашите пътеки са извънредно недофинансирани. Изчислено е, че за една новодиагностицирана остра левкемия разноските са към 10 000-12 000 лева, само че от касата се заплащат единствено 860 лева Тоест предстоят тежки диалози с административните институции, които се занимават със опазване на здравето, с цел да бъдат по някакъв метод урегулирани и съответно заплащани медицинските услуги ”, изясни той.
Професор Юлиан Райнов изнесе презентация на XVII –та национална среща в Албена, проведена от Фондация МОСТ – Медии, общество, семейство, обичаи. Той приказва за Хематологията – нововъведението, която носи живот. „ По принцип от хематологията постоянно лъха оптимизъм. Той е подплатен от обстоятелството, че през последните години хематологията галактически излетя с достиженията, които реализира в лекуването на хематологичните болести. Към момента, може би едно заболяване, каквато е острата миелоидна левкемия, към момента няма съответното решение, само че към този момент има някои стъпки с нови лекарства, които могат да бъдат употребявани, при някои от формите на тази левкемия. При нея алогенна трансплантация остава към момента главен способ и животоспасяващ способ за лекуване ”, акцентира експертът. Той добави, че триумфите на хематологията се дължат и на положителната колаборация, която хематолозите имат с другите специалности – най-много имунолозите, генетиците.
У нас експертите са константа, все още на него са му известни към 5-6 души, които са напуснали страната и работят в чужбина, най-много в скандинавски страни, Англия и Франция. Тук остава едно доста положително ядро, концентрирано в университетските клиники с извънредно добре готови ръководители на тези клиники, както и в четирите профилирани клиники в София, покриващи 3-то равнище на подготвеност, които работят в тясна колаборация. „ Така че за мащабите на България към 160 хематолози, са един добре, позволен най-малко, който може да обслужи болните с хематологични болести. Проблем са лекарите, които работят в доболничната помощ, защото в някои от областите има по един хематолог. Например във Видин са – 2, във Враца – 2, в Монтана - 1, Велико Търново – 2, Разград – 1, Силистра – 1, Добрич – 1, Шумен-2, в Бургас – единствено 3 сътрудници, в Кърджали няма хематолог, там пациентите се обслужват от двамата хематолози от Хасково, Пазарджик има 1. Ние разполагаме с тази карта по какъв начин са разпределени хематолозите в страната ”, изясни професорът. /БГНЕС
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ